вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3953 цитата от 1016 заглавия.

Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >  Последна

Да, корабът е по начало
едно глупашко огледало -
попиташ ли го, то веднага
най-верен отговор предлага
и ти разбираш, че не бива
да си с осанка горделива,
че даже мъдрият все пак
по нещичко си е глупак,
ала съзнава ли това,
той значи, мъдра е глава;
а перчиш ли се, си събрат
на моя твърде глупав сват,
от който ще си патя зле,
не му ли дам това книжле.
Пътуват с моя флот мнозина
и в тая весела дружина
достига всеки до целта,
доказвайки, че глупостта
е волна и безгрижна. Цял
свят сякаш тук се е събрал!
Ще предизвика мойта книжка
и смях, и не една въздишка,
ще я прелистват мъдреци,
но и събратята глупци
и всеки, който зачете я,
ще се открие вътре в нея.
А аз на всекиго от тия
глупци по шапка ще ушия,
макар да знам, че някой може
и да не иска да я сложи,
и ако бяха с имена,
би рекъл: "Ти се припозна!"
На хората душевно здрави
книжлето ми ще се понрави
(те вярвам ще познаят лесно,
че пиша право, пиша честно),
но за същинска своя цел
глупаците съм предпочел.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:46, Рейтинг: 0
Едва ли има днес страна
да не гъмжи от писмена,
чиято главна цел се смята
спасението на душата.
Да, много книги! Но тогава
защо ли по-добър не става
човекът, а е все тъй лош?
Светът живее в тъмна нощ
и вместо бога да зове,
затъва в страшни грехове.
По улици и по сокаци
сноват рояци от глупаци.
Умувах дълго и реших
да седна и от своя стих
за всички тях и с труд, и с пот
да сътворя глупашки флот,
където вече са събрани
фрегати, шхуни, тримарани,
върху които са приети
глупци с каруци и с карети,
а и с шейни! Но знам добре:
не може той да побере
глупаците от тоя свят,
та някои напред-назад
ще плуват и ще се стремят
на борда да се изкачат
и всеки ще е обладан
от блян да стане капитан.
И взех, че изрисувах всички
глупаци с техните привички,
та ако някой тук не ще
или не може да чете,
да се погледне отстрани,
да се сравни и прецени...
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:36, Рейтинг: 0
Но им полза от това, че
и сервитьори, и готвачи
из кухните по цели дни
привикват на горещини -
така не ще ги изненада
оная клада посред ада.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:27, Рейтинг: 0
Дори във всеки танц проклет
глупаците откриват ред:
напред-назад, назад-напред!

Най-глупавите същества
познават се и по това,
че в разни танци пъчат гръд
и като бесни се въртят.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 12:20, Рейтинг: 0
На бавен огън от зори
глупакът кашица вари
и с огледалото в ръка
на себе си мълви така:
"Да, умен съм поне за двама...
А по-красив от мене няма..."
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 12:18, Рейтинг: 0
Ако човек, макар и стар,
гаси не свой, а чужд пожар,
за глупостта му няма цяр.

Когато някой позабрави
за себе си, а със стремглави
усилия и с много шум
подкрепя друг, той няма ум.

Добре е всеки да си гледа
сам себе си, а не съседа
и да не се стреми веднага
на чужди хора да помага,
и да запомни, че не бива
да жъне първо в чужда нива,
когато собствената не е,
успял докрая да засее.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 12:15, Рейтинг: 0
Личи глупакът по това,
че всички лекарски слова
и всички лекарски съвети -
сиропи, хапове, диети -
така му пречат, че почти
би искал да си ги спести.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 12:09, Рейтинг: 0
Глупак е, който се тревожи,
че няма слънцето да може
без него и че никак не е
излишно той да го подгрее.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 12:07, Рейтинг: 0
- Веднъж - разказал той - (столетия оттогаз)
намислил Слънчо да се жени.
Щом чули жабите, смутили се завчас
и свойта участ, нажалени
те заокайвали на глас.
- Какво ще правим, щом му се родят, деца? -
рекли те. - Слънцето едно едва се трае.
На всичките блата, кажи го, идва края,
когато заблестят рояк слънца.
Прощавай, тръст и глен! Отива нашто племе
във ледения Стикс без време.

из Басни от Жан дьо Лафонтен
от NeDa, 28.11.18 в 20:34, Рейтинг: 0
По-много с кротост се постига.
из Басни от Жан дьо Лафонтен
от NeDa, 28.11.18 в 20:24, Рейтинг: 0
и всевъзможни дребни предмети, мили му по някаква причина; с тях очите и пръстите толкова свикват, те са нужни единствено на човека, вечно обречен на нов дом, да се почувства поне малко вкъщи, като за стотен път вади от куфара тези леки, гальовни, човешки трици.
из Машенка от Владимир Набоков
от NeDa, 28.11.18 в 6:39, Рейтинг: 0
Не заспивай, когато умират звезди!
Не заспивай! Светът е за двама!
Уморен, той безсънно за теб ще следи
даже мен да ме няма!

Не сънувай очите на други, не смей!
Не сънувай! Светът е за двама!
Той звезда ще намери за тебе да грей
даже мен да ме няма!

Не обричай сърцето за огън на друг!
Не обричай! Светът е за двама!
Той за теб ще намери жарава от юг
даже мен да ме няма!

Не обичай, макар и усетила зов!
Не обичай! Светът е за двама!
Той в пръстта ми дори ще открие любов
даже мен да ме няма!
из Даже мен да ме няма... от Димитър Точев
от NeDa, 27.11.18 в 16:22, Рейтинг: 0
Поетите най-малко вегетират.
Поетите като звезди умират
обесвани,
венчавани с куршуми,
разстрелвани
по върхове и друми,
погълнали отровните флакони,
политнали от шеметни балкони...
Поетите!
На тях не се сърдете,
не ги корете
и не ги съдете!
те, даже своя край
не доживели,
все някого
със своя стих
са сгрели!
из Даже мен да ме няма... от Димитър Точев
от NeDa, 27.11.18 в 16:18, Рейтинг: 0
Суша

Жега над ослепелите
извори.
Мъртви ракити.
Мостове - бели скелети
над сухи корита.

Пръсване на сърца
в дълбини поднебесни,
метеорно падане
на чучулиги и песни.

Фантастични метани
на герани
пустали,
сърцераздирателно
скърцане!
Хали,
нивите палеши!

Като пещ огнедишаща сушата
пърли пръстта,
с мъртва хватка стисва за гушата
цветя
и жита!

Най-слабите стъбълца
се поддават,
смятат - вечна е.
Ронят хилави семенца,
пожълтяват -
обречени!

Само луковици в тъмната пръст
пулсират
и не спи в тях сокът гъст,
и не спира.

Те са виждали сушата
неведнъж.
Те са виждали краят ѝ
неведнъж.
И сега със усмивка тайна
чакат
първия
дъжд.
из Равноденствие от Андрей Германов
от NeDa, 26.11.18 в 22:37, Рейтинг: 0
Април над Смолян

Тъй ясно се чертаят върховете
връз синева от вятър разлюляна!
И всеки зъбер синьочерен свети
и преспите са от сребриста пяна.
Ешек Кулак все още се белее,
поръбва лед дълбоките въртопи,
все още сняг
внезапен облак сее...
Но дъждовете падат като снопи!
По пътя им избликват минзухари.
по припеци със със стъпки на елени
снегът тъмней. Под коренища стари,
сред чуки рукват ручеи разлени...
Димят, кълбят се и се разпиляват
внезапните огнища на мъглите.
И само леко върше олюляват
в тържествено спокойствие елите.
Покой и слънце, скреж и сняг, и вятър -
тук просто няма два еднакви мига.
Голям живот живее планината.
И неусетно някак те издига.
И неусетно красотата вечна
те прави много чист и малко тъжен,
но планината - близка и далечна -
не иска с нищо да ѝ бъдеш длъжен.
из Равноденствие от Андрей Германов
от NeDa, 26.11.18 в 22:31, Рейтинг: 0
Опънато въже
от дюлата - до старата черница.
На майка ми голямото пране
играе бяла ръченица.
Зелена тишина.
Петле отчупва
парченце кротка мараня.
И вятърът над мен изтупва
от облаците
светлина...
Търсете всички варианти,
гладът е вече нетърпим —
светът е пълен със таланти,
но гений е необходим!
из Ателие от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 20:58, Рейтинг: 0
Открих звезда

Предвкусвам паника в научните среди.
Становища предвкусвам и диспути.
И дълги нощи телескопи и бради
в небето ще осъмват като луди.
Къде е? Как се казва? В кой квадрант?
Между кои известни се намира?
Въпросите ще падат като град.
Звездата трябва да се номерира.
Открих звезда.
Отчайващо откритие - звезда.
Да беше лек, листо или лепило.
Да беше. Но се случи за беда
едно неподозирано светило.
Открих я, а не мога да я дам
във плен на лещи и на бюлетини.
Ще скитам в потресение и срам
по сини улици и по площади сини.
Открих звезда.
Докоснах я, в ръцете я държах,
разхождахме се бавно по земята.
Съзряхте мен, защото аз блестях,
но аз бях спътникът, а тя - звездата.
Не мога нищо да ви обясня,
ала за вас все пак ще ми е жалко.
Как сте живели толкоз времена
в небето си с една звезда по-малко...
из Открих звезда от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 20:55, Рейтинг: 0
Рисунка

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...
из Ателие от Владимир Башев
от NeDa, 23.11.18 в 20:53, Рейтинг: 0
Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >  Последна