вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 5583 цитата от 1394 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

Самосъжаление

Разливаш се по паветата.
Ставаш вадичка.
Вали.
Събираш се с други вадички.
Криволичите към канавката.
из ДНК от Иванка Могилска
от NeDa, 03.06.24 в 15:58, Рейтинг: 0
Обобщение

Паякът оплете паяжината.
Пчелата я помисли за цвете.
Паякът се влюби в пчелата.
Пчелата се влюби в паяка.

Умряха от глад.
из ДНК от Иванка Могилска
от NeDa, 03.06.24 в 15:56, Рейтинг: 0
Но животът е и едно непрекъснато прахосване.
- Дори и пътуване на десет хиляди левги започва с първа крачка - казват китайците, които за всяка ситуация имат винаги по една поговорка, с която обясняват всичко.
В Азия благодарността е по-обвързваща от договор.
Имах време и тишина: нещо толкова нужно, толкова естествено, но вече превърнато в лукс, който само малцина могат да си позволят.
Всяко място е находище. Достатъчно е да се потопиш в него. Да си дадеш време, да постоиш в една чайна и да погледаш минувачите, да застанеш в някой ъгъл на пазара, да отидеш да се подстрижеш и после да проследиш нишката на една макара, която може да се търкулне от една дума, от една среща, от приятеля на някой приятел на човек, когото тъкмо си срещнал, и най-неугледното, най-незначителното място на земята става огледало на света, прозорец към живота, картина на човечеството, пред която би могъл да спреш без повече нужда да ходиш другаде. Находището е точно там, където си: стига само да пораздълбаеш.
Жалко, защото има нещо успокояващо в това, да умреш, където си се родил, в стая, чиято миризма ти е позната, както и скърцането на вратата, гледката през прозореца. Да умреш там, където са умрели родителите ти, дядо ти и баба ти, където ще се родят внуците ти, е като да умреш по-малко.
Странно, но беше точно така и си казах, че в крайна сметка си в винаги така: фактът, че някой има задължения, че трябва да организира нещо, кара емоциите да заемат странично място, да се овладеят. Необходимостта от практичност забранява поддаването на чувствата. Затова има толкова ритуали, свързани със смъртта. Болката от загубата на скъп близък би била непоносима, ако човек не трябваше да мисли за погребението, как да се облече, каква музика да пусне. Всеки народ е изработил своите форми за отклоняване на вниманието.
Пътувал съм. А ако пък ми се случи да имам гроб, бих искал да е камък с вдлъбнатина, за да идват птичките да пият от нея, и с написано на него името, двете задължителни дати и думата "пътешественик".
Защото историята съществува само ако някой я разкаже.
Емоционален гювеч.
из Чакалнята от Деница Илчева
от NeDa, 28.02.24 в 22:30, Рейтинг: 0
Кръстопът

Искаме да възкръснем,
защото е величаво;
не щем да ни разпъват,
защото боли.
из Зрящият е хляб от Биньо Иванов
от NeDa, 27.02.24 в 5:49, Рейтинг: 0
Камбана

Да се намери нещо
да я спре.

Да се протегне нещо
да я блъсне.
из Зрящият е хляб от Биньо Иванов
от NeDa, 25.02.24 в 19:08, Рейтинг: 0
С небе по краищата

Откъде започва небето, се питам.
Така де, някъде над главите ни,
но къде му е долната граница?

А децата, понеже са дребнички,
дали за тях е по-далечно?
Или ние, големите, от раменете нагоре
(примерно)
се носим из тяхното синьо?

Добре, а мравките?
В духа на междувидовата демокрация
ми се вижда нередно
да почва небето
цял човек и нещо
над главите на горките,
на милите безкрили буболечета.

Биологически удачно е значи
да допуснем, че
в очите на пълзящите
ние всъщност от сутрин до вечер
живеем насред синева.

То тогава,
отдолу погледнато,
всички сме
всичко е
с небе по краищата.
из С небе по краищата от Миа Сердарева
от NeDa, 25.02.24 в 15:24, Рейтинг: 0
Закъснял Славѐйко

Плаче младата Славѐйка в клонестия ясен,
че ѝ обеща Славѐйко да вечерят в осем.
Как държи на свойта дума, как е точен само!
А сега е единайсет и още го няма!

Всичко чака и изстива: росна супа с мравки,
седем пълнени комара в сос от незабравки,
скакалец на скара с горски хлад за гарнитура
и десерт – зефирна торта във лунна глазура.

Ясно – някой го е дебнал! И го е нападнал!
Пухчето му е оскубал, гласчето – откраднал!
Дроздът ще е – стар разбойник – с неговото ято.
Пухът – нищо – ще порасне. Гласът – той е злато!

Ето го и сам Славѐйко – подсвирква, подскача…
„Ти си свиркаш! Ти си хвъркаш! Пък аз тука плача…“
А Славѐйко сладко пее: „Прости ми, женичко!
Радостен съм, пеш се върнах – и това е всичко!“
из Птиче радио от Юлиан Тувим
от NeDa, 25.02.24 в 10:18, Рейтинг: 0
Не мислете, че тогава започна между нас разривът, дето години по-късно ни раздели. Аз просто усещах как обичта на Джем се разпилява като рибарска мрежа, лежала дълго в купчина. Сега я носеха, теглеха, разпъваха все повече вълните.
из Случаят Джем от Вера Мутафчиева
от NeDa, 23.02.24 в 10:33, Рейтинг: 0
Наясно съм, че на челото ми не се изписват субтитри, макар понякога да съм убедена, че се появяват. И когато любимите ми не са способни да ги разчетат, аз или се изнервям, или млъквам, или се разплаквам. Егото ми не е доволно от факта, но признавам, че има мигове, в които самата аз не знам какво искам, но очаквам от другите да знаят.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 22:23, Рейтинг: 0
По трудния начин научих и още един урок - непоисканото добро, много често не е добро. Не помагайте, когато не са ви помолили и не давайте непоискани съвети. По този начин отнемате от силата на човека. Правите го безпомощен. Помислете също така защо се втурвате да помагате без да го искат от вас? Когато аз си зададох този въпрос, отговорите ми не бяха никак приятни - за да удовлетворя своя нужда, да запълня празнина в себе си, за да подхраня егото и чувството си на значимост, за да изкупя вина.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 22:16, Рейтинг: 0
освободете се от перфекционизма
минете по различен маршрут на път за работа
направете нещо, от което се страхувате ... пуснете се по въжен тролей, полетете с парапланер. Последните две изискват тотално пускане на контрола, там нищо не зависи от вас.
из Стоп паник атаки от Теди Ангелова
от NeDa, 06.02.24 в 22:00, Рейтинг: 0
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна