Цитати на NeDa

Никога няма да видиш баба ми, Ния.
Как ходи с една смешна престилка,
с която забърсва всичко -
праха от мебелите, трохите от масата,
петната по прозореца, паяжината в ъгъла над
леглото, калните ръце, сълзите.
И тази престилка е винаги чиста.
Питам я как става така,
сълзите пречистват, ми вика.

Но път върви и се не връща,
на суха цигла гущер се протяга,
по стръмно била крета куца къща,
а в жилав дрян расте тояга.

И двамата са с ръкавички, нейните - плетени с палец, неговите - кожени и петопръсти, от Амглия. Късите им ръце се достигат между седалките. С очи, вперени в "годеницата на принца", тя придърпва бялото си шушляково яке и покрива мястото, където се държат. Иван се усмихва унесено, без да вижда нищо пред себе си на екрана. Всичко това им се случва за първи път и точно с когото трябва. А филмът е час и половина.
И изведнъж, на някоя шумна комична сцена, която няма нищо общо с другата, романтичната линия във филма, тя издърпва ръка и сваля пламнала ръкавицата, той на мига - своята, в заслепяващия ни смях. и вече съблечени, чисти, без срам, ръцете им се сливат като телата на големите под завивката, направена от бялото ѝ яке.

На мига обикна повехналата вечност в детската...

Възрастният редактор отвори прозореца и надникна навън в опит да се разсее. Оглушителна пролет. Бледи кокичета сред боклуците, дървета като пъпчиви тинейджъри, ниски сгради без асансьор и старци, позиращи за безсмъртие в ренесансовите им дограми. А в калните локви - слънцето...

Докато се оправям да си легна, ми разказва историите си както винаги - все едно, че е за първи път. Дали наистина забравя, или така гравира завета си върху паметта ми?

Не знам толкова много за живота на майка си. Може би ако ми беше разказала, нямаше да бъда виновна, че не разбирах защо живеем така. Може би нямаше да бъдем непознати, приковани в задължението на кръвта.

Шкафовете на баба ми са пълни с неизживян живот, който някой е пуснал отнякъде, а тя е събирала, без да знае кога отново ще има.

Две-три циганки метат вяло и си подхвърлят нещо на миш-маш от техния език и български.

Заревото руква по полетата.

Виждал ли си някога реклама за нещо... нужно?

Само когато си млад, живееш в настоящето. После или си оставаш в миналото, или копнееш по бъдеще, което никога не идва.

Използва самотата, за да планира до съвършенство.

Той умее да изчопли тъга от радостта.

Пътят подхранва, продава, подслонява, предупреждава, примамва, проповядва. Експлозии от рекламни думи се редуват с огледални солени езера, малки горички, безкрайни полета царевица и рапица.

В ежедневните жестове личат трийсетте години брак... С годините грешките не жилят толкова остро.

Дори след всичките тези години и хилядите километри помежду ни не посмявам да я попитам защо не е потърсила другия. Страхувам се да изрека присъдата, която тя отдавна излежава.

... есента тъкмо заплиташе своя килим от пламъци.

На плочките под прозорците се белеят преспи от фасове.

Колко жени са съдили грешките на майките си, преди да ги направят свои?