вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 4010 цитата от 1027 заглавия.

Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >  Последна

Придобиването е трупане на сигурност. Ние сме несигурни същества: дебне ни смъртта накрая на живота, старостта, глупостта, всякакви неща ни дебнат, затова ние се връщаме с много предмети вкъщи - трупаме сигурност.
Една от неинтелигентните форми на необразованост е вкопчването в принцип, формула и дума.
Та това е моят повик: моля да четем литературата, все едно четем самите себе си. А не да бягаме от себе си в голямата литература, защото не можем да се справим със собствения си текст. Ние сме текстови същества.
Не беше безделие, не беше мързел - бе празник. За почти двайсетгодишния си живот Таня никога не беше попадала на толкова щастливо място, където работата, грижите, задълженията и бързането бяха отменени. Двамата пияници разполагаха с толкова много свобода, че стигаше и за нея.
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:47, Рейтинг: 0
…Павел Алексеевич от десетилетия наблюдаваше все един и същ обект, разтваряше бледите му двери с пъхнатата си в гумена ръкавица лява ръка, вкарваше вътре огледалцето с извита дръжка и внимателно се взираше в бездънното отверстие на света. Оттам беше дошло всичко живо, това бяха истинските порти на вечността – нещо, за което всичките тези момичета и жени, селски стринки и градски дами, които доверчиво разчекваха краха пред него, изобщо не се замисляха.
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:41, Рейтинг: 0
Най-тежките обиди са тъкмо защото най-близките помежду си хора прокарват външните и вътрешните радиуси на личността си по различен начин. На някой просто му трябва жена му да го попита сто пъти: „Защо си такъв бледен? Да не ти е зле?“. Други път възприемат дори един по-внимателен поглед като посегателство срещу свободата си…
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:40, Рейтинг: 0
Има много причини, които пречат на хората да постигнат близост: стеснителността, страхът от намеса, равнодушието, физическото отвращение в крайна сметка. Но има и противоположен поток, който влече, привлича до най-голямата, до невъзможната близост. Къде е тази граница? Доколко е реална? След като очертае условния си магически кръг – по-голям или по-малък, - всеки живее в клетката, която си е направил сам, и отношението му към това умозрително пространство също е различно. Едни ценят въображаемата си клетка като съкровище, други се измъчват от нея, трети искат да пуснат в личното си пространство избраните си любими и да прогонят онези, които напират да влязат в нея…
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 08.02.19 в 20:39, Рейтинг: 0
Недогалена като малка, непознала изпълнена с обич милувка и като дете, и сега, макар вече да беше осигурена с всичко необходимо, на нея все така ѝ липсваше изпълнената с любов ласка, без която всичко живо страда, боледува и линее... Може би и това, че беше останала дребничка, се обясняваше с факта, че е трудно да пораснеш без пълно с обич докосване, все едно без някакъв незнаен специален витамин...
из Казусът Кукоцки от Людмила Улицка
от NeDa, 07.02.19 в 22:13, Рейтинг: 0
Снабдих се с всички излезли до тогава педагогически книги, списания и ръководства. Четях, прилагах прочетеното и наблюдавах за резултатите. И постепенно си изработих свой собствен метод за преподаване, а и за отношенията ми към учениците. Постепенно разбрах как трябва да се отнасям към умните, тъпите, мирните, буйните, ленивите, лъжливите, мръсните, нечистите и пр. Често възнаграждавах прилежните, като им подарявах някои учебни пособия - писалки, калеми, хартии, тетрадки и пр. Помагах и на бедните ученици с дребни, но чувствителни за тогава помощи. И колко ми бе драго, като виждах ясно прекрасните резултати от дейността ми. Изваждах учениците си на разходка в полето, а една събота ходихме с по-големите на планината "Голеш", "Ат-бунар" и даже до върха на Стара планина (Равна). Такива удоволствия съм изпитвал от учителстването си в Златица, каквито никога след напущане на учителството не съм изпитвал.
Работа ми бе по воля, по сърце, по угодата ми.
В Лом за пръв път видяхме Дунава. Струваше ми се, че не е река, каквато бях навикнал до тогава да виждам, а поле, залято с вода, която може да се прегази; дълбочината не си представях.
С влака за Санта Маргерита. Палми, портокалови дървета, туристи. По-нататък с кораб или автобус. Да кажем с кораб. С автобус е делник. С кораб е почивка.
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 24.01.19 в 6:35, Рейтинг: 0
Какво смяташ да правиш, Конрад?
Пустиня или джунгла, или море, или небе, отговори той.
Това бяха последните думи, които чух от него.
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 24.01.19 в 6:32, Рейтинг: 0
Как са ми втръснали подобни главоблъсканици, как копнея да не ми се въртят чак толкова мисли в главата. Лежа в леглото и правя рекламации. Бунтовник само в леглото.
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 24.01.19 в 6:05, Рейтинг: 0
Защо Фриц е щастлив?
Фриз не е гладен, ни жаден, не зъзне, има жилище, има работа, има всичко!
Същото важи и за Ханс.
Защо Ханс е нещастен? (Дори без грип!)
Някои от причините за съвременната нищета се споменават вече само под сурдинка, понеже минават за залежала стока: бетон, бруталност, анонимност, студенина, конкуренция, смърдящ въздух, вобяща вода, шум, А(атомна)-бомба, В(бактериална)-бомба, С(химическа)-бомба.
Но нали всичко това го има и при Фриц! И въпреки това - happy!
Дебелокож?
А Ханс чувствителният? Този с тънката кожа?
Май ще излезе, че всички проблеми са само кожни проблеми? Човешкото щастие - дерматологичен случай?
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 24.01.19 в 6:01, Рейтинг: 0
Може би упорито търся нерадостното, за да не излезе, че нежеланието ми да живея е неоснователно.
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 24.01.19 в 5:53, Рейтинг: 0
Между другото: Защо онези, които си имат всичко и въпреки това за нещастни, са по-малко ценени, отколкото онези, които нямат нищо и въпреки това са щастливи? И в двата случая са нужни обяснения, но само нещастният е длъжен да дава отговор.
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 24.01.19 в 5:51, Рейтинг: 0
Нуну казва: Задавам ти въпрос, ти отговаряш. При правилен или поне добър отговор, получавам кибритена клечка. Който пръв събере пет кибритени клечки, е победител.
... Той пита: Колко пъти женската яйцеклетка е по-голяма от сперматозоида?
Тя отговаря: Нямам представа. Може ли да е с налучкване?
Разбира се, казва великодушно той, имаш право на три опита!
Двойно по-голяма?
Не!
Единайсеторно по-голяма?
Не!
Стократно по-голяма?
Не, Нуну, съжалявам, не печелиш клечка! Яйцеклетката е точно осемдесет и пет хиляди пъти по-голяма от сперматозоида!
Боже мой!, възкликва Нуну, и с такива дребосъци сме взели да се занимаваме ние, жените!
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 24.01.19 в 5:32, Рейтинг: 0
Нуну пита: Кое е най-невижданото нещо?
Той отговаря: Дълга целувка с отворени очи.
Тя му прехвърля една клечка.
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 24.01.19 в 5:23, Рейтинг: 0
Знам, има и по-актуални неща от мен. Знам също, че световните събития не могат без трескавата ни съпричастност. Какво е боксов турнир без публика? Бледа пантомима! Какво е проповед без доброволци? Театър на абсурда! Какво щяха да са без обществеността политиците? Неподвижни картонени или гипсови маски! Да, предполага се, че без нас, зрителите, световната история щеше да буксува на едно място. Жаждата ни за зрелища е исторически значима: тя подтиква към действие действащите лица и с това допринася за пъстрия, енергичен ход на историята.
из Цюндел си отива от Маркус Вернер
от NeDa, 22.01.19 в 19:19, Рейтинг: 0
Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >  Последна