Цитати на NeDa

И затова!
Когато човек върви, ветровете се срещат
и радостта постила килима си
пред него да върви по радост.
Това трябва да се знае.
Всеки прави път на човека
и всичко му прави път.

И... се слагаш в обувките - чистите
И... се пъхваш в ризата - бялата
И... погалваш с ръце сърцето си -
топлото
И... му даваш кураж да върви,
да тупти...
То си знае посоката.

После времето летяло, завивало страхотно в нощта...

Молба
Когато на годините талигата
се преобърне някъде на път
и донесат до село чучулигите
вестта за моята незнайна смърт,

приятели, не искам да се вайкате
за мене и да плачете на глас -
да плачат имат право само майките
с косите побелели подир нас.

А вий ме погребете сред просторите
на този необятен селски кър,
та винаги да бъда между хората,
които ме направиха добър.

За няколко седмици направих двете композиции "Момиче с лента" и "Момиче с обръч", които, за мое учудване, се получиха. Отдавна мечтаех да направя конна статуя и накрая успях да се преборя с бай Ненко да ми разреши да ползвам за модел... кон. Плащахме на стопанина му хонорар като за гол модел, а аз събирах от студентската менза чували с остатъци от хляб, с който хранех коня. Това бяха дни, в които се чувствах като аристократ. Сутрин вземах коня, яхвах го и така, яздейки, се отправях към ателието по скулптура, което тогава се помещаваше в партера на така наречения 5-и блок на Света гора. Завързвах коня за ствола на една липа и през прозореца наблюдавах неговата анатомия...
И тази скулптура се получи. Беше едно голо момиче на кон, силно инспирирано от конните статуи на индианци от Иван Мещрович.

Кръпка стар сняг

Има късче стар сняг в един ъгъл,
трябваше да се сетя -
литнал вестник дъждът е прилъгал
за почивка да спре.

Мръсни пръски покриват го, сякаш
в дребен шрифт е оплетен,
новините от ден позабравен -
или въобще непрочетен.

Всичко златно свършва

Напъпи ли, зеленото е златно,
нетрайно, безвъзвратно.
Листът ранил цветче е,
но час - и потъмнее.
И листът в лист посърне.
Тъй рая скръб обгърна,
зората в ден се скършва.
И всичко златно свършва.

Тъжната случка

През една вихрушка
падна мека крушка =
сякаш за играчка
тя комарът смачка!
И от скръб в тревите
плакаха щурците,
бръмбарите злати,
скакалци крилати.
Даже баба Меца
спря се до щуреца -
сълзите си бърши,
думите си кърши,
крушата поглежда
и така нарежда:
- Дявол да ме вземе,
не дойдох навреме
крушките да сдрускам
и да си ги схрускам!
Нямаше тогава
таз беда да става -
бедното комарче,
първо цигуларче,
щеше да си свири
по гори, баири -
денем на момите,
нощем на момците!...

Васил Павурджиев

...
Защото все някой
трябва да остави
прямо слово
вместо кокали в земята,
в противен случай
бъдещето просто
не си заслужава.

Борци
Бориха се два комара,
силата им дигна пара.

А накрая със поклони
като двама шампиони

гледат: празен е театъра,
те се борили на вятъра!

НЕ Е МЕТАФОРА ЖИВОТЪТ МИ И ЧУДЕСА НЕ ПРАВЯ,
когато пред децата си разрязвам хляба...

Играчката

Току-що купена от магазина,
допреди миг я носех предпазлив.
И мислех си - за Новата година
синът ми с нея ще е най-щастлив.

И как се случи досега не зная,
но у дома без нея се прибрах.
Забравил съм я може би в трамвая.
Не е беда... Но вече ме е страх.

Тъй често ние щастието чуждо
захвърляме небрежно там и тук
и губим го наивно и ненужно.
А нашето пък губи друг.

Смъртта на родителите ни е последната репетиция за нашата смърт. Може би това е една от причините да я преживяваме толкова болезнено - иде нашият ред.

Замина си причината
за моето начало.
Замина си родилата
последното си огледало.
Погледна ли във него
(а тоест право в себе си)
ще видя там отново
родилата ме: мене
(и началото)!
Причината за някакво
неясно бъдеще
на друго
някое начало...

Безгрижен облак с цвят на праскова
минава и другото изчезва от небето.

Другото е като утре -
нищо повече от оправдание.

Едно набъбващо лято наоколо
ненадейно напича и сенките
се изпъват по камъка,
приличат на ограбени силуети
без телата, които са следвали,
вече нямат посока,
нямат форма, нито значение.

Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –

да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.

Самотата е англосаксонско понятие. В Мексико Сити, ако си единственият човек в автобуса и някой се качи, той не само ще седне до теб, ами и ще се облегне на теб.

Преди това пак ме беше накарал да я уволня и аз отново бях отказала
- Защо я мразите толкова?
- Казах ти. Прекалено ми е бодра.

"Гръм не пада върху тръне, а върху високи дървета."
Николай Райнов

опитам се да не виждам
отсрещния балкон
десетките дръгливи котки
на съседите дрипите
по мръсните им прозорци
един приятел веднъж
погледна натам и каза

кой полива всички тези цветя