Цитати на NeDa

Цял ден се бъхта. Тегли бурени. Копа.
Вдън бездните на тиквения цвят се взира.
Забий сега мотиката в пръстта.

И остави градината на мира.

Влак

Така, забил в стъклото глава,
с гръб към локомотива,
мога малко по-дълго да гледам това,
което завинаги си отива.

Мамули в нива - зреят свещите.
Жълтее восъчното зърно.

В мир спете, селяни, съсечени
със сабите на кукурузите.

Зелки в мъглата

Планетариум.

Пеперуда в пеперудения храст

Вятърът
няма
да я събори.

Слънцето
няма
да я стопи.

Ще се разтвори.
Ще се затвори.
Ще се разтвори.

Ще отлети.

Лято

Ние сме се тръшнали
да спим.

А те работят.

Слънцето
хвърля
светлина.

Дървото -
сянка.

оставих я да втасва от досада...

Но от юношество до края на зрелостта човек открива на собствен гръб всичко, което неговата баба би му съобщила с кухия си глас.

Самосъжаление

Разливаш се по паветата.
Ставаш вадичка.
Вали.
Събираш се с други вадички.
Криволичите към канавката.

Обобщение

Паякът оплете паяжината.
Пчелата я помисли за цвете.
Паякът се влюби в пчелата.
Пчелата се влюби в паяка.

Умряха от глад.

Но животът е и едно непрекъснато прахосване.

- Дори и пътуване на десет хиляди левги започва с първа крачка - казват китайците, които за всяка ситуация имат винаги по една поговорка, с която обясняват всичко.

В Азия благодарността е по-обвързваща от договор.

Имах време и тишина: нещо толкова нужно, толкова естествено, но вече превърнато в лукс, който само малцина могат да си позволят.

Всяко място е находище. Достатъчно е да се потопиш в него. Да си дадеш време, да постоиш в една чайна и да погледаш минувачите, да застанеш в някой ъгъл на пазара, да отидеш да се подстрижеш и после да проследиш нишката на една макара, която може да се търкулне от една дума, от една среща, от приятеля на някой приятел на човек, когото тъкмо си срещнал, и най-неугледното, най-незначителното място на земята става огледало на света, прозорец към живота, картина на човечеството, пред която би могъл да спреш без повече нужда да ходиш другаде. Находището е точно там, където си: стига само да пораздълбаеш.

Жалко, защото има нещо успокояващо в това, да умреш, където си се родил, в стая, чиято миризма ти е позната, както и скърцането на вратата, гледката през прозореца. Да умреш там, където са умрели родителите ти, дядо ти и баба ти, където ще се родят внуците ти, е като да умреш по-малко.

Странно, но беше точно така и си казах, че в крайна сметка си в винаги така: фактът, че някой има задължения, че трябва да организира нещо, кара емоциите да заемат странично място, да се овладеят. Необходимостта от практичност забранява поддаването на чувствата. Затова има толкова ритуали, свързани със смъртта. Болката от загубата на скъп близък би била непоносима, ако човек не трябваше да мисли за погребението, как да се облече, каква музика да пусне. Всеки народ е изработил своите форми за отклоняване на вниманието.

Пътувал съм. А ако пък ми се случи да имам гроб, бих искал да е камък с вдлъбнатина, за да идват птичките да пият от нея, и с написано на него името, двете задължителни дати и думата "пътешественик".

Защото историята съществува само ако някой я разкаже.

Емоционален гювеч.