Цитати на NeDa

Земята вдигна температура. Шибана от впиващите се в нея жълти камшици на слънцето, тя се въртеше около него подобно дервиш, който дотанцува екзалтирания си танц.

Защото всъщност човек прониква в другия човек на съвсем малки дози...

Защото реалният обект на любовта непрекъснато се променя и днес можете да бъдете обичан само ако с вас се изневерява на вчерашния вас.

Мога уверено да твърдя, че в любовта очите... как да го кажа... винаги избързват напред. И това е разбираемо: те са по-подвижни и умеят да вършат своето, тоест да виждат и през нещата. Докато телата на влюбените в сравнение с очите им са тромави и огромни, крият се едно от друго под дрехите, а и думите, дори те някак си се двоумят и се бавят на устните, страхувайки се да скочат във въздуха, то очите - изпреварили всичко - вече се отдават едни на други.

И разговорът, като разбъркан с лъжичка чай, се завърта по кръга, все по-бързо и по-бързо.

"Със реч сърцата покори."
Пророк, А.С.Пушкин, прев. Андрей Германов

Защото за мен заглавието са онези първи думи, които трябва да поведат подире си следващите, чак до последните.

Пладне. Две дечица, от двете страни на гувернантката, здраво стиснали сухите ѝ пръсти, са излезли на разходка; зяпат край себе си, шарят с очи по жиците, стените, корнизите: "Какво е това, мисис?". - "Гледайте си в краката." И човечетата се учат от големите човеци да си гледат в краката.

И отново слънцето се търкулва по небето и докарва деня.

И пръстите му, все едно изсвирили разказа, се спуснаха тичешком по ревера на палтото и се шмугнаха в джоба.

Известно е, че до Освобождението Данов е водил оживена кореспонденция с мнозина от видните наши възрожденци и просветители, а особено с училищните и черковните настоятелства и учители от всички български земи. Към него са се обръщали отвсякъде за съвети, за учебници и литература, с молба да им изпрати или препоръча учители, учители чрез него са търсили места за учителствуване, олаквалисе за извършени към тях несправедливости и пр. Той не е оставил нито едно писмо без отговор. Дановата книжарница в Пловдив преди освобождението е била своеобразно министерство на народната просвета, а Данов - неофициален негов министър.
Петко Величков

въртят люляка - командуват, разпореждат се както искат, както им е удобно
джереме - глоба
иждивение - разноски, разход, харч, средства
кехая - пръв овчар; глашатай, викач
кинезки - китайски
липови ябълки - т.е. да гони вятъра
ожидам - чакам нетърпеливо, жадно
паряво - в пари, парично
презморе му вечеря - далечна му е вечерята, ще вечеря на онзи свят
разсвет - разсъмване
рокам - смятане
светите старци - калугерите
стръки житни - житни стъбла
тержуман - преводач, тълкувател

По тоя правилник отиваше всичко тъй есен, зиме и пролет, само лете се прибавяше при това и спане и ходене на редакта. Това ставаше тъй: след 1 час подир обядването, казваше се: ха спете! и всички ученици моментално се сгромолясваха да налягат по пода, кой гдето е в праха, като прасета в калта. В това време, за да може да се спи учителят, както и ония, на които се спи, поставяха се надзиратели, за да пазят тишина, докле спят. Които не спяха и не мируваха, вдигаха ги на куц крак. Спането продължаваше 1-1 1/2 часа, подир това се казваше: ха стайте! Ставането биваше с още по-голям тропот, защото будните бързаха да се отърсят от праха и да се наредят на двора, за да идат на реката.

Между вратата и пещта беше поставен, напостлан с черги, одърът, който служеше на даскал Никола ноще за спане, а дене - за катедра. (1834, Клисура)

пияниците дорде пиеха само от утрин до вечер, за да забравят ядове и кахъри, преминалата година обърнали да пият и от вечер до утрин, докле забравили и себе си!

В една община училищният настоятел, който и в селото върти люляка...

В един наш народен манастир светите старци, за да си оздравят бъдещето, събрали где що имало в манастира паряво и проводили го в Лондонската банка, за да им работи под лихва, каквато да могат да си живеят пак охално и тогаз, когато народът престане да ги пригледва и да им принося.

Що правят нашите учени? - Чакат да се реши въпросът на Ъ, па тогава да пишат.

Модата с посестримата си ракия какви още нечути и невидени злини има да извършат у нас, ако не побързаме да ги изгоним изпомежду си с наука и знаене!

даваме всякой ден по няколко гроша за плюсница, която ни вреди и нравствено, и веществено, а защо да не съумеем да дадем по един или два гроша на годината за нашето си душевно образование?