Цитати на NeDa

През 20-те години учител в Родопите е бил Иван Милев.

Възлез, луна, по южното небе
и начертай пътеката на тая вечер.
Така и този ден внезапно ще умре.

С главата си звездите стигам,
на планината съм опрял нозе.

Да срещнеш слънцето свободен - това е толкова много
С глава изправена в потоците от светлина...

Иди при хората с ръцете чисти. Потърси ги,
живота им, и спомена,, и любовта им - разгадай!

"Чисти ръце", Карл Сандбърг

Съглеждам албума "Владимир Рилски" от Лазар Марински - новобрачната е на първа корица. Рисунката десетилетия е стояла в Национална галерия в София. На фона на родопската природа, обърната в профил, Йорданка Рилска е свела лице над разгърната книга...
- Аз и Владо се венчахме в църквата в Чепеларе. Златю Бояджиев ни беше кум.

Очите му светулкаха.

- Боже, дечко - засмя се Джолийн. - Много се радвам да ти чуя гласа. Още ли си грозна?
- А ти още ли си черна.

Кой знае, казва той, може би там в изчисленията да са сбъркали. Не ми се вярва да съм на толкова години.

А пословичната му лаконичност и точност? С две изречения той е в състояние да сумира явление, а с една пословица да даде такава педагогическа препоръка, която струва много повече от страници теоретична литература...
Пламен Джуров, композитор

"Плачещи ниски флейти се стелят като сподавени вопли и ни въвеждат в света на лиричното. Сред пискливи звуци от духови инструменти, една виола, сама, като крехко цвете, връхлетяно от буря, изплаква самотата си. Това са кълновете на една по-богата душевност, годна да понесе и радостта, и страданието, и да се извиси философски... Един камбанен звън затваря кръга от видения и прозрения на онова велико чудо в изкуството, което се нарича творчество."
Големинов за Фрагменти за оркестър на Константин Илиев, есе в сп. "Българска музика" 1984 г.

"Фрагменти с внушителността на огромни каменни блокове, изсечени от скалната гръд на древна България. Една полетяла като стрела във висинето творческа мисъл, която от високо съзерцава земната твърд. Широки платна българска душевност, зародила се в отдалечени времена, неизтощими мелодически линии върху остинатни построения..."
Големинов за Фрагменти за оркестър на Константин Илиев, есе в сп. "Българска музика" 1984 г.

В нашия век на точните науки и небивал поток от информация на пръв поглед е възможно съществуването само на тесни специалисти. Това не е съвсем вярно: ако последните енциклопедисти са измрели някъде на границата между XVIII и XIX век, в областта на художествения превод в наше време те са в своя апогей. Когато се говори за "общата култура на преводача", обикновено се подразбира, че в полето на художествената литература той трябва да притежава универсални знания. Нещо повече: тези негови знания непременно трябва да бъдат в два плана - на езиците, от който и на който превежда...

- Как си живеел тогава? - ме запита неотфавна актьорът Иван Иванов, след като му разказах някои неща от моя живот.
- В отчаяние - му отговорих...

***
Тогава ме повика моят приятел Димитър Довачков, за да ми поясни своя план относно организирането и отпечатването на енциклопедичния справочник "В света на киното". Не можех да повярвам, че ще участвам в толкова солидно издание. Но месец по-късно действително сключих договор с "Народна просвета" като един от съставителите и автори на книгата. Повече от десетилетие се рових сред списания, книги, речници; изучавах с помощта на моята сестра, която ми превеждаше, развитието на американското и английското кино; потънах в океан от заглавия, имена, факти, биографии. Познанията ми се задълбочиха, започнах да гледам на киното с други, просветнали очи. "В света на киното" се превърна за мен в истински университет. Чувството, че съм полезен на себе си и другите, изпълваше сърцето ми с радост. Беше голям труд, но благодатен - носеше удовлетворение.

Почти не се нуждая от стимули. Опиум си имам в душата.

Благословени да са миговете и милиметрите и сенките на дребните неща, още по-скромни от тях! Миговете, (...) Милиметрите - какво чувство на възхита и дръзновение предизвиква у мен плътното има съществуване един до друг вършу шивашки метър.

Няма благородство на парче.

Никоя империя не заслужава заради нея да се чупи детска кукла. Никой идеал не струва жертването на влакче за игра.

Вътре в курника, откъдето ще иде на дръвника, петелът възпява свободата, защото са му дали два пръта за кацане.

Пиша, все едно спя и целият ми живот е фактура за подпис.

Животът е кълбо, заплетено от някого. В него има смисъл, ако се размотае и опъне надлъж или се намотае добре. Но такъв, какъвто бива, той е плетеница без собствена нишка, едно усукване без край.

Душата ми е невидим оркестър: не знам с какви инструменти свири и скрибуца, струни и арфи, тимпани и тъпани вътре в мен. Познавам се само като симфония.

В живота си не познавам по-голямо удоволствие от спането.