Цитати на NeDa

искам да нямаше неща
които не ги
лекува, трие или приспива
никоя прегръдка

знам че през никоя тъга
няма shortcut
има само един трик -
просто не спираш да вървиш

Да знаеш как да си отиваш
е изкуство като всяко друго -
талантът е решаващ.

[...]
Умението да останеш не изисква
особена дарба -
просто повече работа.

Тези ръце винаги са можели
какво ли не -
били са и постеля,
и въже.

... в кабинет 218, дъното на коридора,
с поглед, в който няма лоша новина,
а на вратата му с едър шрифт: кардиолог.

Сърцето шумоли спокойно.

Мерни единици

Сам
като скот,
като куче,
като вълк единак.

Не знам на кого му е хрумнало
да използва животни вместо хора
за мерни единици на самотата.

Навярно никога не е улавял
блуждаещ поглед
на човек в тълпата -

прибиращ се в къща,
която не е вкъщи,
която не е всъщност нищо
освен три стаи, 100 квадрата,
един балкон и покрив,

където никой не те чака.

Да има един човек, който така да го няма.

Нещата, за които не говорим
се трупаха с години на масата.
Слушай как сърцата къркорят,
когато си напълним чашите.

Нещата, за които не говорим,
се свеждат до едно и също:
Каквото и да преборим,
бойното поле ни чака вкъщи.

Баща ми едно време чакал син,
аз години наред се надявах на баща.

От "момичето на татко"
до "мъжко момиче"
колко мечти се объркаха.

А после преляла през очите - първата сълза.
Първата, която после хилядолетия наред течала и браздяла и дълбала и ваяла.
Ваяла нас.
По бузите се появили ръбове и жлебове, и речни корита, русла за плач.
Ъгълчетата на устните - меки бентове, крехки прегради - скоро се поддали...
А тя не спирала
Докато не придала на човешкото лице днешния му вид.

"Пипи" е преработена, канех се да започна друга книга за деца, която да е по-нормална.

Песничка за хората

Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.

И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.

Видях я. И за миг от изненада
зениците ѝ станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.

Блудният

Откакто си отиде, все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали четеш човекостишия,
но днешното реших да ти го пратя,

че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни,
божествени и истински, и прави.

Самотно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

Ако убиеш присмехулник,
ще се научиш ли на смях?
Ще се изпразниш ли от грях,
ако охулиш богохулник?

Ако застреляш непробуден,
ще се научиш ли да спиш?
Ако поробиш пеперуда,
ще можеш ли да полетиш?…

Дъждът навън се усилваше. Едно море течеше отвесни върху къщите, хълмовете на града, върху покривите, зидовете.

Сълзи изплакани - сърце изплакнато,
любов изплискана и страст изнищена -
душа избистрена;

неоскърбителните думи не са утеха,
но са време,
което трябва да се измине, за да сме по-спокойни...
***
По въздуха получи ли писмо от мен
с целувка между марката и плика?

***
Кладенец

Потърсих кладенец - и нямаше наблизо.
Отчаяна, сама си изкопах.
Въртя въжето, вадя кофа с истина,
а исках само мъничко вода.

***
За всичко най-незаменимо животът ражда синоними
и нямало защо да викаме...

КОЗИ СЛЕД ДЪЖД

Над дивите пътеки, сред хаоса скали,
където само ветровете се венчават
звънтяха лудо позлатените звънци!
Сияеше подкова пъстроцветен пламък.

Посипани с безсмъртието на дъжда,
козите бясно тичаха към небесата.
Зовеше ги кошарата на вечността
с отворената порта на дъгата.

Прелитаха над бездната красивите кози!
С потръпващи нозе, с рога свистящи.
В пиринч и бронз лъщяха върли канари
и тръните приличаха на цветове димящи.

Под тях - козарят - беден селски бог,
напразно ги проклинаше да чакат.
Козите стигнаха върха с изящен скок
и легнаха покорно пред съдбата.

Сред жълтите им, пълни с петънца очи,
изчезваше магията на слънчевата гривна.
И бавно се превръщаха в брадясали слуги
на бога, който до върха не стигна.

През 1966 Френската академия на поезията направи анкета сред всички академии на поезията и изпрати въпросите си до големи световни поети. Те трябваше да посочат десетте най-добри поети на века. 70 на сто от тях посочиха Кавафис.
Стефан Гечев

"Няма нива, колкото и добре да е обработена, където да не се срещат коприва, бодли и тръни, примесени с най-хубавите треви."
Бокачо

Имайте предвид, че преводът, по категоризацията на ООН, е в първата десятка от сложните професии в света. На пето или шесто място след космонавтиката по умствено напрежение.
Анелия Гуревич-Бобева