Цитати на NeDa

БЪРЗА ПОМОЩ

Не сте ли чували поне в съня си
как пищи
кола за бърза помощ в булеварда.
Дори кръстовището на завоя няма сили
по своите посоки да поеме.
Затова
очаква със уплаха от небето чудо,
та да се стовари като гилотина тишината.

Бих искал да напиша десет реда,
които да напомнят
писък на кола за бърза помощ.

1969

Обичах да излизам с него. Казваха му "бай" - градска благородническа титла - най-високата в човешката йерархия.

Път

Древната каручка се търкаля,
мачка свежата трева.
Без юзда е кроткото магаре.
Старецът - с наведена глава.

Старецът посока не избира.
Цял живот е учил мъдростта:
гдето и да тръгнеш - стигаш

портите на вечността.

Морски кончета

Природата със тях си е играла.
Създала ги е като на шега.
Дори не ги е свършила изцяло.
Забравила е за копита и юзда.

И кротки, беззащитни, тихо бродят
на табуни в синьото море.
Де да можеха на воля

да скитат земните коне...

Вечеря

На масата - гръбнак от риба.
Вода и хляб. И сол.
Щурецът тихичко засвирва
с цигулката под селския ми трон.

Разчупвам хляба. Тихо шепна
молитвата на моя род
за здраве, дъжд, за есен светла,
за честен хляб. И за живот.

Участ

Вечер броя звездите.
Нямам какво да правя.
Денем вървя по браздите -
падналите заравям.

Хвърлил ме тука Господ -
облак дано ме смаже.
Станах ужасен троскот!

Жилав. Брадясал. И важен.

Автопортрет с обувки

Надупчено небе... Вали. Вали. Вали.
По пътищата локви зеят.
Подметката ми въздух не държи.
И пръстите ми бели кърпи веят.

Орис

В юлски нощи младите кобили
раждат ангели със влажни ризи.
Ангели, обречени след три години
роби да останат, докато са живи.

Дива, страшна конска орисия!
Вечно на очите - два капака
скриват черната магия,

дала на света юздата.

Кой знае

Наруших неприкосновен запас,
достатъчен за скромно погребение
(а в къщи сме поне четирима),
и наистина не знам какво означава това:
може би знак за триумфираща бедност
или предчувствие за вечен живот;
сигурно е завързване на обущата,
покупка на нови.

всеки ден
споделям по една своя тайна
с непознат или приятел
(само така обезоръжавам и хората, и тайните) -
всеки ден олеквам
с по няколко грама смърт...

Бях роден за отшелник,
но от страх се предложих за преводач -
простирам пране от човек до човек,
от калкан до калкан, чуждо пране на самата улица,
гащи и шинели, рокли и куртки, смърт и смърт,
уморих се.

Дай си дясната ръка!
Погледни ме.
Ха така!

Нека се сплетат чевръсти
твойте пръсти
с мойте пръсти.

Сладко-сладко се засмей,
след това кажи:
— Здравей!

За Щерн не оставаше друго, освен да се примири и да приеме, че оттук нататък всичко почти по магичен начин ще се удвои. Ще се удвоят къщите, приборите, книгите, леглата, празниците, рождените дни ще се празнуват по два пъти, както и Коледите, и Великден и всичко останало. Щом не може да е едно цяло, нека са две тогава. Няма да има нито оригинал, нито копие, всичко ще бъде в два екземпляра.

Изобщо, родителите се утешават трудно - помисли си.

А сигурно някога е било просто и думите са означавали това, което са искали да означават...

Погледът ѝ малко го притесняваше, сякаш прелистваше с лепкави пръсти душата му, страница по страница, в търсене на нещо, което ѝ е необходимо.

Възрастните са напълно непредвидими. Никога не знаеш какво им се върти в главата. Мда, изобщо възрастните са преувеличена работа.

трамваят разряза булеварда на две

Сега знам защо времето се брои в лета, пишеше той на Миш. Само през лятото хората истински усещат, че са живи. През останалото време са се притаили, чакат и се надяват, без да са сигурни, че годината не е една и съща, а времето не е някаква измама, също като смъртта и разни други думи, които никой не е виждал, но за които всички говорят с пълна увереност.

Архивът на Възрождението в Института за български език при БАН, който отразява изграждането на българския книжовен език в индивидуалното и преводаческото творчество на нашите възрожденци показва, че я с н и н а е навярно дума, създадена от Л. Каравелов. Тя не е отбелязана у друг автор преди него и не се е задържала в нашия език. Но думата с и н е в а, използвана тук от Каравелов като синоним, също е употребена за пръв път от него и тя е останала в съвременния ни език.
Лиляна Минкова за превода на "Разкази за небето и земята" от Александър И. Стронин, направен от Любен Каравелов през 1872 г.