Цитати на NeDa
Общо 5594 цитата от 1399
заглавия.
Всяка литература, писана с оглед на читателя, е тенденциозна. Значи ли това, че писателят пише за себе си? Ни най-малко. Това значи, че когато твори, писателят трябва да мисли само за произведението си - как да го направи по-изразително, по-силно, по-дълбоко.
Читателите на "Хамлет" се родиха два века след него. Ако писателят имаше предвид читателите, той не би изпреварил времето си.
Читателите на "Хамлет" се родиха два века след него. Ако писателят имаше предвид читателите, той не би изпреварил времето си.
Дъжд
Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.
Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.
Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.
1925 г.
Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.
Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.
Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.
1925 г.
намразихме се от сърце
Миграция
Детето на балкона е от село.
Ей, село - грачат му хлапетата,
владетели на двора асфалтиран.
Усмихва им се, уж да ги смили,
а сълзите размиват мармалада -
утеха е бурканът, вързан с ластик,
и той от село, и пуловера,
изплетен едро от деряща прежда.
Не слиза долу, страх го е -
присмяха му се как говори,
раздаде си играчките напразно -
набиха го сърцато в тъмното.
Мотае се сега в апартамента,
унесено бонбони дъвче,
говори на хладилника, на шкафа,
преравя ги през две минути...
И чак се стряска от дъха си -
все мисли, че го дебне някой.
През отпуската го заведоха
на гости в селото при баба.
какъв ни е порасъл - ахнаха
втрещените роднини и съседи.
Ей, бройлер - бягат братовчедите,
стените хукват даже.
И го забравят под черницата,
огромно, тромаво, смълчано...
Детето на балкона е от село.
Ей, село - грачат му хлапетата,
владетели на двора асфалтиран.
Усмихва им се, уж да ги смили,
а сълзите размиват мармалада -
утеха е бурканът, вързан с ластик,
и той от село, и пуловера,
изплетен едро от деряща прежда.
Не слиза долу, страх го е -
присмяха му се как говори,
раздаде си играчките напразно -
набиха го сърцато в тъмното.
Мотае се сега в апартамента,
унесено бонбони дъвче,
говори на хладилника, на шкафа,
преравя ги през две минути...
И чак се стряска от дъха си -
все мисли, че го дебне някой.
През отпуската го заведоха
на гости в селото при баба.
какъв ни е порасъл - ахнаха
втрещените роднини и съседи.
Ей, бройлер - бягат братовчедите,
стените хукват даже.
И го забравят под черницата,
огромно, тромаво, смълчано...
- Има безброй начини да си близо до някого, много жалко, че ти познаваш само един.
Пороят препи с прахоляк
и полегна на хълма
Придърпа завесата
Злак
чак до хълма покълна
И всяка една живинка
всичко
що е природа
се юрна в лазурната кал
да се учи да ходи
и полегна на хълма
Придърпа завесата
Злак
чак до хълма покълна
И всяка една живинка
всичко
що е природа
се юрна в лазурната кал
да се учи да ходи
Грижите
Грижите
Грижите
Нито миг безметежност
Ако за нещо умираме приживе
то е за нежност
Грижите
Грижите
Нито миг безметежност
Ако за нещо умираме приживе
то е за нежност
Самотен нейде
житеният клас
е бурен
в маковата нива
житеният клас
е бурен
в маковата нива
изворът на Места е оттатък границата, в Рила; реката е дълга 234 метра и се влива в Егейско море
В личен план тази нездрава любов към книгите не ме направи нито по-добра, нито по-щастлива. Четенето ме направи първо надменна, после самотна, а накрая ме подлуди.
Щях да си ги нося вкъщи сама пред огледалото. Самотата не е причина да се лишавам от хубаво бельо.
Той присъстваше в живота ми с тежестта на майка, баща и трима братя.
Работата с хора е една от най-неприятните. Тя може да бъде избегната единствено ако работиш в зоопарк.
Трудовата моногамия ми изглеждаше като проклятие.
Сложиха му ново сърце,
в което нея я няма.
Тялото му го отхвърли.
в което нея я няма.
Тялото му го отхвърли.
Блудният син
Обходих света и се върнах с обувки протрити
в тревата, погълнала всичко на двора -
нейната мелница беше измляла стените,
добрите роднини и кокалестия орех...
Живях като бог и животно из нощните
градове и безумни световни пристанища,
но залутан далеч от семейното гробище,
аз съм един Одисей, вързан за мачтата.
Както поникват рогцата на ярето,
така и у мене тъгата напираше,
защото един е вкуса на трохите от старото
слънце, които денем събираме.
Човекът навсякъде чака сутрин за млякото
и мъкне страха от смъртта като раница -
на моето рамо отчаяно плакаха
и бедни щастливци, и богати удавници...
Лети през ливадите любопитната жаба,
но премалява и в гьола се връща накрая -
а човека не може с ръка да отпори пейзажа
или бъчвата с вино любимо през света да търкаля.
Мен ме чакаше в старата кръчмица мястото,
издълбано с години от лактите кърпени;
и прага нащърбен, и хляба на яслата,
която моята шия беше изтъркала.
Даже камъкът бял в прежълтелия август
се отмести - под него бе ключа.
Аз почуках с бастуна си и видях, че това е
ослепялото от очакване куче.
Обходих света и се върнах с обувки протрити
в тревата, погълнала всичко на двора -
нейната мелница беше измляла стените,
добрите роднини и кокалестия орех...
Живях като бог и животно из нощните
градове и безумни световни пристанища,
но залутан далеч от семейното гробище,
аз съм един Одисей, вързан за мачтата.
Както поникват рогцата на ярето,
така и у мене тъгата напираше,
защото един е вкуса на трохите от старото
слънце, които денем събираме.
Човекът навсякъде чака сутрин за млякото
и мъкне страха от смъртта като раница -
на моето рамо отчаяно плакаха
и бедни щастливци, и богати удавници...
Лети през ливадите любопитната жаба,
но премалява и в гьола се връща накрая -
а човека не може с ръка да отпори пейзажа
или бъчвата с вино любимо през света да търкаля.
Мен ме чакаше в старата кръчмица мястото,
издълбано с години от лактите кърпени;
и прага нащърбен, и хляба на яслата,
която моята шия беше изтъркала.
Даже камъкът бял в прежълтелия август
се отмести - под него бе ключа.
Аз почуках с бастуна си и видях, че това е
ослепялото от очакване куче.
Камбана
На дълги въжета се спуска дъждът
и като клоун се мята по тревната черга.
Земята дими - отдолу картофите врат
и мъртвите сядат сега да вечерят...
На дълги въжета се спуска дъждът
и като клоун се мята по тревната черга.
Земята дими - отдолу картофите врат
и мъртвите сядат сега да вечерят...
Проверявам авокадо след авокадо в зарзаватчийницата с включени на сто процента рецептори за оптимална степен на мекост. Намирам две перфектни и алчно ги вземам, предвкусвайки салатите с бейби спанак, домати и копър. След мен една госпожа започва нанова да прехвърля авокадата. Останали са малко. Вече зная, че сред тях няма готово. Следя я дали ги разбира тези неща. Явно да. Колебае се. Взема единственото що-годе. Знам, че е компромисно. Знам, че и тя знае. "Госпожо, оставете го. Ето ви едно перфектно от моите, взех две, но едното ще е достатъчно за тази вечер." И двете се зарадвахме. Не зная заради кого го направих - заради непознатата или заради себе си. Никога не знаем.
из Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите от Теодора Николова
от NeDa, 08.07.21 в 15:28, Рейтинг:
от NeDa, 08.07.21 в 15:28, Рейтинг:
Мъжът се заоблачи.
из Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите от Теодора Николова
от NeDa, 07.07.21 в 18:24, Рейтинг:
от NeDa, 07.07.21 в 18:24, Рейтинг:
Christmas madness блещука вече тук и там. Защо не оставим на мира ноември?
из Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите от Теодора Николова
от NeDa, 07.07.21 в 18:15, Рейтинг:
от NeDa, 07.07.21 в 18:15, Рейтинг: