Цитати на djifka

Той се научи да спи, когато е време за сън, какъвто и хаос да цари,убеден, че на другия ден всичко ще бъде по-добре.
...
Обичаше да спи, харесваше му как мислите му се сплитаха, докато сънуваше.

Любовта на един мъж е отражение на характера му...
Ако мъжа е сприхав, Любовта му ще е пълна с кавги.
Ако е спокоен и добър, Любовта му е балсам.
Ако се самосъжалява през цялото време, Любовта му ще се превърне на прах.
Ако е весел, Любовта му ще прелива от веселие.
Преди да хлътнеш по някоя жена, трябва да се запиташ каква Любов можеш да й дадеш...

Мисля, че животът трябва да се живее в най-ранна възраст, защото после се обезценяваш и никой нищо не ти дава даром.

Хората държат на живота си повече от всичко, чак е смешно, като си помислиш само колко хубави неща има по света.

Забелязал съм, че старите винаги ти казват "Ти си млад, животът е пред теб" с доволна усмивка, сякаш е за радване.

Човек губи много време в мисли за щастието.Може би то се състои в това да преживяваш,както можеш и да се наслаждаваш на удолоствията, които ти се падат. А когато събереш всички удоволствия заедно- ето , това е щастието. Не, не е това- не го вярвам. Но повечето от нас не получават нищо друго.

Веднага щом се достигне този стадий и бившият любим изгубипритегателната си сила, онзи, който страда неизлечимо, най-после може да се отърве от обсебеността си, понеже любовта обича силата. Ето защо можем да се влюбим самоубиствено в някого, но рядко можем да споделим любовта на онези, които са самоубийствено влюбени в нас.

Колко ужасно беше да си душевно и емоционално привързан към някого, с когото си разделен физически.

Каквото и да пада от небето, не го проклинай. Включително дъжда.
....
После обаче, щом последните капки достигнат земята, а много други са се закрпили едва-едва по измитите от праха листа, в онзи незащитен миг, когато и ти, и самият дъжд не сте съвсем сигурни дали най-после е спряло да вали, в онзи промеждутък всичко притихва.

Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.
Ето точно в това състояние ще получиш най-големите подаръци в живота си.

Дълбоко в себе си забърках някаква каша от чувства към него: уважение , обич, възхищение, и най-вече признателност, че ме издърпа от тинята, в която бях допуснала да нагазя. Чуваш как хората твърдят понякога, че благодарение на партньорите си са станали "по-добри". Чуваш и не вярваш докрай, докато не се случи на теб самия.

Когато месиш хляб, земята се просмуква в жилите ти, твърда и силна.Когато печеш на скара месо, духът на животното ти говори и ти волю-неволю се учиш да го уважаваш.

Жените притежават безпогрешен инстинкт, който им подсказва кога един мъж се е влюбил безнадеждно в тях, особено ако въпросният индивидот мъжки пол е непълнолетен и глупав до немай-къде.

За да останат нещата каквито са, трябва да ги промениш. Разбъркай водата,ръзмъти я. После изчакай. Ще видиш колко по-чиста ще стане. Ако искаме нещата да останат каквито са, всичко трябва да се промени. Или привидно да се промени.
Джузепе Лампедуза

— А пък аз ти казвам, че и това дори не те пита! Ама отде знаеш това бре, неграмотни Зорбас, ще ми речеш? Знам го с положителност, защото, ако аз имах двама сина, единият благоразумен, стопанин, пестелив, богобоязлив, а другият хаймана, непочтен, гуляйджия, женкар, вън от закона, щях да ги слагам, разбира се, и двамата на трапезата си; но не знам, сърцето ми май щеше да го тегли повече към втория. Разбира се, може би защото щеше да прилича на мен; и кой ти казва тогава, че аз с господ не си приличаме повече, отколкото той с поп Стефанос, дето ден и нощ прави метани, събира пари и не дава и на ангела си дори вода?
Господ гуляе, убива, върши неправди, люби, работи, гони неуловимите птички, също като мен. Яде, каквото му се ще; взема, която жена му се хареса. Гледаш някоя красива жена, като капка, гледаш я как ходи из тая земя и сърцето ти се радва; и изведнаж разтваря се земята и жената изчезва. Къде отива? Кой я взема? Ако е порядъчна, казваме: господ я взе; ако е чапкънка, казваме: дяволът я взе. А пък аз ти казвам, началство, казвам ти го и ти го повтарям: господ и дявол са едно и също нещо!

Няма къща. Няма работа. Няма книга. Съмнявам се, че в безгрижието има нещо толкова възхитително.
Умбрия е Италия без примеси
Консорциум от светци и змии е командвал земята на Умбрия хилядолетия наред.Пустинна и тайнствена, тя е място, сюблимно замислена за лудории на боговете и богините,както и за строги съзерцания на мистиците, които са дошли сред тях.

Умът й казваше, че самата тя просто няма как да помни това, а сърцето й го помнеше. Умът й помнеше думи, сърцето-погледи.

...защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място-адът е време. А от времето остават само възможните срещи и възможните сънища-като стари снимки, подредени с несигурна логика на албум, киойто никога няма да имаш.

Нищо в живота му не го бе потготвило дори за мисълта, че дните могат да минават така, както минаха онези десет дни. В следващите години, в най-мрачните мигове от живота си, той щеше да си спомня отново и отново за онези дни и да си казва, че ако умре и смъртта го отведе към някакво безформено мълчание вместо към по-светъл живот в отвъдното, той все пак щеше да е преживял онези дни с Клара Моргенщерн.

Историята свършваше най-неочаквано. Айнщайн не успява да се срещне с бога. Но бог му праща един архангел, бесен от ярост. Той казва на Айнщайн, че ако продължава да подронва уважението на духовете към контрольорите, ще му отнеме цигулката во веки веков. И Айнщайн престава да говори за контрольорите пред духовете. Цигулката му е по-скъпа от всичко.
Разказът бе замислен като страшен удар срещу бога с намек, че той използува евтини хитреци като контрольорите, за да прикрие вината си за тежкия икономически живот долу тук при нас.
Пропъдих всички мисли от главата си.
Но ето че пак започнах да си пея за Сали в градината.
Мери Катлийн О’Луни, упражняваща космическите си прерогативи като мисис Джек Греъм, се беше обадила по телефона на Арпад Лийн, шефа на „РАМДЖАК“. Наредила му да установи какво ми е сторила полицията и да изпрати най-бойкия адвокат в Ню Йорк да ме спаси, колкото и да струва това.