Цитати на NeDa

Сватба

На необятний шир сред храма
венча ни и поведе двама
стар кръстник - ранобудно слънце.
денят бе шествие богато:
гърмяха музики и звънци,
блещяха мантии от злато.

И морни срещна ни на прага
кат майка нощ с усмивка блага,
запали свещи от светулки,
посла легло от цветове,
и ни приспа хор от цигулки
от разлюляни класове.

***
Ранна вечер тъмен плащ разгъна

Ранна вечер тъмен плащ разгъна,
сляха се земя и небосклон.
Гръм от пушка екна и потъна,
сякаш някой скърши тежък клон.

Плеснаха крила и зафучаха,
въздухът студен се разлюле,
тръпки на тревога и уплаха
плъзнаха в мъгливото поле.

Само там в реката нещо плюсна,
смъртно писна, сглъхна насаме -
по-дебела се мъглата спусна,
в по-гъст мрак полето онеме.

Нашето семейство беше свързано със Самоковско и по друга причина. В края на тридесетте и началото на четиридесетте години баща ми за първи път внедрява картофите "Бинте" в този планински район, като с това осигурява добър поминък на крайно бедното дотогава население.

Чужбина не ти става родина, а родината ти става чужда...

Цялата и вечна вина беше, че никой не можа да го стигне.

Баналност

Дните вървят.
Застъпват се сезоните.
Окръгля се светът необратимо.
Смъртта е тихото изчезване на хората,
които помнят детското ти име.

Тогава

Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам-сбогом с котката
и ще изляза да те търся.
А пътя бил посипан с тръни -
и ще се върна за обувките,
ще хвърля на леглото шапката,
ще се ръкувам-здрасти с котката.
А цялото небе до тебе
било разхвърляно на облаци -
и ще се върна за палтото,
ще се ръкувам-здрасти с котката.

Но думите ще съм забравил,
които трябва да ти кажа,
а те не чакат зад вратата,
не ги протяга окачалката.
Тогава
ще
си
махна
шапката
и
котката
ще
сложа
е
нея.

бе близко,
сякаш в кладенец, но топло,
пердето трепкаше като в гора.
С прозявка
бръмбарчето се събуди
и тръгна по най-пъстрото парцалче.

из "Веднъж"

Камбана
Да се намери нещо -
да я спре;

да се протегне нещо -
да я блъсне...

Добре! СЪгласен! Хайде! Бъди тогаз готов
да чуеш колко струва сегашната любов.
За четири стотинки намират се сърцата!
Дай тука две монетки да пуснем в автомата!

В сърцето си като иконостас съм скътал образа на мама...
Димчо Дебелянов

Моето детство беше наистина неповторимо и вълшебно, с благородна майка, с баща, с грижовни двама братя, по-големи от мен, с незаменими приятели, към които се връщах в най-тежките си мигове; връщам се и сега. Израснах на воля, без уроци по пиано и английски. Израснах редом със селските магарета и кучета, в бистрите вирове в горното течение на Ропотамо, в странджанската гора...
- А книжките на приказниците?
- Четях от ежедневието, какро се казва, сред селските говеда, слушах приказките на майка, на леля Йова и баба Злата, песните на баща ми,
- Грамотни ли бяха родителите ви?
- Изключително...

Щадете се, прощавайте си, утешавайте се - ето цялата наука на любовта.
...
Деца мои, бъдете щастливи, пазете вашето щастие, хубаво го пазете.

Любимата "IKEA", с която е пълна половината къща, също е име абревиатура от инициалите на създателя на тази търговска компания в следвоенна Швеция: Ингвар Кампрад от село Елмтарид в енория Агунарид.

Няма лекарство от големия град, което да излекува дребните душици и онова, което мислят за различните.

но никой не ни разбира
най-нормалните винаги
ни пращат в лудницата

мартенски хроники

алена смърт
краси ревера ти
пижо и пенда
обесени на конеца

Кога да встъпим в брак
Не препирайте много-много за женитба. Бедата сама ще дойде.

Песен

Страшно дълго е небето
между тебе и мечтата.
С метъра от сто измами
май ще го измеря точно.
За какво ли ми е точност?
Да изгубя сто години
с този метър - сто измами,
за да стигна твойта скука.
С изповеди подсладени
да се запозная бързо
с принцовете преди мене.
Седнем ли - да се надвесят,
млъкнем ли - да се разхилят
и напразно да ги беся
с виковете ти хрипливи.
Най-накрай да се погледнем,
нищо други не остава,
да търкулнем малко думи,
всеки в своята посока.
Страшно дълго е небето -
следващият с педя мери.
За какво ли му е точност?
Друг е тръгнал подир него.

Войнишко гробище

Подравнено по конец, пусто.
Шахматна дъска, добре разчертана,
захвърлена вече десетки години
след една прeкалено разпалена партия.

Потънаха в тревите
конете, офицерите,
топовете, царете.
потънаха пешките една по една...

Няма ги майките с избелели чорапи -
печални роднини жито да хапнат,
годениците внуци разхождат далече.
Небето - инвалид със злaтен орден,
небето само го наглежда...

Войнишко гробище накрай града,
от другата страна - казармите.

След смъртта на майка ми получих писмо от приятел в Чикаго, бивш свещеник от "Меринол", който интуитивно усещаше какво точно изпитвам. Смъртта на родител, пишеше той, "въпреки цялата ни подготовка и всъщност въпреки възрастта ни, разбутва разни неща дълбоко в нас, задейства реакции, които ни изненадват, отключва спомени и чувства, които сме смятали за отдавна погребани. В този неопределен период, наречен траур, ние сме като в подводница, стоим притихнали на морското дъно и слушаме дълбочинните бомби, които избухват ту наблизо, ту надалеч и ни обстрелват със спомени".