вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 4010 цитата от 1027 заглавия.

Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 >  Последна

Много рядко посягат към някоя сериозна книга, обикновено по настояване на Лорета. Съпругата ми е преподавателка и извън училището, а ние сме учениците, които, макар и тъпички, винаги са на нейно разположение.
из Илюзии от Уилям Уортън
от NeDa, 05.01.19 в 16:21, Рейтинг: 0
Ето го и морето, раирано от пяната.
из Сребърният герб от Корней Чуковски
от NeDa, 01.01.19 в 15:08, Рейтинг: 0
Ето го и нашият финансов гений Аристид Окуджала, дребен и чевръст като мишка. Вече две години той се занимава в класа с много хитър и доходен бизнес: застрахова ни срещу единици и двойки. Преди всеки особено страшен час - алгебра писмен или латински устен - отиваш при Окуджала и внасяш в неговата каса петак. Ако получиш добра бележка, петакът ти остава в касата, а ако е единица или двойка, Окуджала тутакси облекчава мъката ти, защото касата завчас ти отпуска пет-шест петака. Ако не са те изпитали, губиш петака си. За себе си Окуджала задържа много скромен процент. Изобщо предприятието му е честно, не се лакоми за големи печалби и фирмата му процъфтява.
из Сребърният герб от Корней Чуковски
от NeDa, 01.01.19 в 10:18, Рейтинг: 0
Чешкият клуб е един от най-старите софийски ресторанти, основан още в далечната 1892 г. Сградата на ул. "Кракра" е купена през 1924 г. Чешката и словашка общност у нас събират сумата от 2,1 млн. лв., за да придобият красивата триетажна софийска къща, която още тогава прави впечатление като едно от архитектурните бижута на столицата.
Отиваме някъде в някой апартамент, където ги няма родителите, вдигаме килимите, пускаме на магнетофона роковете и блусовете (бързата ролка и бавната ролка) и почваме "щурите" танци с момичетата. А как канехме хората? С купони. Направихме си едни хартийки, пишеш за еди-колко си часа, там и там и ги даваш. Това е купон! Без него не може. Така излезе и думата "купон". Идва някой и го питаш: "Имаш ли купон?" Онзи показва. "Хайде, влизай".
Кирил Маричков
В кафене "Бразилия" много-много не съм ходил, защото беше по-особено заведение. Там седяха едни хора и играеха комар, казваха - трамвай седмица ли ще дойде, или единица? Колко слагаш? Така се печелеше. Едни хора оттам тръгнаха.
Ириней Константинов
"България" беше хай кръчма, но и там, ако си поръчаш пържени картофи и поискаш малко черен пипер, запомнил съм го това, келнерът ще ти каже: "Черен пипер - само за месни ястия". Значи кюфтета, кебапчета и пържола - тогава черен пипер.
Ириней Константинов
Едно детенце се дърпа и майка му казала: "Ела, ела, ще те запозная с Дора Габе". "Не ща! Не ща таз бабичка. Дора Габе е книга."
Оркестрите свиреха салонна музика и разни дюшеме-пичове танцуваха румба с начервосани и ситно накъдрени дами.
Онова, което цени в сферата на духа, в сферата на литературата и музиката, Стефан Цвайг се е стремил да притежава с почерка на неговите създатели. Реликви от света, към който чувства своята принадлежност, в който живее, който дописва. Той е голям почитател, безкористен поклонник на изкуството на другите. Изкуството, европейската култура за него са религия.
Олтарът му е писалището на Лудвиг ван Бетовен, на което обича да седи и което взема със себе си в Лондон, където в началото на годината Фридерике е обзавела ново жилище. Да, писалището си е запазил, един лист от Гьотевия "Фауст" и песента по стихотворението му за теменужката с нотите от ръката на Моцарт.
Но настоящето става романтика чак когато отмине.
из Разказ за старите жени от Арнолд Бенет
от NeDa, 25.12.18 в 18:19, Рейтинг: 0
Всеки ден е Нова година.
из Клейхангър от Арнолд Бенет
от NeDa, 23.12.18 в 14:59, Рейтинг: 0
Трева

Ще се просна в тревата.
Ще притворя очи.
Скакалец
ще заскърца.
Бавен облак ще мине.
И ще слушам как все по-ниско
над мене бръмчи
Времето-

тази машина за минало.
из Ленива лава от Любомир Гергов Николов
от NeDa, 08.12.18 в 16:27, Рейтинг: 0
Пастелна земя с цветове умълчани.
Полета разтребени. Кротки поляни.
Кафяво, прошарено. Шипки и сламки.
И пътища като напукани рамки.
Това е спокойствие. Не е умора.
Картина, приятно лишена от хора.
Току под небето – резка в акварела –
баири от синьозелена дантела.
И точно до пътя – подробност последна –
един топъл камък, на който да седна.
С прозрачни копита, със мека муцуна,
дойде тишината, за да я целуна.
Оса ли ме жилна, тъга ли ме жегна –
какъв хубав камък, под който да легна…
из Щастливи времена от Мария Донева
от NeDa, 04.12.18 в 17:57, Рейтинг: 0
Когато вече бъда сам,
ще се помоля на тревите
да ми покажат
в своята гора
пътека.

Когато вече бъда сам,
на мравките ще се помоля
да ме приемат като равен,
да ме обикнат.

Едно зърно ще ме изхрани
в мойта дълга зима,
когато бъда сам.
из Виждане от Кръстьо Станишев
от NeDa, 01.12.18 в 19:40, Рейтинг: 0
Наред с глупаците мъже
напред напират с бързи крачки
немалък брой жени-глупачки,
чието було замених
с глупашка шапка в своя стих.
И не една мома надяна
чрез мен глупашката премяна,
та тъй да може да показва
по напращялата си пазва
на всеки млад и всеки стар
върви ли млечния пазар;
тя носи панделки сега,
в косите ѝ стърчат рога,
с които като луда крава
из този свят се подвизава.
Не ще се стигне до сръдни
с достопочтените жени,
но съм описал всички други
съгласно техните заслуги,
защото хем в живота, хем
на кораба ще ги съзрем.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:53, Рейтинг: 0
В книжлето ми глупци се свират,
които мъдростта презират,
но моля всеки да запомни
от стихчетата твърде скромни
не само множеството грешки,
а и достойнствата човешки.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:49, Рейтинг: 0
Да, корабът е по начало
едно глупашко огледало -
попиташ ли го, то веднага
най-верен отговор предлага
и ти разбираш, че не бива
да си с осанка горделива,
че даже мъдрият все пак
по нещичко си е глупак,
ала съзнава ли това,
той значи, мъдра е глава;
а перчиш ли се, си събрат
на моя твърде глупав сват,
от който ще си патя зле,
не му ли дам това книжле.
Пътуват с моя флот мнозина
и в тая весела дружина
достига всеки до целта,
доказвайки, че глупостта
е волна и безгрижна. Цял
свят сякаш тук се е събрал!
Ще предизвика мойта книжка
и смях, и не една въздишка,
ще я прелистват мъдреци,
но и събратята глупци
и всеки, който зачете я,
ще се открие вътре в нея.
А аз на всекиго от тия
глупци по шапка ще ушия,
макар да знам, че някой може
и да не иска да я сложи,
и ако бяха с имена,
би рекъл: "Ти се припозна!"
На хората душевно здрави
книжлето ми ще се понрави
(те вярвам ще познаят лесно,
че пиша право, пиша честно),
но за същинска своя цел
глупаците съм предпочел.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:46, Рейтинг: 0
Едва ли има днес страна
да не гъмжи от писмена,
чиято главна цел се смята
спасението на душата.
Да, много книги! Но тогава
защо ли по-добър не става
човекът, а е все тъй лош?
Светът живее в тъмна нощ
и вместо бога да зове,
затъва в страшни грехове.
По улици и по сокаци
сноват рояци от глупаци.
Умувах дълго и реших
да седна и от своя стих
за всички тях и с труд, и с пот
да сътворя глупашки флот,
където вече са събрани
фрегати, шхуни, тримарани,
върху които са приети
глупци с каруци и с карети,
а и с шейни! Но знам добре:
не може той да побере
глупаците от тоя свят,
та някои напред-назад
ще плуват и ще се стремят
на борда да се изкачат
и всеки ще е обладан
от блян да стане капитан.
И взех, че изрисувах всички
глупаци с техните привички,
та ако някой тук не ще
или не може да чете,
да се погледне отстрани,
да се сравни и прецени...
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:36, Рейтинг: 0
Но им полза от това, че
и сервитьори, и готвачи
из кухните по цели дни
привикват на горещини -
така не ще ги изненада
оная клада посред ада.
из Корабът на глупците от Себастиан Брант
от NeDa, 01.12.18 в 17:27, Рейтинг: 0
Страници:  < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 >  Последна