вход, регистрирай се

Цитати на djifka

Общо 90 цитата от 60 заглавия.

Страници:  1 2 3 4 5 > 

Спира с лице към течението. Затваря очи. През клепките му
преминава изгряващото слънце.
Пуска хартиената лодка и казва:
проснат по средата на пътя,
с глава, обърната към Ориента,
чакам кервана на лудите.
2
Из „Аз съм дете на този век“ на Абдул Латиф ал–Лааби.

Поема дълбоко дъх и потапя главата си в Дунава.
из Керван за гарвани от Емине Садкъ
от djifka, 08.11.22 в 6:59, Рейтинг: 0
Вижте в какво ни превърнаха! Тази работа няма да продължи
още дълго! Проклети да са! Светът е толкова голям, а ние само си
бъркаме в очите за красотата му! За красотата ни!
А тази държава... Тази държава сякаш е в очакване на Годо. И

всичко е много тъжно. Сякаш живеем в паралелни държави. Разпи-
лени сме на хиляди парчета. Като перли на една и съща огърлица,

които биват подредени само когато и както е нужно. Всеки си чака
под своето дърво. Тъжно е.
из Керван за гарвани от Емине Садкъ
от djifka, 08.11.22 в 6:58, Рейтинг: 0
Той бе напуснал пределите на тялото си. Намираше се в пълна

безтегловност. В бездна без посоки. Рееше се свободно върху огро-
мни червени воали, които се вливаха като реки една в друга. Реки

без бряг, без начало и без край. Беше красиво. Безметежно и унесе-
но. Всичко бе възможно, но нямаше нужда от нищо.
из Керван за гарвани от Емине Садкъ
от djifka, 08.11.22 в 6:56, Рейтинг: 0
Вътре в сърцето ти има скришна стаичка.
Влез в нея и заключи вратата.
из Сърце от Виктория Бешлийска
от djifka, 21.10.22 в 8:06, Рейтинг: 0
Да обичаш близките си, е къде-къде по-лесно, отколкото да живееш с тях.
из Черна светлина от Галин Никифоров
от djifka, 23.09.22 в 13:51, Рейтинг: 0
Така както една жена, която харесваш, може да те отчае с хладното си отношение, никой друг не може.
из Черна светлина от Галин Никифоров
от djifka, 23.09.22 в 12:29, Рейтинг: 0
Карат ме да ям кисело мляко, обаче аз се противя. Не обичам да ми мажат хляба с масло. Искам да ям порязаница само с петмез. „Не може да ядеш само петмез – вика ми баба. – Трябва да хапнеш и малко манджа!” Разправят, че всичкият петмез, направен през есента, вече бил изяден, ама аз знам, че в избата има още буркани, пълни с гъст гроздов сок, който ухае на горена захар и на обелки от ябълки, дето ги хвърлят зиме върху нагрятата печка в кухнята „да се прочисти въздухът”, както казва дядо. Гостенките, на които лелите ми разказват за моите желания, не спират да се чудят: „Че какво пък толкоз намира в тоя петмез, как още не му е омръзнал?”. „Няма апетит”, обясняват загрижено лелите. „Ами давайте му сутрин чай от бял равнец, ама без захар – съветват злобните гостенки. – От-лич-но средство за подсилване на апетита.”
из Петмез от Влада Урошевич
от djifka, 28.05.22 в 13:28, Рейтинг: 0
"Наблюдавайки пред хотел "Мажестик" градския пейзаж, обагрен в розово, жълто и оранжево, със съзнанието, че много скоро целият този хубав и пъстър живот ще свърши, Бонковски паша изпитваше чувство на вина, което толкова много го потисна, та за момент помисли, че може да се е объркал и да е сгрешил".
из Чумни нощи от Орхан Памук
от djifka, 25.05.22 в 7:29, Рейтинг: 1
Веднъж татко ми каза, че има моменти, когато нищо не зависи от нас и трябва да се подчиним на съдбата. Беше един хладен ден в края на зимата – шести март ’43-та, крехки стръкчета се подаваха дръзко от вкочанената земя, новият живот напираше в пъпките, а Осогово бе обгърнало като в шепа родния ми Кюстендил.
- Винаги ли е така, папа? – попитах го.
- Не.
- А сега така ли е?
Той сви рамене и лицето му се сля със сивото палто.
- Не знам, Бека – погали ме по главата. – Ще ми се да ти кажа, че и сега имаме избор. Ще ми се да ти кажа, че винаги имаме избор. Само че нищо не мога да ти кажа.
И ето ме сега, седемдесет и една години по-късно, на възраст, в която бих могла да бъда майка на собствения си баща тогава, търкалят ме в количка от другата страна на земята и си задавам същия въпрос.
Имам ли избор?
из По релсите от Невена Митрополитска
от djifka, 19.12.21 в 15:55, Рейтинг: 0
"На 4 август навършвам 40 години. При една оптимистична перспектива за продължителност на живота това е приблизително половината. Но аз няма да навърша своята. Защото на 3 август ще се самоубия."
из Сянка от Васил Панайотов
от djifka, 19.12.21 в 6:50, Рейтинг: 0
„Това ли е животът? Цял ден работа, цяла нощ сън и една неделя, в която като каторжник отброявам обратно часовете до старта на трудовата седмица“.
из 24 часа труд от Васил Панайотов
от djifka, 19.12.21 в 6:47, Рейтинг: 0
„А от работа човек оглупява. Притъпява сетивата си и става безчувствен към музиката, философията и красотата в света. Иска само смяната да свърши, за да си отпочине, да се наяде и да се сноши. А ако работата му е престижна и притежава някакъв смисъл и значимост - да се докаже и на професионалното поприще. Хората с престижни професии са още по-прецакани от тези с презрените. Докато ги упражняват, не могат да си позволят да не мислят за тях, а професията постоянно ги моделира от такива, каквито са били, каквито са могли да бъдат, или поне каквито са искали да бъдат, в такива, каквито трябва да бъдат, за да я упражняват най-предано и най-правилно..... Ползата за професионалиста е единствено в парите“.
из 24 часа труд от Васил Панайотов
от djifka, 19.12.21 в 6:46, Рейтинг: 0
... Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно. Но съм убеден в едно - ще искат да я играят вечно...

Странно е.. Малкият човек искрено вярва, че е по-голям от истината. Не мисля, че Бог ни е направил толкова глупаво самонадеяни.

А всяка разплата минава през истината. Отложените истини винаги се изплащат с най-тежките лихви. Добре е да помниш, че съдбата няма длъжници.

Последната котва е най-тежка, Екатерина. И ако прекалено много те бави или изцежда, режи я, но отплувай! Довери се на морето, не на кораба.

Когато счупиш някого, започни да събираш себе си.

Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания...

Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото... Преяло с болката на душата ти, то се оглежда в собствените ти очи - уж твои, и се усмихва... На себе си."
Свободни сме били, ала не сме го знаели.
из Опашката от Захари Карабашлиев
от djifka, 01.02.21 в 10:41, Рейтинг: 0
В живота на всеки има случки, които просто трябва да останат измълчани.
из Опашката от Захари Карабашлиев
от djifka, 01.02.21 в 10:40, Рейтинг: 0
Жените си знаят само тяхното - като си наумят нещо, никой не може да ги разубеди.
из Живи от Ю Хуа
от djifka, 17.01.21 в 16:12, Рейтинг: 1
Не те ли погуби бедата, нататък сполука те чака.
из Живи от Ю Хуа
от djifka, 17.01.21 в 15:29, Рейтинг: 1
Не са необходими непременно богати родители, за да превърнем света в достойно за живот място.
из Кафе под липите от Джоан Венг
от djifka, 17.01.21 в 15:28, Рейтинг: 0
Ще ми липсвате – и вие, и лошото ви настроение. Смешно е, знам. Искам да кажа…познавам ви само от няколко дни и преди не сте ми липсвали.

– Не съм сигурен. – Той я погледна сериозно и направи крачка към нея. – Аз почти вярвам, че вие сте ми липсвали и преди.“
из Кафе под липите от Джоан Венг
от djifka, 17.01.21 в 15:27, Рейтинг: 0
-Знаеш ли, че хората може би няма да спорят толкова често с теб, ако опитваш да се изразяваш малко по-дружелюбно? Дрюжелюбието всъщност е избор!-казва Елса, и се опитва самата тя да не звучи недружелюбно, но не й се получава много добре.
Страници:  1 2 3 4 5 >