Цитати на NeDa

дълбок и ясен бе като буквар за неграмотни.

"Авторът на Страници"

И все нащрек - призван или обречен -
ухо на трепета съм, тръпно чакам
да зънне жило и да зажужука някой,

и към един щастлив четирилистен речник
да ме упъти с призивното си жужене.

"Ухо на трепета"

... но си имах баба Юра. Тя не бе виждала морето.
- Като нива ли е то? - питаше ме.
- Не е като нива, като небето е, само че небе, пълно през цялото време с риби и лодки.

из "Лунна пътека"

Някой блъска по вратата ми. Гася цигарата. Отварям прозореца.
- Един момент, моля!
Отключвам и пускам задачите от чуждите бележници при себе си.

За първи път неделята не е идеално подредено очакване на понеделника.

Единствената ни среща след години
е разговор между два стола
на студена маса.

"културна непровинция"
Стоян Камбарев
"един вълшебник, който може да разказва приказки за невидимите неща на видимия ни свят"
Крикор Азарян

Аз не искам да идва чак толкова много народ в театъра. Но на нас, които получаваме по ч60 лева заплата, съжалява, дайте ни от време на време по едно ръкопляскане.
С.Ш.

При откриването на седмата радиоизложба на 28 август 1930 г. в Берлин откриващият Алберт Айнщайн, след като отдал почит на дузина имена, свързани по различен начин с появата на радиото, казал между другото и следното: "Трябва да се срамуват ония, които механично използват чудесата на науката и техниката, без да са узнали за тях повече, отколкото знае кравата за ботаниката на растенията, които пасе."

И няма никога да можем, хванати
за парапета на дъжда,
по стъпала от мокри облаци
да слезем за минута
там, дето дъбовете закопчават
дълги шуби от ръжда
и споменът за нас -
като перо на птица -
в есенните далнини се лута.

Запустяла къща

В съседни дворове залайват псета,
че мерна се човек във дома пуст.
Скрибуцнаха ръждивите резета
и встъпи бавно гостът в тъмний пруст.

От много годин къщицата вета
оставил, иде днес той като чужд.
Ей стайцата, где палави момчета
крещяха Ботева те наизуст.

Окъртено, една до друга рана
в стените: паежини вред висят;
по пода гъби, текло от тавана.

Що радост е умряла в тоя кът!
И дълго, дълго той стоя на двора,
като пред гробница на мили хора.

К.Х.

Бързах да пропускам...

С изчезващите животни изчезва и нещо човешко завинаги...
Б.Д.

Направи си сам бяла лястовица

Извираща отнийде светлина
гранити напоява и градини.
Нева в небето вля руменина,
небето във реката - тръпки сини.
из "Бели нощи"

И разбирах, че никак не е лесно да убедиш другите в онова, което ти съзираш...
Б.Д.

Наред с уюта на собствения му дом и Воденицата най-любимо място в Свищов за Цветан Радославов е музеят "Алеко Константинов".

Пръв директор и фактически създател на музея е Стефан Стефанов, бивш учител с класическо образование:
"- Като се пенсионира, Цветан Радославов не се отделяше от музея... всеки ден беше при мен... От всичко се интересуваше... Голям човек!... Голямата класическа култура бе му дала всичко това, което той имаше... Големи приятели бяхме с него... Няма равен на него!... Друг като него... Знаеше отлично латински, гръцки, немски, английски, руски,,, какво ли нямаше у него?! Енциклопедист... "Аз искам да уча децата на народа!" - казваше той..."

"След петдесетгодишно отсъствие от родния си град - пише в спомените си Кица Хаджиденкова - гдето по това време е пребивавал само като гост, на 3.XII.1928 г. Цветан Радославов се прибира у дома на почивка..."
Старият Радославов-Хаджиденков дом е ремонтиран основно.

В тази рядка за времето, по свой вкус подредена домашна обстановка Цветан Радославов живя и работи през последните три години от живота си.

През 1930 г. проф. Асен Василиев е учител по рисуване в Трета софийска мъжка гимназия. Прави му впечатление, че между учителите споменът за Цветан Радославов е още много свеж и че гимназиалната библиотека носи неговото име. Както и в Габрово, и тук той се е погрижил за нейното обогатяване с нови книги... Узнава, че и след пенсионирането си Цветан Радославов е запазил жилището си на ул. "Ангел Кънчев" 3 и че тук продължава да работи върху свой научен труд; тук се намира и обемистата му частна библиотека, грижливо подредена в приземния етаж на жилището.

Оценил историческата стойност на последния дом, в който Цветан Радославов е живял в София и твори повече от 30 години, при строежа на сградата, в която сега се помещава Съюзът на българските писатели, проф. Асен Василиев положил неимоверни усилия за запазването ѝ от разрушаване. Поставена била и паметна плоча с името на Цветан Радославов.

Върти се...

Нека Витош се скрие
до върхарите в сняг...
Нека вятърът вие,
нека стене по мрак.
Нека тръгне мъглата,
срещу бистрия ден.
Нека мраз кръстопътен
да остане у мен...
Нека!
Ах, нека...
Какво че е тъй! Какво!
Замисли се...
Животът живот е - върти се!


Литературен фронт, бр. 29, 16 юли 1981, с. 6