Цитати на NeDa

намразихме се от сърце

Миграция

Детето на балкона е от село.
Ей, село - грачат му хлапетата,
владетели на двора асфалтиран.
Усмихва им се, уж да ги смили,
а сълзите размиват мармалада -
утеха е бурканът, вързан с ластик,
и той от село, и пуловера,
изплетен едро от деряща прежда.

Не слиза долу, страх го е -
присмяха му се как говори,
раздаде си играчките напразно -
набиха го сърцато в тъмното.
Мотае се сега в апартамента,
унесено бонбони дъвче,
говори на хладилника, на шкафа,
преравя ги през две минути...
И чак се стряска от дъха си -
все мисли, че го дебне някой.

През отпуската го заведоха
на гости в селото при баба.
какъв ни е порасъл - ахнаха
втрещените роднини и съседи.
Ей, бройлер - бягат братовчедите,
стените хукват даже.
И го забравят под черницата,
огромно, тромаво, смълчано...

- Има безброй начини да си близо до някого, много жалко, че ти познаваш само един.

Пороят препи с прахоляк
и полегна на хълма
Придърпа завесата
Злак
чак до хълма покълна

И всяка една живинка
всичко
що е природа
се юрна в лазурната кал
да се учи да ходи

Грижите
Грижите
Грижите
Нито миг безметежност

Ако за нещо умираме приживе
то е за нежност

Самотен нейде

житеният клас
е бурен
в маковата нива

изворът на Места е оттатък границата, в Рила; реката е дълга 234 метра и се влива в Егейско море

В личен план тази нездрава любов към книгите не ме направи нито по-добра, нито по-щастлива. Четенето ме направи първо надменна, после самотна, а накрая ме подлуди.

Щях да си ги нося вкъщи сама пред огледалото. Самотата не е причина да се лишавам от хубаво бельо.

Той присъстваше в живота ми с тежестта на майка, баща и трима братя.

Работата с хора е една от най-неприятните. Тя може да бъде избегната единствено ако работиш в зоопарк.

Трудовата моногамия ми изглеждаше като проклятие.

Сложиха му ново сърце,
в което нея я няма.

Тялото му го отхвърли.

Блудният син

Обходих света и се върнах с обувки протрити
в тревата, погълнала всичко на двора -
нейната мелница беше измляла стените,
добрите роднини и кокалестия орех...

Живях като бог и животно из нощните
градове и безумни световни пристанища,
но залутан далеч от семейното гробище,
аз съм един Одисей, вързан за мачтата.

Както поникват рогцата на ярето,
така и у мене тъгата напираше,
защото един е вкуса на трохите от старото
слънце, които денем събираме.

Човекът навсякъде чака сутрин за млякото
и мъкне страха от смъртта като раница -
на моето рамо отчаяно плакаха
и бедни щастливци, и богати удавници...

Лети през ливадите любопитната жаба,
но премалява и в гьола се връща накрая -
а човека не може с ръка да отпори пейзажа
или бъчвата с вино любимо през света да търкаля.

Мен ме чакаше в старата кръчмица мястото,
издълбано с години от лактите кърпени;
и прага нащърбен, и хляба на яслата,
която моята шия беше изтъркала.

Даже камъкът бял в прежълтелия август
се отмести - под него бе ключа.
Аз почуках с бастуна си и видях, че това е
ослепялото от очакване куче.

Камбана

На дълги въжета се спуска дъждът
и като клоун се мята по тревната черга.
Земята дими - отдолу картофите врат
и мъртвите сядат сега да вечерят...

Проверявам авокадо след авокадо в зарзаватчийницата с включени на сто процента рецептори за оптимална степен на мекост. Намирам две перфектни и алчно ги вземам, предвкусвайки салатите с бейби спанак, домати и копър. След мен една госпожа започва нанова да прехвърля авокадата. Останали са малко. Вече зная, че сред тях няма готово. Следя я дали ги разбира тези неща. Явно да. Колебае се. Взема единственото що-годе. Знам, че е компромисно. Знам, че и тя знае. "Госпожо, оставете го. Ето ви едно перфектно от моите, взех две, но едното ще е достатъчно за тази вечер." И двете се зарадвахме. Не зная заради кого го направих - заради непознатата или заради себе си. Никога не знаем.

Мъжът се заоблачи.

Christmas madness блещука вече тук и там. Защо не оставим на мира ноември?

Списък на тревогите

Вече стана три.
Май надушвам пушек. Някъде гори.
Някъде далече. Някога преди.
Някоя жена след малко ще роди.
Мале, как болеше. Аз съм си добре.
Случва се сърцето изведнъж да спре.
Просто без причина. Я? Не го усещам.
Явно е заспало и сънува нещо.
Прекалено тихо. Прекалено тъмно.
Ако беше лято, вече да е съмнало.
Ще си купя прежда нещо да плета.
Ще изглеждам просто бабичка-мечта.
Нещо май забравям. Нещо май ми има.
Нищо по-конкретно, а непоносимо.
Как пък ще е щастието топъл пистолет.
Мина цяла вечност, а е три и пет.
Някой гледа болен. Друг лежи ранен.
После пет без десет. После шест без мен.

Безкрайната любов

Хроничната любов със всички усложнения,
панически отказвани лечения-спасения,
след време за отдъхване – пак остро състояние,
мълчание, страдание, солено разстояние,
завръщане, прегръщане, без нищо за прощаване,
допълване, запълване, щастливо свечеряване,
заспиване, сънуване, признателно приемане,
нормално съществуване и болка за отнемане,
случайно, непринудено и весело избавяща,
до кокал, иронично, хвърчаща, отрезвяваща,
във себе си, за себе си, с взаимност до ограбване,
копнеене и искане и търсене и трябване,
безкрайната любов боли и тържествува,
с целувка се предава, с целувка се лекува.