Цитати на NeDa

Очите на Лоте - ако може човек да се изрази така - са паднали на колене пред погледа на баща ѝ.

"Когато говорите толкова много, няма как да слушате.
Разполагате с две уши и една уста; има причина за това съотношение."

изпокарани облаци..., следобедът съзрява към вечер...
Светлината нахлува само в кабинета и осветява всичко детективски ясно.
Навън кълвач набива истините си в ствола на единственото дърво надлъж и нашир.

Какво ли няма връз това бюро,
ако се спреш за миг да го огледаш...
А може би е тъкмо за добро -
че всичко тук е пръснато в безреда?

из "Натюрморт"

Цял ден се бъхта. Тегли бурени. Копа.
Вдън бездните на тиквения цвят се взира.
Забий сега мотиката в пръстта.

И остави градината на мира.

Влак

Така, забил в стъклото глава,
с гръб към локомотива,
мога малко по-дълго да гледам това,
което завинаги си отива.

Мамули в нива - зреят свещите.
Жълтее восъчното зърно.

В мир спете, селяни, съсечени
със сабите на кукурузите.

Зелки в мъглата

Планетариум.

Пеперуда в пеперудения храст

Вятърът
няма
да я събори.

Слънцето
няма
да я стопи.

Ще се разтвори.
Ще се затвори.
Ще се разтвори.

Ще отлети.

Лято

Ние сме се тръшнали
да спим.

А те работят.

Слънцето
хвърля
светлина.

Дървото -
сянка.

оставих я да втасва от досада...

Но от юношество до края на зрелостта човек открива на собствен гръб всичко, което неговата баба би му съобщила с кухия си глас.

Самосъжаление

Разливаш се по паветата.
Ставаш вадичка.
Вали.
Събираш се с други вадички.
Криволичите към канавката.

Обобщение

Паякът оплете паяжината.
Пчелата я помисли за цвете.
Паякът се влюби в пчелата.
Пчелата се влюби в паяка.

Умряха от глад.

Но животът е и едно непрекъснато прахосване.

- Дори и пътуване на десет хиляди левги започва с първа крачка - казват китайците, които за всяка ситуация имат винаги по една поговорка, с която обясняват всичко.

В Азия благодарността е по-обвързваща от договор.

Имах време и тишина: нещо толкова нужно, толкова естествено, но вече превърнато в лукс, който само малцина могат да си позволят.

Всяко място е находище. Достатъчно е да се потопиш в него. Да си дадеш време, да постоиш в една чайна и да погледаш минувачите, да застанеш в някой ъгъл на пазара, да отидеш да се подстрижеш и после да проследиш нишката на една макара, която може да се търкулне от една дума, от една среща, от приятеля на някой приятел на човек, когото тъкмо си срещнал, и най-неугледното, най-незначителното място на земята става огледало на света, прозорец към живота, картина на човечеството, пред която би могъл да спреш без повече нужда да ходиш другаде. Находището е точно там, където си: стига само да пораздълбаеш.

Жалко, защото има нещо успокояващо в това, да умреш, където си се родил, в стая, чиято миризма ти е позната, както и скърцането на вратата, гледката през прозореца. Да умреш там, където са умрели родителите ти, дядо ти и баба ти, където ще се родят внуците ти, е като да умреш по-малко.