Цитати на NeDa

О, ходя всяка година в Марсилия, в заливчето Сормиу.

Ала животът ще е много тъжен, ако трябва да правим само това, което влиза в задълженията ни.

Скъпи приятели, когато умра, засадете върба до гроба ми. Харесвам бледата ѝ зеленина и плачещите ѝ клони, които ще хвърлят рехава сянка върху земята, където почивам.

Неизречените думи крещят дълбоко в нас.

Никога няма забравя онези провинциални градчета, които се превръщаха в столици, щом тръгнеше по тротоарите им. Ръцете ти в джобовете, парфюмът ти, кожата ти, шалчетата ти, моята родина.

Родителите му никога не бяха сменяли ключалката. Защо да го правят? Кой, по дяволите, би искал да влезе там и да се натъкне на баща му, потънал в молитвите си, а майка му - в негодувание? Два корнишона в буркан с оцет.

Ако искаш да се научиш да летиш, не ходи при орела, понеже той се е родил с таланта да лети високо без особено усилие. Отиди да се учиш при пъдпъдъка – сред умеещите да летят, това е птицата с най-много месо като процент от общото ѝ тегло. Той ще те научи най-добре, понеже твърде много препятствия е трябвало да отмести по пътя към собствения си полет.
из "Зад кулисите"

до поискване

Като куче, без спомен за ласка човешка,
изръмжава насреща ми свят непонятен.
Преминава денят костелив - на прибежки.
Като зъб едно слънце на клона се клати.
А човешкият стройно разхвърлян мравуняк
хвърля звуци метални и шумове тъпи.
Искам децата ви да са целунати.
И да знаят, че са ви скъпи.

ДЕЦАТА ЗНАЯТ

Рязко сиво, мъгливо и мокро.
Няма къде усмивка да хвърлиш.
Димът свива гнезда по южните покриви –
прави човеци от вдишани въглени.
Човеците знаят, че огънят е приятел отдавна
и че заветна единствено е правотата.
А децата обичат през локвите да минават:
спомен от ходене по водата.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Има нужда от всичко на този свят.
Даже от моите думи изтрити.
Има нужда от зима, за да заспят
семената, които ще ни заситят.
Има нужда от страх, който да победим.
Има нужда от жило – да капне медът върху хляба.
От обида – да можем да си простим.
Има нужда от всичко, което забравям, че трябва.
Има нужда от буря – за да извие дъга
своято скоба, която усмивка рисува.
Има нужда от белег зашита тъга,
за да може човек да се излекува.
Има нужда от мрак за добра светлина.
От непразнична проза – за стихотворение.
От умора тежаща, за да дойде съня.
И от Юда. За възкресение.

Мята своята истинска пушка на дясното си рамо, разхвърля с крака утринния мрак и поема решително по баира.

Пазеше думите си, както гмуркач пази въздишките си.

Навлизахме един в друг като топящо се масло върху гореща препечена филия, а сухите ни тела безмълвно ликуваха.

След като взела назаем ръкавици от Елсе Берит, Мариане вече можела да се омъжи - в съответствие с английския обичай - в нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо синьо.

Всички ние сме наркомани на надеждата.

Както казва Набоков на едно място: "Пренаписал съм по няколко пъти всяка дума, която някога съм публикувал. Моите моливи надживяват гумичките си".

Пролет
***
И на слънце дремнала в лъките,
тя видя, когато се събуди:
във цветя превърнати мечтите
и въздишките си - в пеперуди.

Весела и светла широта.
Пеят птички и води разлени.
И цветя, навсякъде цветя -
бели, сини, жълти и червени.

В златен прах лесът е цял залят.
По поляни смехове и звънци.
Пеперудите от цвят на цвят
пръпкат шеметни от много слънце.

Полето

Изяснен небосклон и светъл кръгозор,
и всяко кътче е с килим зелен покрито,
на север и на юг, където хвърлиш взор -
овес и кукуруз, и вретенило жито.

Душата ми е на дете душа,
прозрачна като летни небеса.

В копринени я подслонила скути,
нощта ѝ шепне приказки нечути.

Развежда я самотната луна
на сънища из златната страна.

Като моми, що с дивна хубост греят,
звездите химн на щастие ѝ пеят.

Душата ми е на дете душа:
тя вярва и в мечти, и в чудеса.