Цитати на NeDa

"Плачещи ниски флейти се стелят като сподавени вопли и ни въвеждат в света на лиричното. Сред пискливи звуци от духови инструменти, една виола, сама, като крехко цвете, връхлетяно от буря, изплаква самотата си. Това са кълновете на една по-богата душевност, годна да понесе и радостта, и страданието, и да се извиси философски... Един камбанен звън затваря кръга от видения и прозрения на онова велико чудо в изкуството, което се нарича творчество."
Големинов за Фрагменти за оркестър на Константин Илиев, есе в сп. "Българска музика" 1984 г.

"Фрагменти с внушителността на огромни каменни блокове, изсечени от скалната гръд на древна България. Една полетяла като стрела във висинето творческа мисъл, която от високо съзерцава земната твърд. Широки платна българска душевност, зародила се в отдалечени времена, неизтощими мелодически линии върху остинатни построения..."
Големинов за Фрагменти за оркестър на Константин Илиев, есе в сп. "Българска музика" 1984 г.

В нашия век на точните науки и небивал поток от информация на пръв поглед е възможно съществуването само на тесни специалисти. Това не е съвсем вярно: ако последните енциклопедисти са измрели някъде на границата между XVIII и XIX век, в областта на художествения превод в наше време те са в своя апогей. Когато се говори за "общата култура на преводача", обикновено се подразбира, че в полето на художествената литература той трябва да притежава универсални знания. Нещо повече: тези негови знания непременно трябва да бъдат в два плана - на езиците, от който и на който превежда...

- Как си живеел тогава? - ме запита неотфавна актьорът Иван Иванов, след като му разказах някои неща от моя живот.
- В отчаяние - му отговорих...

***
Тогава ме повика моят приятел Димитър Довачков, за да ми поясни своя план относно организирането и отпечатването на енциклопедичния справочник "В света на киното". Не можех да повярвам, че ще участвам в толкова солидно издание. Но месец по-късно действително сключих договор с "Народна просвета" като един от съставителите и автори на книгата. Повече от десетилетие се рових сред списания, книги, речници; изучавах с помощта на моята сестра, която ми превеждаше, развитието на американското и английското кино; потънах в океан от заглавия, имена, факти, биографии. Познанията ми се задълбочиха, започнах да гледам на киното с други, просветнали очи. "В света на киното" се превърна за мен в истински университет. Чувството, че съм полезен на себе си и другите, изпълваше сърцето ми с радост. Беше голям труд, но благодатен - носеше удовлетворение.

Почти не се нуждая от стимули. Опиум си имам в душата.

Благословени да са миговете и милиметрите и сенките на дребните неща, още по-скромни от тях! Миговете, (...) Милиметрите - какво чувство на възхита и дръзновение предизвиква у мен плътното има съществуване един до друг вършу шивашки метър.

Няма благородство на парче.

Никоя империя не заслужава заради нея да се чупи детска кукла. Никой идеал не струва жертването на влакче за игра.

Вътре в курника, откъдето ще иде на дръвника, петелът възпява свободата, защото са му дали два пръта за кацане.

Пиша, все едно спя и целият ми живот е фактура за подпис.

Животът е кълбо, заплетено от някого. В него има смисъл, ако се размотае и опъне надлъж или се намотае добре. Но такъв, какъвто бива, той е плетеница без собствена нишка, едно усукване без край.

Душата ми е невидим оркестър: не знам с какви инструменти свири и скрибуца, струни и арфи, тимпани и тъпани вътре в мен. Познавам се само като симфония.

В живота си не познавам по-голямо удоволствие от спането.

Но обичам Тежу, защото на брега му има голям град...
За мен няма други цветя като яркото многоцветие на слънчев Лисабон.

Не ми се мечтае, толкова хубав е денят.

Никога не обичаме някого. Обичаме само представата си за някого.

Животът е такъв, какъвто го възприемаме. За селянина, чиято нива е всичко за него, тази нива е империя. За Цезар, чиято империя му се вижда малка, тази империя е нива.

Не мога да не спомена специално Невена Розева, която отдавна не е между живите. Тя умря като стара мома, съвсем сама, заобиколена само от книгите. Преживя живота си без радост, отдадена единствени на "великите", с които общуваше. Отиде си в мизерия, оставила в гардероба си само три копринени рокли и безброй речници. Ако има монаси на превода - та какво друго е това, ако не отшелничество, самозаточаване, - в посвещаването си на това дело тя би трябвало да е архиепископ. Превела е 40 000 страници.

Още като студентка проявих удивителна самонадеяност и започнах да превеждам пиеси за Театралната академия. Това бяха класически пиеси, изключително трудни. Откъде намерих кураж - очевидно от невежество.
Жени Божилова

Пет години се галиха и щеха да се земат, ала бубайкото на Минка беше много урсуз чилек. Една вечер боевчето проводи момаре да му искат Минка. Добре, ама бубайко ѝ се вкиснал, изпъдил всички навънка, а момичето тъптал с цървулете. Тогава ѝ рекъл, че ще ѝ отреже главата на китюк, ама нема да я даде в друго село. Три недели Минка не можеше да се изправи.
Друг път бащата пак причека боевчето, ама не можа да го хване. Само му взе стобура, съсече го за дърва и го изгоря.
Боевчето спре да дохода. Какво стана с него, не можахме да се сетим.
От бално Минка се поболе, бузките ѝ увехнаха, очинките ѝ врипнаха навътре. Поболе се и не стана. Помина се по Гергьовден, когато всичко бе нацветило.
След нея набърже си отиде и майка ѝ. А бубайко ѝ полудя. Виеше като бесно куче самичек в къщата. А една утирка я запали. Пратиха го в лудница и се не върна.
Тъй става, галени га се не земат.