Цитати на NeDa

Надявам се в рая нещата да са по-прости.

Понякога Нора се плашеше за Донал, но много повече за Конър - страхуваше се за невинността му, за обичливата му преданост, за неприкритата му потребност от грижа.

Светът е погрешно устроен, кралете трябва да изтърпяват понякога собствение си закони и по този начин да се научат на милост.

Лорънс Дърел: "Градът става свят, когато човек обича един негов жител."

Вече нямахме срам един от друг, не се страхувахме, да не прекалим, и двамата вече чувствахме, че властваме над другото същество, и с ревност, като с горелка, нагрявахме и разрушавахме всичко, което имаше връзка с двама ни.

Всичко измервам с нея, дори и сина си.

Всъщност исках само да ти кажа, че ти не се държиш така, както искаш аз да се държа. Но така никой не може да се държи. Не можем да потиснем в себе си всяка следа от интерес към другите хора.

Е, това би бил най-лошият кошмар. Кафка на квадрат.

Белият: Умря ли?
Черният: Надявам се. Защото го погребахме.

Черният: И това те изпрати на края на перона. Значи не е нищо лично?
Белият: Лично е. Така работи образованието. Кара те да приемаш света лично.

Сериозен съм като сърдечен удар.

Ако той имаше някакъв кумир, някакъв бог- то това беше преди всичко и над всичко българският език, всичко хубаво, създадено чрез него.

Неговите копринени песни, освободени сякаш от тежестта на словото, на някои места заличават границата между словото и мелодията и зазвучават почти като мелодия.
Илия Волен

Той млъкна, защото не е бил никога борец, а само мечтател за добро, за красота.

Когато Майстора чул в болницата, че Николай е болен, обадил се у дома:
"...Той е най-съвършеният човек,когото познавам."

Говори уморено, бавно, но както винаги, чисто, правилно, логично... без да изяда фрази и думи - ако случайно усети, че словоредът не е правилен и ритмичен, повтаря мисълта, оправя фразата.

- Слушайте, Божанке (той и с моите деца разговаряше на "вие")...

Когато избирам актьори, гледам на света с различни очи. Не мога да пусна и писмо в пощата, без да си помисля дали пощенският чиновник не би могъл да изиграе някоя роля във филма ми.

А актьорската игра винаги ми инжектира здравословна доза смирение.

Упорито следвах собствените си инстинкти и за главните роли избрах неизвестни актьори.
Лицето на Моцарт е сравнително неизвестно за широката публика, което беше добре за филма. В съзнанието на зрителите имаше бяло петно, върху което можех да нарисувам каквото си искам. Имах възможността да ги накарам от първия кадър да повярват, че ето - такъв е бил този човек! Ако вземех звезда за ролята, щях да пропусна тази възможност. А ако известен актьор играеше прочутия Моцарт, то какво оставаше за забравения Салиери - звезда в тази роля щеше да отвлича неправилно вниманието към този персонаж и щеше да наруши деликатното равновесие при прехвърлянето на емоцията от екрана към публиката.