Цитати на djifka

"Розмаринът сякаш изнемогваше от ослепителната октомврийска светлина, от вцепенението на цикадите, от пъхтенето на мъжете наблизо, които се мъчеха да откачат една врата от пантите й."

"Сивото небе ръмеше сиви думи над сивите води на реката -падаха срички, скудоумия, понякога дъжд. През облаците летяха щъркели, сгъваха лятото на дипли, прибираха го, отнасяха. Те също изглеждаха сиви в далечината."

"А бате Цанко всякога е бил една стъпка пред вас. Ама българинът не търпи по-добрия, по-умния, по-кадърния да е напред. Не ви е срам - водачи! Плюя на вас!"

Пролетта направи своето вълшебство. Вишните цъфнаха за една нощ, разтвориха се в синкавия мрак на града. Дни наред сипеха цветчетата си, сякаш земята ги привличаше. Научавах все повече за Аидзава.

Сякаш гледал в калейдоскоп. Когато била развълнувана, те били зелени; когато била гневна - ставали кафяви, а когато била умиротворена - жълтеели като житна нива при полегнало зад хълма слънце.

Мисля си, че на света няма нищо, което да свързва хората повече от болката, защото този път на общуване тръгва от човешките дълбини.

Името е онова обещание, което човек не е дал лично, но околният свят очаква да изпълни.

Животът е нещо, което трябва да бъде повалено, преди да вземе надмощие.

"Аз бях роден да те срещна Из. Мисля, че за това съм дошъл на този свят - каза той и я целуна по бузата."

"Животът отминава, следите остават. И се запита какво ли е било отчаянието на онзи човек, смазан от скръб. Дори без война не е трудно да рухнеш."

За него това беше начин на живот. Да се научиш да бъдеш тук и сега, а не някъде другаде; да ес откъснеш от грижите за бъдещето и от съжаленията по миналото. Това е...Признавам в началото е доста трудно. Толкова сме свикнали да предъвкваме или да изпреварваме нещата. Много рядко наистина присъстваме в сегашното.

Сегашният момент има предимство пред всички останали: той ни принадлежи.

Има моменти, когато всяка утеха е безсмислена.

Макар и приятна за честолюбието, показността беше за бедните, а той отдавна вече не беше беден. Богатството нямаше нужда да бъде показвано, то просто си беше там.

Бък, сърцето е като гумена топка. Колкото и силно да е смачкано, то отскача и се възстановява.

Майка й несъмнено беше права: изневярата не е най-страшното изпитание. Има и сто пъти по-страшни изпитания.

Той не знаеше коя несъвършена част от себе си да обвини, затова трябваше да е виновен в целостта си.

Затуй - не бойте се от никой миг в живота, а от навика се бойте, той превръща ни на пепел.

Онова, което нямаме е всичкото, което ни принадлежи.

„Мислиш за детето си като за зависимо от теб. После, когато то започне да се дърпа от теб, откриваш, че и ти си зависим от него. Винаги е било така и в двете посоки.“