Цитати на NeDa

Основната ми идея е: светът звучи толкова чудесно, че ако се научим да го чуем както трябва, киното въобще не би имало нужда от музика.

... Пред къщата имаше поле. Помня, че между полето и пътя, който водеше до съседното село, имаше нива с елда. Когато цъфтеше, тя биваше много красива. Заради белите цветчета полето заприличваше на снежно и се е запазило в паметта ми като характерен и съществен детайл в детските ми спомени. Но когато в търсене на места за снимки, дойдохме на същото място, никаква елда не намерихме, колхозниците отдавна садят по тези места детелина и овес. Когато ги помолихме заради нас да посеят елда, те почнаха да ни убеждават, че тук елда никога няма да израсне, тъй като почвата е абсолютно неподходяща. И когато ние, рискувайки, наехме това поле под аренда и го засяхме с елда, колхозниците не можеха да скрият учудването си, като гледаха как хубаво израсна. Възприехме този успех като добро знамение. Това беше илюстрация за особените свойства на паметта ни, че можем да проникнем през пластовете, скрити във времето, което и трябваше да разкаже нашият филм ("Огледало"). Такъв беше неговият замисъл.
Не знам какво щеше да се случи с филма, ако не беше разцъфнала нивата с елда. Но тя цъфна!... Това беше толкова необяснимо важно за мен в онзи момент.

От този термин - жанр - повява гробовен студ. А Чаплин? Нима това е комедия? Не. Просто е Чаплин и нищо друго - уникално явление, което не е възможно да бъде повторено. Това е цялостна хипербола, но важното е, че с всяка секунда на съществуването си в кадъра той ви потриса с истината на поведението на своя герой. Чаплин и в най-нелепата ситуация е абсолютно естествен и затова е смешен. Неговият герой сякаш не забелязва, че светът около него е хиперболизиран, не забелязва безумната му логика. Понякога ти се струва, че Чаплин е умрял преди триста години. До такава степен той е класик. Защото е съвършено цялостен.
Какво може да е по-нелепо, по-неправдоподобно от ситуацията, в която човек яде спагети и без да забележи, захапва и серпентината, която виси от тавана? В изпълнението на Чаплин това действие е органично до натурализъм. Знаем, че то е измислено и преувеличено, но хиперболизираният замисъл е изпълнен абсолютно правдоподобно, естествено и затова е убедително и безумно смешно. Той живее съвършено органично в тези често идиотски ситуации.

Един човек със здрав ум и мозък в главата би потърсил друга печалба, вместо да гладува от писателство.
из "Прощъпалник"

Витоша е символ на тайното и голямото, както и небето, и морето... Когато душата ви се почувства издребняла в клокота на ежедневните борби на живота и осиротяла от крила или от вяра във величието, в незиблимото - погледнете Витоша! Вие ще изпитате тайнствен нравствен издиг от лицезрението на мощта и пълнотата. Само за нея българинът прощава князу Дондукову турянето столицата насред тая тъжовна степ - грешка, която стратегът намира превъзходна, а естетикът - непоправима.

защото загълчи ли Каишев, точка не туря.

жарък и забравлив, всеотдаен и неверен
из "Писмо на една непозната"

седмици, месеци се изнизваха безшумно край мен и бавно се превръщаха в тъмни години.
***
Почувствах отново по тази забравливост, също както болният при движение чувства раната си, цялото вцепенение и безразличие, в което бях изпаднал.
***
то беше радост, шеметна радост, която пламтеше в мен, в чиито ярки заострени пламъци провлясваше и горделиво самодоволство, защото чувствах, че през ония минути - за пръв път от дълги години насам - съм бил действително жив, че моите чувства са били само парализирани, но не и мъртви, че някъде под засипаната от пясък повърхност на моето безразличие все още са клокочели тайнствено горещите извори на страстта и сега, докоснати от магическата пръчка на случайността, бяха избликнали буйно от сърцето ми.
***
изсъхналата пръчка се бе раззеленила и напъпила
***
Изведнъж разбрах: в мен се таеше любов и потребност от любов, както през сумрачните детски години.
***
пих смях от чужда уста
***
Тя се позавъртя наоколо, после застана до мен, хвърляйки погледа си рязко като въдица...

И неочаквано - ах, как да опиша сам на себе си таз гореща, буйно надигаща се вълна, всичко дойде тъй ненадейно, тъй жарко, тъй червено, сякаш в гърдите ми се беше скъсал кръвоносен съд, - неочаквно от мен, гордия, надменния, окопалия се в хладно обществено достолепие човек, бликна сякаш някаква безмълвна молитва, някакъв гърч, вик, детинското и все пак тъй страшно желание тази дребна, мръсна, рахитична уличница да обърне само още веднъж глава към мен, за да мога да я заговоря. Защото не че бях прекалено горд, за да я последвам - моята гордост беше стъпкана, смазана, отнесена от съвсем нови чувства, - а прекалено слаб, прекалено безпомощен.

Нещо магнетично ме тласкаше подире ѝ, не вървях съзнателно, а сякаш течах като вода след нея...
из "Фантастична нощ"

Пристъпих към нея, за да я успокоя, и хванах ръката ѝ. Почувствах я гореща и суха, пръстите ѝ се разрониха меко в моите.
из "Жената и природата"

въздухът беше нажежен, шафранено-червен от огън и прах.
***
от празното небе към угасналата природа и после, с напрдването на часовете, из бакърения казан на пладнето лека-полека започваше да извира бяла тежка пара и да залива долината.
***
Постепенно в тоя потъващ свят на вехнещи растения, линеещи листаци и пресъхващи потоци замираше всяко вътрешно жизнено движение, часовете ставаха лениви и безделни.
***
Времето се беше разтопило в тая страшна задуха, часовете се бяха разврели, разлели в жарко, безсмислено мечтание.
из "Жената и природата"

Няма биле

Няма биле, любе, няма биле.
Не търси под сенки и дъбрави.
Няма биле, дето да помага -
вещицата как да се забрави.
Тя ще идва, любе, тя ще идва...
И в съня ти даже ще нагази.
Няма го туй биле, дето може -
теб от вещицата да опази.
Тя ще мами, любе, ще те мами.
Ще дохожда в осланена доба...
И да търсиш, няма да го найдеш -
биле срещу нейната прокоба.
Затова недей да я прогонваш,
остави я луда да посегне,
да напие устните ти жадно,
после да се втурне, да побегне...
Да те прислони, да те пожали,
да те приласкае и долюби.
Да те вледени, да те запали...
После векове да я разлюбваш.

Още в началото на своето управление, в реч пред депутатите, Стоилов демонстрира своето разбиране за управлението на страната и мястото на България в европейската политика. От парламентарната трибуна той заявява: “Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, не със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях; те са силни, когато са центрове на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата, и всякога такива държави се сочат с пръст като образец на добра организация, и тогава гласът им се слуша в международния свят... Тогава тая малка държавица, със силата на своята вътрешна политика, със силата на защитата на свободата и на гражданските правдини, тогава тая малка държава е нравствено една велика държава.”Тази реч на премиера е посрещната от депутатите с бурни овации.

В тълпата пред очите ми има и деца. Преди зрелостта ние сме други, не непременно невинни, защото можем да вредим, но нямаме филтри и изживяваме всичко едно към едно.

Няма нищо по-изключително от обикновения живот. Обичам всекидневието. Повторението му позволява да оценим магията на деня и на нощта - какво друго е нужно освен да хапнеш хляб, току-що излязъл от фурната, да поврървиш с боси крака по земята, още мокра от росата, да дишаш с пълни гърди, да се излегнеш до любимата?

Тя казваше: "Да спим като лудо влюбени". После се притискаше до мен и заспиваше веднага. Никога не съм имал добър сън, така че тя сякаш спеше за двама ни.
Благодарение на нея разбрах, че спането е любовен акт. Когато спяхме така, душите ни се сливаха още повече, отколкото когато правехме любов. Изчезвахме заедно в съня.

- Ти си моята чаша вода.
Няма по-голямо удоволствие от онова, което доставя чаша вода, когато умираме от жажда.

Любовта съчетава увереност и съмнения - толкова сме сигурни, че ни обичар, колкото и се съмняваме, но не последователно, а в една озадачаваща едновременност.

Няма причинност в любовта, тъй като тя не е избор. Всички тези "защото" ги измисляме по-късно, просто за удоволсвие.

Добре, че не става така и в любовта. Тъкмо по това, че не избираме, се познава, че сме влюбени. Хората с голямо его не се влюбват, защото не понасят да нямат избор. Те изпитват чувства към същество, което са избрали. А това не е любов.

Мисля, че всеки има по един такъв приятел, за когото другите се чудят защо му е приятел.