Цитати на NeDa

И забравяш пролетарския си произход... Даже на Мекишев си позволил да те рисува, когато сега не е време за рисуване, а за работа...
- Но аз ходя в часовете на почивката.
- Никой не почива днес, драги, и най-малко пощенският клон, където се кръстосват интересите на държавата.
из "Зафиров се завръща"

А пък студентът от Художествената академия Мекишев, който живееше у нас от известно време, нарисува селянин и работник, прегърнати братски, и ги окачи пред входа на пощенския клон, където минаваха най-много хора.
...
И ние треперехме над Мекишев с изключение на жена ми, която както ви е известно, е студено и не дотам съзнателно същество и почти нищо не разбира от изкуство, да не говорим за политика. Тя не само будеше сутрин рано Мекишев в кухнята, като дрънкаше и шумеше с приборите, но понякога го караше да ѝ пазарува от бакалницата, за да можела навреме да приготви обеда ни, и често му се надсмиваше над дългата коса, казвайки му, че бил кандидат за Кокалянския манастир и други подобни глупости, които аз не слушах. Мекишев еземаше, разбира се, на шега тия нейни подмятания и обясняваше, че всички художници ходели с дълги коси и си оставяли бради, защото се рисували един друг, като позирали...
Веднъж казах на Мекишев:
- Вземи - казах му, - че я нарисувай най-после, белким я спечелиш!
А той ми отговори:
- Не е живописна... Доста е пълна.
- Нищо! Тия нарисувай по-слаба... да миряса.
- Боя се, че ще излезе карикатура.
из "Сближение"

Всичко беше добре: работех, получавах писма от баджанака с поздрави от жена ми, защото тя отбягваше да ми пише по липса на култура, съкращавайки името си на гласна, а не на съгласна, както е прието в правописния речник.
из "Столицата"

- И? Като се събудиш сутрин, не се ли чувстваш щастлив?
- Чувствам се, чувствам се... само че е едно такова хлабаво щастие. Като ластик на твърде често прани гащи...

Първото дръпване за деня е като приятел от детството, като първа любов, като реклама за живот. Което си е различно от самия живот, защото, стига да можех, живота отдавна да съм го върнал на касата.

- Ку-гън, Ку-гън, баща ти умря.
Ку-гън откъде да знае какво е това да умреш, завъртял глава и отвърнал:
- Добре.

Тонът, с който старецът говореше за отдавна починалата си съпруга, извикваше в мен неизразима нежност, сякаш тревички се полюшваха на вятъра и аз виждах как покоят трепка в далечината.
Оставено от всички, полето изведнъж се изглади, стана просторно и необятно, а под залезната светлина от него като вода избликваха сияния.

Каквито и мъки да е изтърпял човек приживе, все ще намери как да утеши себе си преди смъртта.

гласът ѝ беше станал тих като пулс

Вече беше мръкнало, улиците тънеха в сняг, жива душа не се виждаше, северозападният вятър свистеше, а снежинките ни шибаха по лицата, все едно бяха пясък.

омъжената щерка е плисната вода

Така изкретахме до жътва. Реколтата беше оскъдна, но поне пак имаше зърно и вече пó се поминаваше.

Но никога не съм чувал някой да се е прехранвал с тичане. Ние сме те пратили на училище да се учиш, не да тичаш.

- Знам вече много йерофлифи.
- Ами браво! - отвърнах аз.
Той надигна очи към мен.
- Тези йероглифи ще ми стигнат за цял живот.

Тя обаче изглеждаше радостна.
- Добре че е нелечима - обади се тя от гърба на Фън-Ся. - Иначе откъде пари за лечение?

пламъците засвистяха и пушекът се закълби над подкрива.

Луи Ар наистина извади много лош късмет - цели пет куршума. И пет живота да имаше, до един щяха да заминат.

Колко половинчати

Сред колко половинчати чувства живеем,
сред колко разнообразни влечения,
а падаме като камък
направо и недвусмислено.

В мрежата на колко срамове
и мними слави кретаме,
а би трябвало да прострем на припек
всичко, което е за криене.

С какво закъснение разбираме, че
мракът на очите може да е по-точен
от светлината на лампа, и тъй
късно забелязваме вечното
коленопреклонно рухване на света.

Доживотно

Леглото е общо.
Възглавницата не.

Хубаво е човек да се връща вкъщи сигурен, че го чакат. Тогава лошите неща на този свят се разбягват далеч и домът му остава място за тихи празници.
из "Роза за пет лева"