вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 4104 цитата от 1048 заглавия.

Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 >  Последна

Сега например пиша статия "По въпроса за транскрипцията на чуждите имена".
"Панаирът" напредва бавно, но сигурно. Много фигури, които трябва да се поставят на място, да се изградят във форма, движение, багри. И така да се изпишат, че не само да не си пречат, но и да се свържат в едно цяло, в композиционно-графично и багрено отношение. Красотата на картината ще се почувства чак когато всичко се избистри, когато всички фигури "дойдат на фокус", когато картината бъде изпипана в истинския смисъл на думата. А до тогава трябва да дисциплинно да работя, да запазя същото настроение. Месеци наред същото настроение!
За панаира - няма да дойда. Не мога да търпя врангалъка.
Почнах нова версия на картината ми "Панаир". Добре върви, но... пипкава работа. Много подробности, много фигури и какви ли не панаирджийски забави. И всичко това трябва да се организира, да се хармонира, да се раздвижи.
Колкото и бавно да се изпълва платното, всеки ден картината напредва.
въпреки тази дълга страдалческа година, аз вярвам, че ще оздравея и наново ще настъпи за мен плодовит творчески период. Защото аз си ги виждам, картините, които трябва да нарисувам!
Обичам яснотата на словото, пестеливост на думите.
Ако не бях брадясал, щях да ида да видя какво става с филма "Пловдив".
А сега са поискали 50 екземпляра на английски от моята монография от Австралия! (1959)
Получих от председателя на Белгийско-българското дружество в Брюксел честитка за новата година - една картичка на Пикасо. И си мисля, колко лесно изкуство! А същият този Пикасо да знаеш какъв реалистичен колективен портрет е нарисувал преди година, който видях в Лиежкия музей. Сега е намерил леснината. Щастлив човек!
Дано я е хубаво написала. Исках я от редакцията, но не ми я дават. Защото нямали такава практика. Исках да видя да не би да е изпаднала в излишни възхвали, занесии и пр.
***
Сега да видим какво е писала Цилито (Цилия Лачева). Дано не се е нещо разнежила или пък да е засилила чувството на роднинство.
Прощавай, Павлина, че те занимавам само с делови въпроси, но ти си ми отдушника и ще търпиш. Както знаеш, другари-мъже нямам. С никого не общувам - само с Йорданка. Това саможивство не е хубаво, но няма време за общуване. Па и другарство се поддържа с ходене по кръчми, аперетиви, по госте. Здравето ми не позволява да бъда гуляйджия. Така да мога да карам живота, без големи здравословни компликации - ще бъде добре.
И на края те прегръщам
и толкоз
Ц. Лавренов
в мрака, когато разноцветните дневни дроби се заменят от целите числа на нощта.
Адвокатът пишеше толкова бързо, че човек го заболяваха очите от мяркането на молива му.
едва ли забелязваше нещо, освен че лястовичките цвърчат силно, вечерно, като стрижат с черните си ножици боядисания въздух...
и като се наведе ниско над кревата, се залови да го застила наново, стелейки се като че ли и тя самата.
Дядото и бабата (той - треперлив, проскубан, с кърпени панталони; тя - късо подстригана, с щръкнала бяла коса и толкова слабичка, че би могла да облече копринен калъф от чадър) се разположиха на два еднакви стола с високо облегалки;
Навън се развилня -простичко, но с вкус режисирана - лятна буря...
Цинцинат все гледаше в книгата. Върху страницата попадна капка. Няколко букви през капката от петит се обърнаха в цицер, издуха се като под оставена лупа.
Нека да кажа тогава, че написах тази книга с твърдото убеждение, че никога не е имало и не може да има "добра" война. Моята беше от сравнително добрите (стига, разбира се, подобни бедствия да могат да са добри) и въпреки това бе ужасна, кошмарна. Толкова ужасна, че през тези три десетилетия пазех ужасния спомен за нея, грижливо обвит в защитената пелена на забравата, и щях да съм много доволен, да го бях оставил заровен там... но не издържах, защото Прастарата лъжа - временно поставена под съмнение от разгрома във Виетнам, пак печели поддръжници; шепот, който скоро току-виж се превърнал в пронизителен вик, тласкащ ни отново към кървава касапница.
Dulce et decorum est pro patria mori.

Пръкнала се в Ада, много преди Омир да я освети, и оттогава отпратила толкова хора към лудост и разруха, тази Прастара лъжа трябва да бъде низвергната.
И ако книги като моята трябва да имат специална цел... то нека тази цел бъде такава.
из И птиците не пееха от Фарли Моуът
от NeDa, 03.03.19 в 12:01, Рейтинг: 0
През 1977 година Фарли Моуът участва в международна среща на писателите в София, посветена на укрепването на мира и разбирателството между литературните творци и народите в света.
из И птиците не пееха от Фарли Моуът
от NeDa, 03.03.19 в 11:54, Рейтинг: 0
Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 >  Последна