вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 4080 цитата от 1042 заглавия.

Страници: Първа  < 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 >  Последна

Суша

Жега над ослепелите
извори.
Мъртви ракити.
Мостове - бели скелети
над сухи корита.

Пръсване на сърца
в дълбини поднебесни,
метеорно падане
на чучулиги и песни.

Фантастични метани
на герани
пустали,
сърцераздирателно
скърцане!
Хали,
нивите палещи!

Като пещ огнедишаща сушата
пърли пръстта,
с мъртва хватка стисва за гушата
цветя
и жита!

Най-слабите стъбълца
се поддават,
смятат - вечна е.
Ронят хилави семенца,
пожълтяват -
обречени!

Само луковици в тъмната пръст
пулсират
и не спи в тях сокът гъст,
и не спира.

Те са виждали сушата
неведнъж.
Те са виждали краят ѝ
неведнъж.
И сега със усмивка тайна
чакат
първия
дъжд.
из Равноденствие от Андрей Германов
от NeDa, 26.11.18 в 22:37, Рейтинг: 0
Април над Смолян

Тъй ясно се чертаят върховете
връз синева от вятър разлюляна!
И всеки зъбер синьочерен свети
и преспите са от сребриста пяна.
Ешек Кулак все още се белее,
поръбва лед дълбоките въртопи,
все още сняг
внезапен облак сее...
Но дъждовете падат като снопи!
По пътя им избликват минзухари.
по припеци със със стъпки на елени
снегът тъмней. Под коренища стари,
сред чуки рукват ручеи разлени...
Димят, кълбят се и се разпиляват
внезапните огнища на мъглите.
И само леко върше олюляват
в тържествено спокойствие елите.
Покой и слънце, скреж и сняг, и вятър -
тук просто няма два еднакви мига.
Голям живот живее планината.
И неусетно някак те издига.
И неусетно красотата вечна
те прави много чист и малко тъжен,
но планината - близка и далечна -
не иска с нищо да ѝ бъдеш длъжен.
из Равноденствие от Андрей Германов
от NeDa, 26.11.18 в 22:31, Рейтинг: 0
Опънато въже
от дюлата - до старата черница.
На майка ми голямото пране
играе бяла ръченица.
Зелена тишина.
Петле отчупва
парченце кротка мараня.
И вятърът над мен изтупва
от облаците
светлина...
Търсете всички варианти,
гладът е вече нетърпим —
светът е пълен със таланти,
но гений е необходим!
из Ателие от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 20:58, Рейтинг: 0
Открих звезда

Предвкусвам паника в научните среди.
Становища предвкусвам и диспути.
И дълги нощи телескопи и бради
в небето ще осъмват като луди.
Къде е? Как се казва? В кой квадрант?
Между кои известни се намира?
Въпросите ще падат като град.
Звездата трябва да се номерира.
Открих звезда.
Отчайващо откритие - звезда.
Да беше лек, листо или лепило.
Да беше. Но се случи за беда
едно неподозирано светило.
Открих я, а не мога да я дам
във плен на лещи и на бюлетини.
Ще скитам в потресение и срам
по сини улици и по площади сини.
Открих звезда.
Докоснах я, в ръцете я държах,
разхождахме се бавно по земята.
Съзряхте мен, защото аз блестях,
но аз бях спътникът, а тя - звездата.
Не мога нищо да ви обясня,
ала за вас все пак ще ми е жалко.
Как сте живели толкоз времена
в небето си с една звезда по-малко...
из Открих звезда от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 20:55, Рейтинг: 0
Рисунка

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...
из Ателие от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 20:53, Рейтинг: 0
Момчета, страшно е да се замръзва
в етажи, във познанства, във палта,
във черепи, в които се не дръзва,
във страсти без звезди и без мечта.

Момчета, страшно е да се изстива,
презирайте до смърт добрата смърт
и нека във жестока съпротива
главите ни чудесно да горят!

По лумнали чела да ни познават.
По палещи дела да ни ценят.
И дланите, които ни заравят,
като прожектори да ни държат.
из Ателие от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 20:51, Рейтинг: 0
Градът под нас ще тътне жив,
от нас любовно сътворен
и сграбчил ни в жесток, щастлив,
незаменим със нищо плен.
из Ателие от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 20:10, Рейтинг: 0
В истинския образ на нещата
да оставя два-три лични щриха.

И така = живейте във числата!
Мене стиховете ме спасиха!
из Ателие от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 19:57, Рейтинг: 0
Изненадващо минаваме през деня и през нощта,
Денонощно се превръщаме от надежди във неща.
из Ателие от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 19:54, Рейтинг: 0
Вярвай в крушата узряла - семинар за семена!
из Ателие от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 19:53, Рейтинг: 0
Има една-единствена беда -
да те напусне даже и морето.
из Ателие от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 19:51, Рейтинг: 0
Молитва от Ботев връх

Моя древна земя, побеляла от кости и преспи,
моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв-
дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песни
и зеления пламък на знамето с български лъв!

Дай ми тъмната болка на свойте безпаметни рани
и дълбокия плач на Марица, Огоста и Вит!...
Като млад богомолец издигам душата си в длани
от върха на балкана, в мъгли и в балади обвит.

И те моля, земя, помогни ми докрай да остана
влюбен в пъстрите люлки на твоите нощи и дни,
залюлей ме над пропаст, приспи ме на равна поляна
и сърцето ми в извор, в камбана и в меч превърни!

Аз съм кръвен потомък на твои борци и поети -
помогни ми до гроба и в гроба да бъда такъв:
да живея под светлия изгрев от светли завети,
в боевете за тебе да падам безстрашен и пръв.

Помогни ми за тебе да плача, да пея, да страдам,
с твоя вятър и с твойте жита и реки да шумя,
с твойте песни спокоен да влизам и в рая, и в ада -
с твойте песни - божествена, българска, моя земя!
из Потомък от Матей Шопкин
от NeDa, 22.11.18 в 9:14, Рейтинг: 0
като погледнеш надесно, ако е сутрин, първом ще съгледаш манастирските кози, посипани като ориз по ската.
из Сребърна пара от Бойка Асиова
от NeDa, 30.10.18 в 19:29, Рейтинг: 0
Викаха му Майстор Турунджи, че не боядисваше само една оранжева боя, а много. Като туреше на купешката боя и малко изсушени зърна от калина с метличина, преждата светнеше.
Дойде невеста и му рече:
"Майсторе, вапцай ми едно пасмо за шар. Турунджиено."
"Какво турунджиено?"
"Еми..."
"Ама какво, бе джанам? Като невен, като калеш, като превтасала тиква или като слънце на заод?"
Те за това му требуваха билки, треви, корени и коренища всекакви.
из Сребърна пара от Бойка Асиова
от NeDa, 25.10.18 в 23:02, Рейтинг: 0
Кабуре вижда, че тук майтап нема, и сваля капата. Което ще рече, че тая вечер той ще затвара кръчмата. Редко сваляше капата си. В нея беше целата му администрация. Паспортът, това беше навик да го носи със себе си от влашко време, разрешително от горския дърва да си насече, и то беше сгъвано и прегъвано безброй пъти, та с него беше гората свлекъл. Разрешителното боза да вари, то пък хич не се знаеше откога е. Имаше разписки за давани пари назаем и едно парче огризан химически молив, за всеки случай, ако потребва некъде подпис да се тури. Та сваля капата, ама току я придърпва към себе си. С едната ръка пие, с другата я е прихванал.
из Сребърна пара от Бойка Асиова
от NeDa, 25.10.18 в 21:33, Рейтинг: 0
Навън вечерта вече е изяла очертанията на дърветата и постройките и ги предъвква някъде на спокойствие. Тишината е черна дантела, която бавно се спуска над града.
из Тяло под роклята от Галин Никифоров
от NeDa, 24.10.18 в 8:06, Рейтинг: 0
Навън две светкавици начупват на неравномерни късове далечината и в стаята за миг става светло, след това сумракът връща владенията си. Дъждът вече е дошъл и вали с несдържано нетърпение.
из Тяло под роклята от Галин Никифоров
от NeDa, 24.10.18 в 7:13, Рейтинг: 0
И що, че Сена тегне от калта,
че пролет, зима в този град едно са?
На влюбените стига пролетта,
която те сами си носят.
из Стъпки по пясъка от Богомил Райнов
от NeDa, 02.10.18 в 1:11, Рейтинг: 0
Страници: Първа  < 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 >  Последна