Цитати на NeDa

Земята на нашето мило отечество Българско облива три моря, пресичат я три-четири плавателни рек и орошават я много бистри потоци; повдигат я дори до облаците стръмни зеленопокрити планини от девствени гори и дебели паши и прохлаждат я пространни бранища (кории) и много добри дъбрави (орманлъци). Всичко това е безбройно богатство за народа ни. Нашето отечество, ако и да е понегде планинисто, но такива краища се губят изпред пространните плодоносни поля, изпред хубавите райски долини, покрити от сенокосни лъки и плодородни овошки, и изпред накичените брегове с медоточни лозя.
Ако разгледаме нашето поднебие (климат), то е толкоз меко, щото помага и на някои южни плодове да зреят; нашето отечество е заедно и отечество на памука, на коприната, на трандафила и на много други нужни за поминъка ни и скъпоценни за обогатяването ни произведения. Най-после и самият български народ е духовит, трудолюбив и приемчив. Само едно нещо не му достига, а то е знаенето...

Морето ти дойде до колене,
защото, без да знаеш - за опора
под тебе са стояли рамене
на живи и на мъртви скъпи хора.

Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.

Вашата младост е заключена
зад решетките на карираните костюми
и само молците ѝ ходят на свиждане.

Наши болни, капризни старци,
наши майки и бащи,
точно днес сме заети,
но от утре непременно ще ви обичаме.

Ще живеете дълго, вижте -
внуците правят лястовици от вашите рецепти.

Къде си, милосърдие?
Да отвориш широко прозорците,
да проветриш мислите ни,
да измериш температурата на амбициите ни
и след поредната таблетка оптимизъм
да ни кажеш, че сме по-добре от вчера...

Все по-рядко се мярка сред нас
твоята бяла касинка.
Един за друг сме само санитари -
облекченото страдание струва кутия бонбони.

Къде си милосърдие?
Защо те знаем само в бели дрехи,
с червено плюсче на челото?
Излез от Хипократовата клетва
и облечи синият док на ежедневието.
Благослови нежността и нейните синоними,
възстанови мига на опрощението.
Определи ден за празника на добротата.
На най-милосърдните дай награда -
глухарчета по реверите.
Определи наказание за коравосърдечния -
сто усмивки на гладно.

Ако на шестия ден не се събудим с криле,
ще ни остане утехата, че поне сме човеци.

Надеждата -
единствена религия,
която може да извърши чудо.
Въздушните ѝ замъци, издигнати
върху криле на нощни пеперуди,
са моето наследство, завещано
от Негово Величрство Баща ми -
с фантомното усещане за щастие,
с реалното усещане за рани.
И по-добре погребан под останките
на сините въздушни построения,
отколкото зазидан в едностайния
живот на страхове и подозрения.
Щом земното привличане е принцип -
все птиците ли ще са изключение?

За тази болка тихо се говори,
защото, както знаем от живота,
едно сърце не може да е форум.
И много рядко мъката е обща.

Какво непоносимо напрежение -
да примиряваш разума със чувствата...
Нима се умори, въображение?

Отсам светът по-малко е за вярване,
свят, който все по-малко си съчувства:
конкретен - като болка от изгаряне,
необратим - като натиснат спусък.

Миг само ще ме заболи.
Ще бъда като зърно в нея.
И дълго сняг ще ме вали.
И дълго слънце ще ме грее.

Беше страшно в началото само,
във ония минути студени,
дорде свикна с нещо голямо:
че светът ще върви и без мене.

Тая мисъл кълня, поникна.
Всичко щеше да бъде прекрасно.
С едно само не можех да свикна:
че синът ми без мен ще порасне.

Цяла е увиснала липата -
бели, меки, мъхести листа.
И мълчи във задуха виста -
нито лъх, ни дъх, ни хладен вятър.

И звънци във долината плачат,
и на своя малко странен морз
пак почуква някакъв въпрос,
и зачаква отговор кълвачът.

Денят започва тук със птича врява.
През бавно розовеещи листа
процежда се и бавно се сгъстява,
със светлината слята, песента.

Аз казвам, че денят така започва.
А всъщност той така си и върви:
тя сладко капе по листа, по почва,
по бели клони и добри треви.

Едрее слънцето, гори небето,
потъва в пепелява сивота
и песента оттича се, и ето -
немеят клонки, пъпки и листа.

И чакат оня смътен час, когато
горянинът света ще разхлади
и горе, нависоко над земята,
ще трепнат леко първите звезди.

Денят ще свърши пак със птича врява,
над бавно потъмняващи листа
ще се цеди и пак ще се стопява,
прелята в светлината, песента.

Един човек намери нейде кръст,
изрови го и го прибра в торбата.
Във двора си осече той тревата
и го поби във рижавата пръст.

Да си го гледа и да помни той,
че има край и идва той за всеки.
Но избуяха кълновете леки
на камъка над хладния покой.

Не кръст човекът виждаше - роса
блестеше като бисер из тревата!
За труд бе жаден и във утрината
посягаше за звънката коса.

И той работи, без да ще да знай
за каменния кръст и за оная
жестока правда: на живота края
се вижда, но трудът ни няма край.

И трябваше да падне есента,
и трябваше горнякът да завее,
тревата да изсъхне и над нея
да се озъби кръстът над пръстта.

Ах, страшен беше тоя кръстен знак!
Разбрал, че късно е да се отмята,
човекът морен легна във земята...
И кръстът, кръстът бе над него пак.

Не са ни хубаво разчели
и възрастите са прегради.
Мъжете трябва да са зрели.
Жените трябва да са млади.

В средата на самия ми живот
и на самия връх на обичта си
сърцето ми се пръсна като плод,
неиздържал докрай на обичта си.

Небето спуска облачно перде,
изчезват нейде горе световете.
Край огънчето котката преде
и всеки въглен като съвест свети.

Летете, късни жерави, летете
в приоблачните сини висини!
Червено слънце капе по крилете
и синьота разкъсано звъни.

Аз ще погаля всичко с доброта,
преди във тъмното да си отида.

Във всеки залез има странен миг:
преди на здрача да се спусне крепът,
денят замира като секнал вик
и светлината става като шепот.

И тая затаена светлина
за мене си остава непонятна:
тя няма острота и твърдина,
а мекота - прощаваща и златна.

Тя ляга като благослов над път,
над диви върхове и бедни хижи
и в нейната неръкотворна плът
потъват всекидневните ни грижи.

И над заесенени долинѝ
с криле фюфюка гълъбово ято -
неясен отзвук от горещи дни,
от жежки мигове на тежко лято.

Тогава идва тоя странен миг,
когато в планините необятни
изгряват във прощалния светлик
лицата златни и сърцата - златни.