Цитати на NeDa

Но обичам Тежу, защото на брега му има голям град...
За мен няма други цветя като яркото многоцветие на слънчев Лисабон.

Не ми се мечтае, толкова хубав е денят.

Никога не обичаме някого. Обичаме само представата си за някого.

Животът е такъв, какъвто го възприемаме. За селянина, чиято нива е всичко за него, тази нива е империя. За Цезар, чиято империя му се вижда малка, тази империя е нива.

Не мога да не спомена специално Невена Розева, която отдавна не е между живите. Тя умря като стара мома, съвсем сама, заобиколена само от книгите. Преживя живота си без радост, отдадена единствени на "великите", с които общуваше. Отиде си в мизерия, оставила в гардероба си само три копринени рокли и безброй речници. Ако има монаси на превода - та какво друго е това, ако не отшелничество, самозаточаване, - в посвещаването си на това дело тя би трябвало да е архиепископ. Превела е 40 000 страници.

Още като студентка проявих удивителна самонадеяност и започнах да превеждам пиеси за Театралната академия. Това бяха класически пиеси, изключително трудни. Откъде намерих кураж - очевидно от невежество.
Жени Божилова

Пет години се галиха и щеха да се земат, ала бубайкото на Минка беше много урсуз чилек. Една вечер боевчето проводи момаре да му искат Минка. Добре, ама бубайко ѝ се вкиснал, изпъдил всички навънка, а момичето тъптал с цървулете. Тогава ѝ рекъл, че ще ѝ отреже главата на китюк, ама нема да я даде в друго село. Три недели Минка не можеше да се изправи.
Друг път бащата пак причека боевчето, ама не можа да го хване. Само му взе стобура, съсече го за дърва и го изгоря.
Боевчето спре да дохода. Какво стана с него, не можахме да се сетим.
От бално Минка се поболе, бузките ѝ увехнаха, очинките ѝ врипнаха навътре. Поболе се и не стана. Помина се по Гергьовден, когато всичко бе нацветило.
След нея набърже си отиде и майка ѝ. А бубайко ѝ полудя. Виеше като бесно куче самичек в къщата. А една утирка я запали. Пратиха го в лудница и се не върна.
Тъй става, галени га се не земат.

Както и да е. Параходан изсвири с буриищено и задени в морено. Вървим и денем, и нощем. В парахода - много люде. Жени, мъже, деца - всекакви. Едни се разходат, други се кикотят и драговат, трети пият в бирарията. Да речеш, че си в некакъв град. Имаше си и музика, най-малко тридесте души, и всички с шерени дрехи и с лъснати като слънце бурии. Големи веселби ставаха по парахода, ама йе само с капитанина седя, с него ям и пием. Хич се не разделяме. Приятели не, ами приятели и половина!

Параходищено чека. Ама голема работа ви казвам! Хич да не бе, хич да не бе - най-малко на петстотин метра се бе прострело. Пък на широко требва да го имаше колкото от тука до Пеюската кюприя. И на два ката. Горния кат е със стаи за спане, с кревате и всекакви леснини. В среде - бирария и место за разходки. Пък в най-долния кат хлевове* за добитък и мази за стока.
Отвориха една порта и натикахме воловене. Йе са покачих отгоре и капитанина ми вика:
— Мистер Стоене, ти ще си с мене.
Значи има ми уважение и иска да ида в негована стая. Там пък да видиш уредено! Бейска работа. Та че и билердо. Ще попитате какво е това билердо? Билердото е като големо корито, подпрено на една маса и покрито с червена чоха. Двамина застанат един срещу друг и с подшилени тояги кюткат* бели кокалени топчета, ала най-напред ги кезят* Кезят ги, кезят и видиш топчетата да се счеткат. С тая залъгалка само големи люде се занимават.

хлевове — обори
кюткаи — удрям
кезям — меря се
из "Как потъна „Итлънтик”"

Ала нещеш ли, оттам надолу пък като ни подбра един дъжд, лети на сижиме*. Станахме гола вода. То тогава немаше като сега найлонови завивки и какви ли не мушами.
Както и да е, отидохме в Стенимека в един хан. Ага влезахме, майка му стара — пет ли, шест ли души ли бехме — всички чучурим. Наполнихме стаяна с вода. Ти остави другото, ами беше ме страх да ни не изподят от хана. Ала ни не изподиха, бре!
сиджим - връв

из "На кирия без цървуле"

Слон в сърцето

Тази тромава, умна любов
като слон развълнуван
в сърцето ти
плахо пристъпва.

Тя те прави несръчен
и толкова плътно тежи,
че оставаш на място -
не можеш да мислиш за нищо.

Любовта ли е в теб,
или ти си във нея, щом вече,
нито виждаш,
ни чуваш?

Къде си? И кой си?
Какво ще остане от теб,
щом реши да си тръгне

този тих
и ефирен
и пламенен слон
от сърцето ти.

Всеки си гледа болката,
с нея си другарува.
Всеки си знае колко
му струва да се преструва.

Колко напразно чака.
Колко излишно тича.
Всеки си има някой,
който не го обича.

В такива сутрини светът
е неуютен и враждебен.
Затрупва пътища снегът
и няма път от мен до тебе.

Сънлив и сив, безсилен, ням,
денят ми глозга къшей дребен.
Какво ли мога да ти дам,
щом нямам нищичко - без тебе.
из "Зима"

Поне през седмицата на музеите и паметниците на културата не си палете печките със старопечатни книги и ценни архиви и не ги продавайте на килограм по 20 ст. на "Отпадъци".
Не давайте редки стари монети на зъболекарите и на златарските частници за пръстени, защото те ще ви ги направят съвсем от друго нещо, а монетите ще продадат на някой музей!
Не се подписвайте с ножчета върху историческите паметници - не виждате ли, че не остана вече свободно място!
Не правете кирпичи от пръстта на гробните могили! Не вадете камъните от старите крепости! Не трошете мраморните колони и капители из големите ни исторически селища, за да си правите от тях вар!.
...
Дараци и чепкала, не унищожавайте хубавите наши народни шевици, докато се наканим да ги приберем в музеите!
...
Граждани, посетете музея във вашия град! Той не е отворен само за екскурзианти и гости.

Чудомир не се отличава нито с богато, нито с живо въображение. Поводите за написването на своите очерци, фейлетони и разкази, чертите на героите, техният език, битовата обстановка - всичко това той черпи непосредствено от действителността.

всичко се изменя като памучен плат на слънце

като непресукан конец съм прост

Нантъкет! Вземете една карта и погледнете! Вижте, кой ъгъл на света заема тоя остров, надалеч от крайбрежието, самотен като фар в нощта. Погледнете го: един малък прост хълм с лакът пясък, целият само мокър бряг, без суша навътре. Рекат ли да го употребят вместо попивателна хартия - там има толкова много пясък, че и за двадесет години не може да се изхаби. Хора, които обичат да се шегуват, ще ви разправят, че там станало нужда да се посадят бурени, понеже не растели от самата природа; че жителите му внасят бодли от Канада; че са принудени да ходят да дирят през море един обръч, щом стане нужда да се стегне някоя бъчва, която тече; че в Нантъкет парчета дърво се носят с такова благоговение, с каквото се носят парчета от истинския кръст в Рим; че хората садят кучешки гъби пред къщите си, за да имат сянка лятно време; че там едно листче трева е оазис, а три - прерия; че те носят обувки от сиплив пясък - нещо като снежните обувки на лапландците; че те, като остров, са тъй затворени, обкръжени, заобиколени и отделени и притиснати от вси страни от океана, че понякога дори и по масите и столовете им се намират залепени малки миди - като по гърбовете на морски костенурки.

Като напуснахме царството на Крозетските острови и се отправихме към североизток, попаднахме на безбройно множество малки жълти рибки, скоито се храни китът. Дълго време се люляха те около нас. И нам ни се струваше, че се движим през безкрайни ниви от зряло златно жито.
На втория ден видяхме многобройни китове. Без да се опасяват и излагат на опасност да бъдат нападнати от някой китоловски кораб като "Пикуод", те плуваха лениво, с разтворени челюсти, през множесвтво рибки.
Като подранили косачи, които един до други, размахват леко косите си над влажните стръкове на някоя мочурлива ливада, тъй и тия чудовища плуваха, като произвеждаха странен звук от окосявана трева и оставяха зад себе си безкрайни сини покосени петна върху кафявото море.

Тъй като Рамазанът на Куинкуег - или неговият пост и въздържание - трябваше да продължи цял ден, предпочетох да не го безпокоя преди да се свечери. Защото аз храня най-дълбоко уважение към религиозните задължения на всички хора, колкото и да са смешни, и сърцето ми не би ми позволило да се отнеса с насмешка дори към едно събрание на мравки, които обожават някоя гъба.