вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 4159 цитата от 1062 заглавия.

Страници: Първа  < 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 >  Последна

Фенерът стои на един пън. Ръждясал, омазнен, със спукано стъкло и зацапан с издължена нагоре ивица сажди, той процежда мъждива, душна светлина над дърводелските магарета, дъските и земята наоколо. На фона на тъмната пръст треските стоят като безразборно нахвърляни мазки с мека бледа боя върху черно платно. А дъските приличат на дълги гладки дрипи, съдрани от монотонната тъмнина и обърнати с опакото навън.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 20:15, Рейтинг: 0
Дъждът започна. Първите тежки, редки, бързи капки се втурват през листата и тупват на земята с дълга въздишка на облекчение от непоносимото чакане. Едри са като ловджийски сачми, топли като изстреляни от дуло; брулят фенера и злобно съскат.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 20:11, Рейтинг: 0
Понякога не съм сигурен кой изобщо има право да определя кога един човек е луд и кога не е. Понякога си мисля, че никой от нас не е изцяло луд и никой не е напълно с разума си, докато околните не го обявят за такъв. Изглежда, не е толкова важно какво прави човек, а как хората гледат на него, като го направи.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 19:25, Рейтинг: 0
Тогава открих, че думите са безполезни; че думите никога не изпълват онова, което се опитват да кажат. Когато той се роди, разбрах, че думата „майчинство“ е съчинена от някой, който е имал нужда от дума за това, защото онези, които имат деца, пет пари не дават съществува ли такава дума или не. Разбрах, че думата „страх“ е измислена от някой, който никога не е изпитвал страх; „гордост“ от някой, който не е имал гордост.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 19:20, Рейтинг: 0
Да можеш просто да се разплетеш във времето. Колко ще е хубаво! Колко ще е хубаво, ако просто можеш да се разплетеш във времето.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 18:16, Рейтинг: 0
Как само се изнищват животите ни в безветрие, беззвучие и уморено повтаряне на уморени жестове: отгласи от стари принуди, неводени от ръка и недърпани от конци: пристъпи на ярост по залез-слънце и мъртви движения на кукли.
из Докато лежах и умирах от Уилям Фокнър
от NeDa, 01.03.19 в 18:13, Рейтинг: 0
Преборих се с моите демони и ги победих. Бях решил - от този час влизам във вълчия свят с открито сърце и се научавам да виждам и опознавам вълците не такива, каквито ги мислим, а каквито в действителност са.
из Не плачи, вълко! от Фарли Моуът
от NeDa, 22.02.19 в 6:23, Рейтинг: 0
Но общата култура, която всички имаме, не трябва да бъде библиотечно нещо, а да бъде вкарана в това практическо нещо на живеенето. Когато някой познава Платон и Аристотел, той трябва да вкара знанието си за тях в това, което става.
Животът общо взето е сив, без събития, с негативен знак. Малцина от нас са тези, които могат да понасят безсъбитийността. Затова ядем различно ядене, тъй като, ако ядем едно и също ядене всеки ден, ни казват, че е неполезно, а е тъкмо напротив - полезно е; децата го доказват, но ние търсим събитие поне в храненето си. И други разни събития се опитваме да произведем.
Придобиването е трупане на сигурност. Ние сме несигурни същества: дебне ни смъртта накрая на живота, старостта, глупостта, всякакви неща ни дебнат, затова ние се връщаме с много предмети вкъщи - трупаме сигурност.
Една от неинтелигентните форми на необразованост е вкопчването в принцип, формула и дума.
Та това е моят повик: моля да четем литературата, все едно четем самите себе си. А не да бягаме от себе си в голямата литература, защото не можем да се справим със собствения си текст. Ние сме текстови същества.
Не беше безделие, не беше мързел - бе празник. За почти двайсетгодишния си живот Таня никога не беше попадала на толкова щастливо място, където работата, грижите, задълженията и бързането бяха отменени. Двамата пияници разполагаха с толкова много свобода, че стигаше и за нея.
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:47, Рейтинг: 0
…Павел Алексеевич от десетилетия наблюдаваше все един и същ обект, разтваряше бледите му двери с пъхнатата си в гумена ръкавица лява ръка, вкарваше вътре огледалцето с извита дръжка и внимателно се взираше в бездънното отверстие на света. Оттам беше дошло всичко живо, това бяха истинските порти на вечността – нещо, за което всичките тези момичета и жени, селски стринки и градски дами, които доверчиво разчекваха краха пред него, изобщо не се замисляха.
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:41, Рейтинг: 0
Най-тежките обиди са тъкмо защото най-близките помежду си хора прокарват външните и вътрешните радиуси на личността си по различен начин. На някой просто му трябва жена му да го попита сто пъти: „Защо си такъв бледен? Да не ти е зле?“. Други път възприемат дори един по-внимателен поглед като посегателство срещу свободата си…
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:40, Рейтинг: 0
Има много причини, които пречат на хората да постигнат близост: стеснителността, страхът от намеса, равнодушието, физическото отвращение в крайна сметка. Но има и противоположен поток, който влече, привлича до най-голямата, до невъзможната близост. Къде е тази граница? Доколко е реална? След като очертае условния си магически кръг – по-голям или по-малък, - всеки живее в клетката, която си е направил сам, и отношението му към това умозрително пространство също е различно. Едни ценят въображаемата си клетка като съкровище, други се измъчват от нея, трети искат да пуснат в личното си пространство избраните си любими и да прогонят онези, които напират да влязат в нея…
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:39, Рейтинг: 0
Недогалена като малка, непознала изпълнена с обич милувка и като дете, и сега, макар вече да беше осигурена с всичко необходимо, на нея все така ѝ липсваше изпълнената с любов ласка, без която всичко живо страда, боледува и линее... Може би и това, че беше останала дребничка, се обясняваше с факта, че е трудно да пораснеш без пълно с обич докосване, все едно без някакъв незнаен специален витамин...
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 07.02.19 в 22:13, Рейтинг: 0
Снабдих се с всички излезли до тогава педагогически книги, списания и ръководства. Четях, прилагах прочетеното и наблюдавах за резултатите. И постепенно си изработих свой собствен метод за преподаване, а и за отношенията ми към учениците. Постепенно разбрах как трябва да се отнасям към умните, тъпите, мирните, буйните, ленивите, лъжливите, мръсните, нечистите и пр. Често възнаграждавах прилежните, като им подарявах някои учебни пособия - писалки, калеми, хартии, тетрадки и пр. Помагах и на бедните ученици с дребни, но чувствителни за тогава помощи. И колко ми бе драго, като виждах ясно прекрасните резултати от дейността ми. Изваждах учениците си на разходка в полето, а една събота ходихме с по-големите на планината "Голеш", "Ат-бунар" и даже до върха на Стара планина (Равна). Такива удоволствия съм изпитвал от учителстването си в Златица, каквито никога след напущане на учителството не съм изпитвал.
Работа ми бе по воля, по сърце, по угодата ми.
В Лом за пръв път видяхме Дунава. Струваше ми се, че не е река, каквато бях навикнал до тогава да виждам, а поле, залято с вода, която може да се прегази; дълбочината не си представях.
Страници: Първа  < 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 >  Последна