Цитати на NeDa

Упорито следвах собствените си инстинкти и за главните роли избрах неизвестни актьори.
Лицето на Моцарт е сравнително неизвестно за широката публика, което беше добре за филма. В съзнанието на зрителите имаше бяло петно, върху което можех да нарисувам каквото си искам. Имах възможността да ги накарам от първия кадър да повярват, че ето - такъв е бил този човек! Ако вземех звезда за ролята, щях да пропусна тази възможност. А ако известен актьор играеше прочутия Моцарт, то какво оставаше за забравения Салиери - звезда в тази роля щеше да отвлича неправилно вниманието към този персонаж и щеше да наруши деликатното равновесие при прехвърлянето на емоцията от екрана към публиката.

На сцената музиката пречи на изговореното слово. Това е въпрос чисто практически - и двете се стремят да привлекат слуха на възприемащия. Във филма обаче картината има много по-голяма тежест от словото, а музиката се съчетава много по-лесно с изображението, като в такъв случай се увеличава въздействието и на двете. Така че ние бяхме в състояние да покажем гения на Моцарт, който в пиесата бе оставен страни. Всъщност мислехме за музиката като за трети основен персонаж във филма.

При писането на сценарии обикновено най-трудно постижима е простотата.

Бях си приготвил реч и изрекох нещо от нея, но светът се беше объркал в гулаш от чувства и впечатления.

Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
1909

Полето ме посреща като син
и сини се усмихват небесата.
В душите ми възкръсва не един
лъч пламенен, пронизал дървесата
на приказна, притихнала гора.

О час на предразсветната зора,
проблесват неугасанали зарници!
и чезнат всред простора модросин
дрезгавини, като бездомни птици.

Полето ме посреща като син.
1920

Накрая "Балът на пожарникарите" бе избран за закриването на Нюйоркския филмов фестивал през 1967 и го номинираха за "Оскар". На Клод Бери му се наложи да го разпространява пи целия свят. Този филм стана моят кораб за Америка.

Когато режисирате, трябва да държите целия филм в главата си, за да може накрая стотиците малки късчета от филма да се съчетаят заедно като едно цяло...
Сега снимам ли, животът ми спира. Например никога не съм могъл да поддържам любовни отношения, докато режисирам филм.

Самоизтъкват се; перчат се със заслуги; често имат ръкописи в чекмеджето и не крият стремежа си да се покатерят по книгата и нейния автор като бръшлян по дървесен ствол.

Моята задача беше да разбера, да ги разбера.

Независимо от своя фалстарт Нима това е човек измина доста път...
Бях написал тези страници, без да си представям конкретен адресат. Бях насъбрал в себе си тези неща и те ме владееха, така че трябваше да ги изкарам навън - да ги изрека, даже да ги изкрещя от покривите.

За бъдещето сме слепи досущ като предходните поколения.
***
Сдобиването с паспорт и входна виза е много по-лесно от едно време. защо не заминем, защо не напуснем страната си, защо не побегбем преди?

Добре е да се въздържаме от многознайството със задна дата и от мисленето в стереотипи. И въобще - от грешката да мерим отдалечени места и епохи с аршина, присъщ ни тук и сега (грешката е толкова по-трудна за избягване, колкото по-голяма е въпросната отдалеченост в пространството и времето).

Ала както споменах в предисловието, почти няма случай, в който да ги чуят или да им повярват. Неудобните истини са преседливи.

В същото време обаче бих искал да напомня, че явлението, за което говорим, засяга не само начина, по който възприемаме близкото минало или историческите трагедии: то е доста по-обхватно и е част от нашето затруднение, даже неспособност да вникваме в чуждите преживявания - толкова по-ясно изразена, колкото повече те се различават по време, място или характер от собствения ни опит. Склонни сме да ги свеждаме до тези от "близките околности", все едно гладът в Аушвиц е от порядъка на пропуснатия обяд.

Целите в живота са най-добрата защита срещу смъртта - и не само в концлагера.

вродената ни нееднозначност на мелези от дух и глина

способността на човек да остава в роля не е безгранична

Диригентското изкуство е особено. Всички музиканти имат инструменти - зигулка, пиано..., на които свирят вкъщи, занимават се, пеят, а диригентът няма. Всичко, което той прави вкъши, е само подготовка за това, което му предстои да прави по време на репетицията с оркестъра.

Например, и досега някои музиканти спорят за Петата симфония на Шостакович - трагично или оптимистично е това произведение. Аз мисля, че е трагично и затова го дирижирам по своему.
5 февруари 1977