вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 5488 цитата от 1346 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна

Кросно златисто, ручеят тече!...
Като совалка раче го тъче.
из Нов сън за щастие от Ивайло Иванов
от NeDa, 07.09.22 в 15:28, Рейтинг: 0
Благочестива селска тишина!...
Замрели под крилце са всички трели.
И вишните напомнят, до една,
на църквици с кубета побелели.

Към притвора им щом пристъпиш бос,
там горе, през разтрога, все ще мернеш
как в черно расо някой дребен кос
проточва свойта тъничка вечерня.
из Нов сън за щастие от Ивайло Иванов
от NeDa, 07.09.22 в 15:27, Рейтинг: 0
А крехки сме като кибритените клечки -
главите пламнат ли - и въглени сме целите.
из Нов сън за щастие от Ивайло Иванов
от NeDa, 07.09.22 в 10:51, Рейтинг: 0
След дъжд и да изгреят две дъги,
те пак са само веждите на бялото. Гримирани.
из Нов сън за щастие от Ивайло Иванов
от NeDa, 07.09.22 в 10:50, Рейтинг: 0
Минути само взорът ни щастлив е
и мислите-разколници го грабват.
А този свят недрата си разкрива
едва когато ти му се зарадваш.

Тогаз избухва тишината, скрита
под всеки дремещ лист, венче и чашка.
И да разбираш пеперудите, които -
летейки над земята - ръкопляскат.
из Нов сън за щастие от Ивайло Иванов
от NeDa, 07.09.22 в 10:47, Рейтинг: 0
Подобно купчина от пръст
нощта внезапно ни затрупва.
Дълбоко, в глината ѝ гъста,
ний търсим през съня пролука.

И проходи дълбаем всяка
минута - да допрем телата си.
Като къртици, победили мрака
със слепотата си.
из Нов сън за щастие от Ивайло Иванов
от NeDa, 07.09.22 в 10:44, Рейтинг: 0
Страхувам се, че двете ми ръце,
като гнездо, ти утре ще напуснеш.
из Нов сън за щастие от Ивайло Иванов
от NeDa, 07.09.22 в 10:41, Рейтинг: 0
Фикс идея
Да притежавам миг поне такова
безгрижие, каквото притежава
плашилото: - Еь, шапка на тояга!
из Хензел и Гретел от Ивайло Иванов
от NeDa, 06.09.22 в 10:53, Рейтинг: 0
Зора се сипна.
Ластовичи събор

Вече ластовичките се събират,
всяка есен, сутрин става така:
телеграфните жици са в черно бродирани,
а това не прилича ли на тъга?

...
Колко пъти в такива ясни есени
наблюдавал съм тоя техен събор
и ония паяжини - понесени
повлекливо във есенния простор.

Те отлитат късното лято да дирят,
но от тях остава нещо във мен
и от тия във черно избродирани
телеграфни жици във тоя ден.
из Вечерна графика от Тодор Харманджиев
от NeDa, 07.07.22 в 23:35, Рейтинг: 0
Разсъмване

Разсъмва се, безшумно по стъклата
се стича ранната виделина,
коприненият хлад от дървесата
и синята небесна ведрина...
из Вечерна графика от Тодор Харманджиев
от NeDa, 07.07.22 в 23:29, Рейтинг: 0
Зимен сън

Огромната тъга с нощта
събаря се като лавина,
зад хоризонтната черта
ечат нечувани години.

И сякаш аз се раждам пак,
сега съм се събудил вече.
Във утринния полумрак
се чува песен отдалече.

И знам - това е пак светът
и него в тъмното дочувам,
и знам - това е първи път,
и знам, че вече не сънувам.
Вечерна графика

На вечерта въздушното сребро
се стича между голите дървета -
графични, неподвижни силуети,
изписани с невидимо перо.

Една предпролетна далечина
и графика на булеварди в здрача!
И някой тук и там невидим крачи,
загърнал се във своя тишина.

Въздушното сребро на вечерта
се стича между голите дървета -
графични, неподвижни силуети,
които тя във здрача очерта.
из Вечерна графика от Тодор Харманджиев
от NeDa, 07.07.22 в 22:30, Рейтинг: 0
Червено утро на петлите

Тук=там във тъмното избухват
червени пламъци - петли.
и мраковете сякаш рухват.
Разсъмването шумоли.

С червени гласове петлите
като захласнати тръбят.
Накъсват се здрачевините
и вече ражда се денят.

Червена бодрост на петлите!
Стрелба от мъжки гласове!
Ракети ли навред излитаt?
И пламъци, и екове?

С червени взривове петлите
подпалват синята зора.
Красиво буйство на открито
в развиделените недра!...
Приижда утрото покрай реката,
по двата бряга младите върби
доволни се оглеждат във водата:
красиви са - разбират може би.

Отрупани с реса, в зелена свила,
тук-там едва побира ги брегът,
като за прием са се пременили,
нетърпеливо в утрото стоят.

Коса - до кръста, тежко разпиляна,
накъдрена от слънце и пчели,
с раzкошната си празнична премяна
и те суетни са като че ли.

Готови сякаш да посрещнат гости,
застанали са на самия бряг.
И не случайно може би по моста
задава се безгрижен момчурляк.

Защото му е радостно, свирука,
безгрижен е, защото е момче,
приумицата го доведе тука.
Къде ли тя не води и влече!

И камъните даже
са грейнали сега,
какво пък да се каже
за буйната река?

... С дантелите от пяна,
задъхана от смях,
почти като пияна
лудува между тях.

из "Дошла от планината"
От шарки шумата е разцъфтяла,
по всичките листа като че ли
полепнали са огнени пчели -
за слънце и за мед полакомяли.

Когато есен позлати гората,
по навик се изпитва и тъга,
а може би дърветата така
си спомнят за отминалото лято.
Към края на април по нас така е:
встрани, покрай тревясалия път,
череши в бяла празнична омая
облечени в градините стоят.

Във бялото си тайнство мълчаливи
са като омагьосани сега,
във своя празмик, толкова красиви -
изглеждат недействителни така.
Това са стройни силуети
във синята дрезгавина,
предпролет, вечер и дървета
облечени във тишина.

Спокойно са се извисили -
личи във здрача всеки клон -
като изписани с мастило
на синия вечерен фон.

И всички върхове на планините
в безкрая на небесния простор
изглеждат, като че са на събор
и той е мълчалив като звездите.
Страници:  1 2 3 4 5 6 7 >  Последна