Цитати на djifka

"Беше по същото време, когато поставиха първия часовник на фасадата на кметството, за да може времето на принадлежи на всички.
Ева Фуего прояви такъв цинизъм, че постави медна табела, която упоменаваше, че ако съкровището бъде открито, трябва да бъде поделено между всички жители на селото."

Постави го в положение да се влюби, без да иска, без да може да го понесе. Нали уж съдбата ни раздава само ръце, които можем да отиграем? А сега собствената му ръка се схвана внезапно. Уплаши се. Ами ако никога не я отиграя тази ръка?

"Революцията бе извадила на показ лошото у хората. На никого вече не можеше да се има доверие. Дори и на собствения си брат и на собствената си сестра. Беше чел в книгите за царете, че такива хора е имало винаги. Предателството и престъплението са присъщи на хората."

"Когато нещата вървят добре, това зависи от нас, а когато вървят лошо - също."

"Растенията вехнеха от скръб. В хоуза няколко риби се носеха върху водата с коремчетата нагоре, старата котка умря на покрива на джамията."

Обичам те, татко. Не можах да ти го кажа, защото емоционалните откровения не бяха на мода в нашето семейство.

Защото никой не е абсолютно сам на този свят, в това съм сигурна. ангелите са навсякъде около нас, ние просто не ги виждаме. Щом стигнем до моста, ще ни подадат ръка и ще ни помогнат да го преминем.

"Розмаринът сякаш изнемогваше от ослепителната октомврийска светлина, от вцепенението на цикадите, от пъхтенето на мъжете наблизо, които се мъчеха да откачат една врата от пантите й."

"Сивото небе ръмеше сиви думи над сивите води на реката -падаха срички, скудоумия, понякога дъжд. През облаците летяха щъркели, сгъваха лятото на дипли, прибираха го, отнасяха. Те също изглеждаха сиви в далечината."

"А бате Цанко всякога е бил една стъпка пред вас. Ама българинът не търпи по-добрия, по-умния, по-кадърния да е напред. Не ви е срам - водачи! Плюя на вас!"

Пролетта направи своето вълшебство. Вишните цъфнаха за една нощ, разтвориха се в синкавия мрак на града. Дни наред сипеха цветчетата си, сякаш земята ги привличаше. Научавах все повече за Аидзава.

Сякаш гледал в калейдоскоп. Когато била развълнувана, те били зелени; когато била гневна - ставали кафяви, а когато била умиротворена - жълтеели като житна нива при полегнало зад хълма слънце.

Мисля си, че на света няма нищо, което да свързва хората повече от болката, защото този път на общуване тръгва от човешките дълбини.

Името е онова обещание, което човек не е дал лично, но околният свят очаква да изпълни.

Животът е нещо, което трябва да бъде повалено, преди да вземе надмощие.

"Аз бях роден да те срещна Из. Мисля, че за това съм дошъл на този свят - каза той и я целуна по бузата."

"Животът отминава, следите остават. И се запита какво ли е било отчаянието на онзи човек, смазан от скръб. Дори без война не е трудно да рухнеш."

За него това беше начин на живот. Да се научиш да бъдеш тук и сега, а не някъде другаде; да ес откъснеш от грижите за бъдещето и от съжаленията по миналото. Това е...Признавам в началото е доста трудно. Толкова сме свикнали да предъвкваме или да изпреварваме нещата. Много рядко наистина присъстваме в сегашното.

Сегашният момент има предимство пред всички останали: той ни принадлежи.

Има моменти, когато всяка утеха е безсмислена.