вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3861 цитата от 988 заглавия.

Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 >  Последна

Битът им не успяваше да произведе събитие.
из "Покорните"
Тоест единственият начин (знаехме, и то с каква горчивина) човек да се измъкне от самотата, която духът изпитва в тялото.
из "Искрено приятелство"
При мисълта за пътешествието сърцето във вкочаненото ѝ тяло се отърси от ръждата, сухо и разхлопано, сякаш е глътнала голям хап без вода.
из "Пътуване до Петрополис"
Ситнеше той пред стопанката си, влачеше дължината си. Нехаен, привикнал, пес.
из "Изкушение"
Че те достигаха върха на щастието без никаква причина, сякаш светът се разтърсваше и от огромното му дърво се посипваха хиляди плодове.
из "Посланието"
На повърхността на времето минутата може и да беше една, но под нея се простираха древни векове с мрачна сладост.
***
... една по-истинска дума би могла от ек на ек да събори в пропастта високите ми ледници.

из "Бедите на София"
Не беше точно грешка, а по-скоро леко кривогледство на мисълта.
из "Чуждестранният легион"
двамата шумоляха като хурка и вретено
из "Чуждестранният легион"
Хлябът е обич между чужди.
из"Споделяне на хлябовете"
Така както умеем да посрещаме собствената си смърт (било то леко или тежко), така ще посрещнем и краха на цивилизацията си.
Кой знае колко и какви други изключителни сложности, в може би невъобразими за нас форми, съществуват из безкрайните космически простори... Такава огромна шир се стеле над нас, че е детинско да си мислим, че в нашето незначително ъгълче на една от най-обикновените галактики има нещо специално. Животът на Земята е просто малка мостра на онова, което може да се случи във Вселената. Душата ни е друга малка мостра от същото.
В безбрежното море от галактики и звезди нашето кътче е нищожно и затънтено;
-Лельо Ева, моля ви, оженете се за нас!
из Карнавал от Магда Сабо
от NeDa, 25.12.17 в 14:20, Рейтинг: 0
Реших да си облека роклята, която Изи наричаше "полуприлична".
из Кейти от Джаклин Уилсън
от NeDa, 22.12.17 в 20:00, Рейтинг: 0
После, когато войната свърши (по-точно когато беше сведена до границите на мира)...
бомбите падаха в границите на допустимата грешка - плюс-минус няколкостотин човешки живота...
Но старият разпоредител Симонович не искаше да се откаже от обикновената стълба. Все още се опияняваше от това, че хоризонтът се променя, щом човек стъпи на първата пречка, да не говорим докъде стига погледът, ако се качи на втората или третата.
***
- Виждам, че влачите някаква стълба...
- Мога да се покатеря до деветата пречка - смутено отговори Симонович.
- И? - потри ръце директорът [на цирка].
- И нищо. Оттам наблюдавам света...
Вместо отговор

Самотата
ще направи от мен
най-съвършеното
твое подобие...
Ще заприличам
на теб.
Ще вярвам
в твоите вери.
Ще изповядвам
твоите религии.
Ще съществувам
с твоята кръв...

И на края,
когато изгрея
в ръцете ти,
ще приема
даже
смъртта ти
за своя...

както водата
приема за свои
и най-грозните очертания
на шепите,
които са я поели

само от благодарнност
пред тяхната жажда,
да я задържат...
из Повторими неща от Неда Антонова
от NeDa, 06.12.17 в 20:53, Рейтинг: 0
Стъпалата не се оплакват
никога.
Стъпалата
не се унижават,
когато
другите стъпват
по тях.
Те са
най-мъдрите камъни
и
знаят,
че щом някой отива
нагоре,
той непременно
трябва
да стъпи на нещо...
И жертвено просват
в нозете му
добрите си гърбове...

Стига им хладната гордост,
че без тяхното
безименно рамо
ще рухнат
етажите,
сградите...
Светът ще стане
равен и ням.
А хората
стадно ще тръгнат
надолу - по равното...
из Повторими неща от Неда Антонова
от NeDa, 06.12.17 в 20:39, Рейтинг: 0
На Ваня Д.

Нося любовта си
като
товар с жълтици.
Уморява ме
музейната рядкост
на златото.
Ослепява ме
неподкупната му
светлина...

И търся
една малка
мълчалива земя -
да го скрия.

За да мога
после
да чакам
оня упорит иманяр...
из Повторими неща от Неда Антонова
от NeDa, 06.12.17 в 20:39, Рейтинг: 0
Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 >  Последна