Цитати на NeDa

Влакът спря. На празния перон, ако това празно място, насипано със сгурия, можеше да се нарече така, стоеше коремест човек с тясна униформа. Викаха му Жепето и повечето от времето му минаваше да наглежда гъските зад спирката и кошерите, покатерени по припеците на Ръта.И така, Жепето гледаше този полупразен влак. Всеки ден го посрещаше и изпращаше по два пъти - сутрин и вечер. След малко машинистът дръпна лоста и влакът се изниза надолу - локомотивът и четирите вагона (два товарни), - сякаш плуваше из лозята. Тракатакането му заглъхна в тишината.

По напечения парапет на каменния мост зигзагна пепеляв гущер и загледа голямото сиво магаре, натоварено със самара и чувалите...

Като излязох на улицата, и хоп, насреща Румен. Облечен е с дебел панталон, пък и когато е топло, техните го карат да ходи с дълги чорапи. Румен, като излезе от къщи, походи малко и започва да си навива чорапите надолу. Техните са опасни хора. Страхуват се от всякакви болести и мажат дръжките на вратите със спирт. И май когато има грип, бащата на Румен носи от болницата тези марли и всеки си връзва поедна маска на носа и така се разхождат из къщи. Горкият Румен, умира от срам с тези чорапи и с тези марли. Голям нещастник.

Молитва

Свободата е като хляба,
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с друг.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.

Сляпото момиче

***
Подземните реки
не стигат до морето,
но напояват всички корени.

Картината и ти

Един художник, мой приятел,
без някакъв особен повод
ми подари една картина,
рисувана на прима виста.

Тя бе постигната и чиста,
с бои,
бог знае отде открити.
Тя нямаше понятен смисъл,
но моето самотно жилище
попи боите ѝ чудесни
и стана светло като залив...

Очакване

***
Ще дойде ден. Ще бъдеш ти при мене.
Това го знам. Но се страхувам аз,
че всички чувства стават уморени,
че всяко нещо иска своя час.

Срещи

***
А влюбените искат да се срещат
по два пъти и три пъти на час,
смутените си длани да задържат,
да се изслушват и да се разпитват,
взаимно свойте тайни да отгатват
и да превръщат дребните неща
в големи, изключителни събития.

Преди новата пролет
винаги умират повече хора.
Или ще дочакат новата пролет
и ще живеят още една година,
или изобщо няма да я
дочакат.
Така умря моят баща,
така умря Хуберт.
а не бяха стари,
канеха се нещо да свършат
и едва тогава да почиват.
Но бяха уморени,
имаха добри сърца,
а доброто сърце
бързо се раздава,
докато от него нищо
не остане.
от книгата "Синът на керевизния цар"
Ота Павел (1930-1973)

Помежду си говореха някакво отчайващо домашно есперанто, съставено от руски, френски, финландски, немски и английски; когато имаше други хора, бяха странно мълчаливи.
***
През целия си живот тя е работила, писала тези прекрасни, необятни дванадесет симфонии. Работила е като роб, денонощно, мъчила се е, влагала е цялата си душа в своята работа и не ѝ е оставало почти нищо за други занимания. И тъй като е човек, тя страда от това еднообразие и прави каквото може, за да го компенсира. Ако прекара вечерта над своята маса в библиотеката, а по-късно заяви, че е играла карти, все едно е успяла да направи и двете. Чрез лъжите тя се включва в чужди преживелици. Лъжите разширяват съществуването ѝ извън работата, увеличават малкото ъгълче на нейния личен живот.
из "Мадам Зиленска и финландският крал"

Във всеки случай, мисля, че когато си щастлив, повече разбираш хората, отколкото, когато нещо те измъчва.
***
Струваше ми се, че ще успея да изхвърля това момиче от главата си.
Но не можеш да попречиш на това, което идва през нощта.
из "Сакър"

Струва ми се, че всеки, който има поне капка разум, ръкопляска само след като види, че всички останали ръкопляскат.
***
Смятам, че след толкова продадени билети ти се полагаше едно допълнително ръкопляскане.
из "Изкуството и г-н Меъни"

Най-чудатите хора са в състояние да породят любов.

Преди всичко любовта е общо изживяване между двама души, но фактът, че е общо изживяването, не означава, че то е еднакво и за двамата. Влюбеният и любимият идват от различни земи. Много често любимият само съживява цялата насъбрана любов, която дълго време се е таила у влюбения.

Казват, че смъртта в подводница е май-страшна. По-ужасна от смъртта в горящ самолет или под гъсениците на танк. Повредената подводница често пада на дъното и не може да изплува. Изплуват само няколко души, които тя изстрелва като торпеда. Останалите чакат часове и часове, докато се свърши последният въздух и си отидат другарите, които имат най-слаби бели дробове. Накрая умират най-силните.

Утрините тук са прекрасни. Сутрин край реката всичко е хубаво, защото денят още е нов и ние все още не сме успели да си го отровим.

Но слънцето подобри настроението ни. Човек може да каже, че слънцето често е голям жълт прах, предписан от небесните психиатри, и се дава, за да прогони тъгата и да създаде добро настроение.

Международна среща на добра воля

Ако да се ненавидиме,
барем да се видиме.

сиво неочертана

Всяко нещо на този свят може да стане по едничък начин - по който е станало.