Цитати на NeDa

"Когато говорите толкова много, няма как да слушате.
Разполагате с две уши и една уста; има причина за това съотношение."

изпокарани облаци..., следобедът съзрява към вечер...
Светлината нахлува само в кабинета и осветява всичко детективски ясно.
Навън кълвач набива истините си в ствола на единственото дърво надлъж и нашир.

Какво ли няма връз това бюро,
ако се спреш за миг да го огледаш...
А може би е тъкмо за добро -
че всичко тук е пръснато в безреда?

из "Натюрморт"

Цял ден се бъхта. Тегли бурени. Копа.
Вдън бездните на тиквения цвят се взира.
Забий сега мотиката в пръстта.

И остави градината на мира.

Влак

Така, забил в стъклото глава,
с гръб към локомотива,
мога малко по-дълго да гледам това,
което завинаги си отива.

Мамули в нива - зреят свещите.
Жълтее восъчното зърно.

В мир спете, селяни, съсечени
със сабите на кукурузите.

Зелки в мъглата

Планетариум.

Пеперуда в пеперудения храст

Вятърът
няма
да я събори.

Слънцето
няма
да я стопи.

Ще се разтвори.
Ще се затвори.
Ще се разтвори.

Ще отлети.

Лято

Ние сме се тръшнали
да спим.

А те работят.

Слънцето
хвърля
светлина.

Дървото -
сянка.

оставих я да втасва от досада...

Но от юношество до края на зрелостта човек открива на собствен гръб всичко, което неговата баба би му съобщила с кухия си глас.

Самосъжаление

Разливаш се по паветата.
Ставаш вадичка.
Вали.
Събираш се с други вадички.
Криволичите към канавката.

Обобщение

Паякът оплете паяжината.
Пчелата я помисли за цвете.
Паякът се влюби в пчелата.
Пчелата се влюби в паяка.

Умряха от глад.

Но животът е и едно непрекъснато прахосване.

- Дори и пътуване на десет хиляди левги започва с първа крачка - казват китайците, които за всяка ситуация имат винаги по една поговорка, с която обясняват всичко.

В Азия благодарността е по-обвързваща от договор.

Имах време и тишина: нещо толкова нужно, толкова естествено, но вече превърнато в лукс, който само малцина могат да си позволят.

Всяко място е находище. Достатъчно е да се потопиш в него. Да си дадеш време, да постоиш в една чайна и да погледаш минувачите, да застанеш в някой ъгъл на пазара, да отидеш да се подстрижеш и после да проследиш нишката на една макара, която може да се търкулне от една дума, от една среща, от приятеля на някой приятел на човек, когото тъкмо си срещнал, и най-неугледното, най-незначителното място на земята става огледало на света, прозорец към живота, картина на човечеството, пред която би могъл да спреш без повече нужда да ходиш другаде. Находището е точно там, където си: стига само да пораздълбаеш.

Жалко, защото има нещо успокояващо в това, да умреш, където си се родил, в стая, чиято миризма ти е позната, както и скърцането на вратата, гледката през прозореца. Да умреш там, където са умрели родителите ти, дядо ти и баба ти, където ще се родят внуците ти, е като да умреш по-малко.

Странно, но беше точно така и си казах, че в крайна сметка си в винаги така: фактът, че някой има задължения, че трябва да организира нещо, кара емоциите да заемат странично място, да се овладеят. Необходимостта от практичност забранява поддаването на чувствата. Затова има толкова ритуали, свързани със смъртта. Болката от загубата на скъп близък би била непоносима, ако човек не трябваше да мисли за погребението, как да се облече, каква музика да пусне. Всеки народ е изработил своите форми за отклоняване на вниманието.