Цитати на NeDa

Каквито и мъки да е изтърпял човек приживе, все ще намери как да утеши себе си преди смъртта.

гласът ѝ беше станал тих като пулс

Вече беше мръкнало, улиците тънеха в сняг, жива душа не се виждаше, северозападният вятър свистеше, а снежинките ни шибаха по лицата, все едно бяха пясък.

омъжената щерка е плисната вода

Така изкретахме до жътва. Реколтата беше оскъдна, но поне пак имаше зърно и вече пó се поминаваше.

Но никога не съм чувал някой да се е прехранвал с тичане. Ние сме те пратили на училище да се учиш, не да тичаш.

- Знам вече много йерофлифи.
- Ами браво! - отвърнах аз.
Той надигна очи към мен.
- Тези йероглифи ще ми стигнат за цял живот.

Тя обаче изглеждаше радостна.
- Добре че е нелечима - обади се тя от гърба на Фън-Ся. - Иначе откъде пари за лечение?

пламъците засвистяха и пушекът се закълби над подкрива.

Луи Ар наистина извади много лош късмет - цели пет куршума. И пет живота да имаше, до един щяха да заминат.

Колко половинчати

Сред колко половинчати чувства живеем,
сред колко разнообразни влечения,
а падаме като камък
направо и недвусмислено.

В мрежата на колко срамове
и мними слави кретаме,
а би трябвало да прострем на припек
всичко, което е за криене.

С какво закъснение разбираме, че
мракът на очите може да е по-точен
от светлината на лампа, и тъй
късно забелязваме вечното
коленопреклонно рухване на света.

Доживотно

Леглото е общо.
Възглавницата не.

Хубаво е човек да се връща вкъщи сигурен, че го чакат. Тогава лошите неща на този свят се разбягват далеч и домът му остава място за тихи празници.
из "Роза за пет лева"

А нашият бюлетин отдалеч мирише на библиотека, на лоша библиотека - и в описването на книгите, и в систематиката, и в начина на издаване - без при това да служи някому за библиотечни цели. Когато Милкау е писал в своята ивестна книга Centralkataloge und Titeldrucke (Lpz. 1898. p. 87) във връзка с издаването на норвежката библиография от Университетската библиотека в Осло: "За щастие, не съществува друг случай, щото една библиотека да е задължена по закон да издава показалец на целокупната литературна продукция на страната, без да може да използва преимуществата от тази работа за собственото каталогизиране" - той не е подозирал, че има друга една страна, в която подобна работа се е вършила тогава и ще се върши и 40 години по-късно от една библиотека по закон - и не се използва за библиотечни цели, без да задоволява при това и библиографските нужди на страната.

... Явно е, никакво практическо значение не може да има един бюлетин при това положение: никой книжар, никое читалище или книголюбител не може да дочака тоя бюлетин, за да го осведоми той, какви нови книги са излезли в България. Явно е, че хубавото и крайно необходимо за всяка културна страна начинание на К. Величков издъхна в четиридесетгодишните прегръдки на библиотечните представители на българската интелигенция.

Законът на Величков предвиждаше, за времето си, пък и като начало правилно, бюлетинът да излиза тримесечно. Бъдещето развитие трябваше да върви по посока на скъсяване на отчетните периоди (значи - да излиза месечно, вместо тримесечно) и на намаляване времето между отчетния период и момента на излизане на бюлетина (значи: книжката за януарий напр., да излиза най-късно до края на февруарий), за да запази и засили той своето значение като текуща информация върху българските печатни издания. Вместо това, още втората година бюлетинът се обърна от тримесечно на годишно издание, а още на третата година закъснението му започна да става непоносимо: бюлетинът за книгите, постъпили през 1900, и 1901, излезе общо през 1903, за 1905 - през 1907, за 1908 - едва през 1914, а за годините от 1909 до 1918, в които се включваха войните - чак през 1930. Едва ли някой външен враг можеше да убие значението на този информационен бюлетин по-ефикасно, отколкото тия, на грижите на които бе той предоставен.

Заемната служба пък е място, дето външни лица, които няма да работят в библиотеката, идват, за да си вземат поръчаните по-рано или непосредствено в момента книги и ги изнесат навън. На тия хора по пътя им от вратата на библиотеката навътре, след контролата, е нужден най-много един гардероб, който да им вземе дрехите и в лошо време - галошите, и евентуално - каталог за публиката, за да проверят нещо или да нанесат сигнатурите на търсените книги...

От години насам от случайни по-случайни хора се изпращат да ръководят библиотеките и да работят в тях...
Всичко това става, както се вижда, съвсем безболезнено - никой не се тревожи, никой не протестира.

Защото днес, за съжаление, ние не можем да кажем дори като Пенчо Славейков, че държавата само механически гласува бюджет на Библиотеката и повече не се интересува за нея. Тъкмо обратното: бюджет за Библиотеката почти не се гласува, а иначе държавата проявява силен интерес към Библиотеката - нещастните десетина служби в това многострадално учреждение са станали вече голяма стръв за партизаните - от случайни по-случайни хора попадат в нея, пък и всеки нов министър изгонва току-що ориентираните в работата служители и праща нови.

А пък докато библиотекарите са такива, каквито са обикновено днес у нас, нека не ни учудва, че и мнението на обществото ще бъде за тях, че са безделници, които си четат на топло книжки и получават отгоре заплата за това приятно времепровождение.