вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 4104 цитата от 1048 заглавия.

Страници: Първа  < 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 >  Последна

Сетивата ми бяха притъпени, само че не от алкохола, а от някакъв вътрешен бунт - просто душата ми се бе захлопнала за всичко наоколо. Крачех сред тишината в себе си, без да чувам нищо друго, освен ехото на страховития вятър...
из И птиците не пееха от Фарли Моуът
от NeDa, 03.03.19 в 11:40, Рейтинг: 0
Бях хлътнал в един свят на сенките, на отколешен мрак, на дивашко насилие. Свят, в който "птиците не пееха".
из И птиците не пееха от Фарли Моуът
от NeDa, 03.03.19 в 11:38, Рейтинг: 0
Баща ми ме предупреди за това в писмо...
"През дните занапред не забравяй, че войната причинява на хората необясними неща и че човек хич и не предполага как ще му се отрази тя, докато не си сръбне до насита от попарата ѝ. Най-нещастните след войната не са ония, които са изгубили по някой крайник; най-нещастни са хората, на които са им простреляли душите. Кръчмите и Гетата и до ден днешен са претъпкани с такива клетници, осакатени още през моята война, и никой не разбира и не иска да разбере какво е станало с тях... Помня два шокиращи инцидента от някогашната ми рота в Четвърти батальон. И двамата бяха чудесни момчета, но и двамата стигнаха до самоубийство на фронтовата линия. Не, не че се застреляха сами - оставиха се да ги убият немците, понеже вече им беше писнало от всичко. Така и не разбраха обаче какво става с тях; че са се превърнали в празни, безсъдържателни черупки, че са били духовно осакатени, че са били изпепелени."
из И птиците не пееха от Фарли Моуът
от NeDa, 03.03.19 в 11:25, Рейтинг: 0
Джипът подскачаше по планинските пътища, взривени, изровени и изобщо съсипани от експертите по разрушения към Първа парашутна дивизия, когато се сблъскахме с едно ново за мене и особено грозно лице на войната... с бежанците, които мъченически кретаха на юг.
Никога преди или след това не съм виждал човешки същества, които да са по-жалки. Когато ги настигнахме, те се влачеха на групички по забулените от суграшица пътища. Бяха с черни размъкнати и прогизнали от дъждовете парцали, мнозина джапаха боси из гъстата кажи-речи вледенена кал. С безформени вързопи по раменете те се тътреха, свели неми, безизразни очи...
Всъщност онези усамотени гроздове от каменни колиби, накацали по негостоприемните си орлови гнезда в затънтената пустош, нямаха и не можеха да имат за когото и да било и най-малкото военно значение. Истината беше, че немците съвсем преднамерено и дивашки сринаха из основи близо дванадесет планински села единствено защото италианските партизани бяха нападнали техни парашутисти.
из И птиците не пееха от Фарли Моуът
от NeDa, 03.03.19 в 10:53, Рейтинг: 0
Границата между жестокото убийство и героичното кръвопролитие мъждука и се колебае... и става невидима.
из И птиците не пееха от Фарли Моуът
от NeDa, 02.03.19 в 19:39, Рейтинг: 0
Фенерът стои на един пън. Ръждясал, омазнен, със спукано стъкло и зацапан с издължена нагоре ивица сажди, той процежда мъждива, душна светлина над дърводелските магарета, дъските и земята наоколо. На фона на тъмната пръст треските стоят като безразборно нахвърляни мазки с мека бледа боя върху черно платно. А дъските приличат на дълги гладки дрипи, съдрани от монотонната тъмнина и обърнати с опакото навън.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 20:15, Рейтинг: 0
Дъждът започна. Първите тежки, редки, бързи капки се втурват през листата и тупват на земята с дълга въздишка на облекчение от непоносимото чакане. Едри са като ловджийски сачми, топли като изстреляни от дуло; брулят фенера и злобно съскат.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 20:11, Рейтинг: 0
Понякога не съм сигурен кой изобщо има право да определя кога един човек е луд и кога не е. Понякога си мисля, че никой от нас не е изцяло луд и никой не е напълно с разума си, докато околните не го обявят за такъв. Изглежда, не е толкова важно какво прави човек, а как хората гледат на него, като го направи.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 19:25, Рейтинг: 0
Тогава открих, че думите са безполезни; че думите никога не изпълват онова, което се опитват да кажат. Когато той се роди, разбрах, че думата „майчинство“ е съчинена от някой, който е имал нужда от дума за това, защото онези, които имат деца, пет пари не дават съществува ли такава дума или не. Разбрах, че думата „страх“ е измислена от някой, който никога не е изпитвал страх; „гордост“ от някой, който не е имал гордост.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 19:20, Рейтинг: 0
Да можеш просто да се разплетеш във времето. Колко ще е хубаво! Колко ще е хубаво, ако просто можеш да се разплетеш във времето.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 18:16, Рейтинг: 0
Как само се изнищват животите ни в безветрие, беззвучие и уморено повтаряне на уморени жестове: отгласи от стари принуди, неводени от ръка и недърпани от конци: пристъпи на ярост по залез-слънце и мъртви движения на кукли.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 18:13, Рейтинг: 0
Преборих се с моите демони и ги победих. Бях решил - от този час влизам във вълчия свят с открито сърце и се научавам да виждам и опознавам вълците не такива, каквито ги мислим, а каквито в действителност са.
из Не плачи, вълко! от Фарли Моуът
от NeDa, 22.02.19 в 6:23, Рейтинг: 0
Но общата култура, която всички имаме, не трябва да бъде библиотечно нещо, а да бъде вкарана в това практическо нещо на живеенето. Когато някой познава Платон и Аристотел, той трябва да вкара знанието си за тях в това, което става.
Животът общо взето е сив, без събития, с негативен знак. Малцина от нас са тези, които могат да понасят безсъбитийността. Затова ядем различно ядене, тъй като, ако ядем едно и също ядене всеки ден, ни казват, че е неполезно, а е тъкмо напротив - полезно е; децата го доказват, но ние търсим събитие поне в храненето си. И други разни събития се опитваме да произведем.
Придобиването е трупане на сигурност. Ние сме несигурни същества: дебне ни смъртта накрая на живота, старостта, глупостта, всякакви неща ни дебнат, затова ние се връщаме с много предмети вкъщи - трупаме сигурност.
Една от неинтелигентните форми на необразованост е вкопчването в принцип, формула и дума.
Та това е моят повик: моля да четем литературата, все едно четем самите себе си. А не да бягаме от себе си в голямата литература, защото не можем да се справим със собствения си текст. Ние сме текстови същества.
Не беше безделие, не беше мързел - бе празник. За почти двайсетгодишния си живот Таня никога не беше попадала на толкова щастливо място, където работата, грижите, задълженията и бързането бяха отменени. Двамата пияници разполагаха с толкова много свобода, че стигаше и за нея.
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:47, Рейтинг: 0
…Павел Алексеевич от десетилетия наблюдаваше все един и същ обект, разтваряше бледите му двери с пъхнатата си в гумена ръкавица лява ръка, вкарваше вътре огледалцето с извита дръжка и внимателно се взираше в бездънното отверстие на света. Оттам беше дошло всичко живо, това бяха истинските порти на вечността – нещо, за което всичките тези момичета и жени, селски стринки и градски дами, които доверчиво разчекваха краха пред него, изобщо не се замисляха.
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:41, Рейтинг: 0
Най-тежките обиди са тъкмо защото най-близките помежду си хора прокарват външните и вътрешните радиуси на личността си по различен начин. На някой просто му трябва жена му да го попита сто пъти: „Защо си такъв бледен? Да не ти е зле?“. Други път възприемат дори един по-внимателен поглед като посегателство срещу свободата си…
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:40, Рейтинг: 0
Страници: Първа  < 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 >  Последна