Цитати на NeDa

Но от малкия параход,
над кревата, в ъгъла на детската стая,
нощем мирише на ванилия, на канела,
морето се плиска и свързва света в едно.

Той вече гали тялото ми, от носа до кърмата, както се казва...

Присядам на ръба на ваната, загледана в хавлиите. Навремето ме възбуждаха. Означаваха равносметката на любовта.

Знам обаче, че не е вярно. Просто прехвърлям отговорността, както правят децата с майките.

Любов, възкликваше Леля Лидия с омерзение. Само да ви пипна.

- Е, просто няма да му казваме, нали? - твърдо заявява тя. Не, с нещо повече, с категоричен поглед, все едно щраква портмоне.

Чувствам се като захарен памук - захар и въздух. Стиснеш ли ме, ще се превърна в лепкава бучка, розово-червена и разплакана.

- Здравей - казва.
Стар поздрав.

Нещо не им достига, дори на най-свестните.

Помня съвета на кралица Виктория към дъщеря ѝ: "Затвори очи и мисли за Англия". Но това не е Англия.

Оглежда ни, сякаш съставя опис. Една коленичила жена в червено, една седнала жена в синьо, две в зелено, прави, и един-единствен мъж със слабо лице отзад.

Внушавам си, че няма значение, името е като телефонен номер - само другите имат полза от него.

Няколко дни не успях да говоря с нея, само се гледахме, кратички погледи, като глътки.

Откъде да знаем, че сме били щастливи?

Хубаво е да имаш малки цели, които се постигат лесно.

Детска клиника

Това е всичко, без притурки.
И без възмездие, без оправдание.
Детето ще умре, тя ще танцува.
За тях - съдба.
За нас - литература.

Между две витрини

Отляво - кувертюри и ковьори,
бодливи губери за градско блудство,
покривки пурпурни с ресни на пряпорец...

Отдясно - нощници в рояк разгонен,
влечуги от чилета вълна,
гащенца на цветенца зейнали...

Небето се издигна, отхлупи градините.

Дойда си в колибката, легна и гледам насреща звездите над село. И тъй както си ги гледам, тъй заспивам със звездите на очи.

Влакът спря. На празния перон, ако това празно място, насипано със сгурия, можеше да се нарече така, стоеше коремест човек с тясна униформа. Викаха му Жепето и повечето от времето му минаваше да наглежда гъските зад спирката и кошерите, покатерени по припеците на Ръта.И така, Жепето гледаше този полупразен влак. Всеки ден го посрещаше и изпращаше по два пъти - сутрин и вечер. След малко машинистът дръпна лоста и влакът се изниза надолу - локомотивът и четирите вагона (два товарни), - сякаш плуваше из лозята. Тракатакането му заглъхна в тишината.