Цитати на NeDa

Морски кончета

Природата със тях си е играла.
Създала ги е като на шега.
Дори не ги е свършила изцяло.
Забравила е за копита и юзда.

И кротки, беззащитни, тихо бродят
на табуни в синьото море.
Де да можеха на воля

да скитат земните коне...

Вечеря

На масата - гръбнак от риба.
Вода и хляб. И сол.
Щурецът тихичко засвирва
с цигулката под селския ми трон.

Разчупвам хляба. Тихо шепна
молитвата на моя род
за здраве, дъжд, за есен светла,
за честен хляб. И за живот.

Участ

Вечер броя звездите.
Нямам какво да правя.
Денем вървя по браздите -
падналите заравям.

Хвърлил ме тука Господ -
облак дано ме смаже.
Станах ужасен троскот!

Жилав. Брадясал. И важен.

Автопортрет с обувки

Надупчено небе... Вали. Вали. Вали.
По пътищата локви зеят.
Подметката ми въздух не държи.
И пръстите ми бели кърпи веят.

Орис

В юлски нощи младите кобили
раждат ангели със влажни ризи.
Ангели, обречени след три години
роби да останат, докато са живи.

Дива, страшна конска орисия!
Вечно на очите - два капака
скриват черната магия,

дала на света юздата.

Кой знае

Наруших неприкосновен запас,
достатъчен за скромно погребение
(а в къщи сме поне четирима),
и наистина не знам какво означава това:
може би знак за триумфираща бедност
или предчувствие за вечен живот;
сигурно е завързване на обущата,
покупка на нови.

всеки ден
споделям по една своя тайна
с непознат или приятел
(само така обезоръжавам и хората, и тайните) -
всеки ден олеквам
с по няколко грама смърт...

Бях роден за отшелник,
но от страх се предложих за преводач -
простирам пране от човек до човек,
от калкан до калкан, чуждо пране на самата улица,
гащи и шинели, рокли и куртки, смърт и смърт,
уморих се.

Дай си дясната ръка!
Погледни ме.
Ха така!

Нека се сплетат чевръсти
твойте пръсти
с мойте пръсти.

Сладко-сладко се засмей,
след това кажи:
— Здравей!

За Щерн не оставаше друго, освен да се примири и да приеме, че оттук нататък всичко почти по магичен начин ще се удвои. Ще се удвоят къщите, приборите, книгите, леглата, празниците, рождените дни ще се празнуват по два пъти, както и Коледите, и Великден и всичко останало. Щом не може да е едно цяло, нека са две тогава. Няма да има нито оригинал, нито копие, всичко ще бъде в два екземпляра.

Изобщо, родителите се утешават трудно - помисли си.

А сигурно някога е било просто и думите са означавали това, което са искали да означават...

Погледът ѝ малко го притесняваше, сякаш прелистваше с лепкави пръсти душата му, страница по страница, в търсене на нещо, което ѝ е необходимо.

Възрастните са напълно непредвидими. Никога не знаеш какво им се върти в главата. Мда, изобщо възрастните са преувеличена работа.

трамваят разряза булеварда на две

Сега знам защо времето се брои в лета, пишеше той на Миш. Само през лятото хората истински усещат, че са живи. През останалото време са се притаили, чакат и се надяват, без да са сигурни, че годината не е една и съща, а времето не е някаква измама, също като смъртта и разни други думи, които никой не е виждал, но за които всички говорят с пълна увереност.

Архивът на Възрождението в Института за български език при БАН, който отразява изграждането на българския книжовен език в индивидуалното и преводаческото творчество на нашите възрожденци показва, че я с н и н а е навярно дума, създадена от Л. Каравелов. Тя не е отбелязана у друг автор преди него и не се е задържала в нашия език. Но думата с и н е в а, използвана тук от Каравелов като синоним, също е употребена за пръв път от него и тя е останала в съвременния ни език.
Лиляна Минкова за превода на "Разкази за небето и земята" от Александър И. Стронин, направен от Любен Каравелов през 1872 г.

По дяволите бих се пратил аз,
ако не бях, уви, самият дявол!

Всяка литература, писана с оглед на читателя, е тенденциозна. Значи ли това, че писателят пише за себе си? Ни най-малко. Това значи, че когато твори, писателят трябва да мисли само за произведението си - как да го направи по-изразително, по-силно, по-дълбоко.
Читателите на "Хамлет" се родиха два века след него. Ако писателят имаше предвид читателите, той не би изпреварил времето си.

Дъжд

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

1925 г.