Цитати на karolinakolevaa

Човек цял живот чака - болницата, лекаря, водопроводчика, лудницата, затвора и накрая самата смърт. Гражданите на света се хранеха, гледаха телевизия и се притесняваха за работата си или за липсата на работа, докато чакаха.

Вече бях познал много жени. Защо винаги ми трябваха още? Какво се опитвах да постигна? Новите връзки бяха вълнуващи, но освен това си бяха сериозна работа. В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по - интересни в началото. После бавно, но сигурнно започваха да се появяват всички недостатъци и лудостта. Щях да струвам все по - малко за тях; те щяха да означават все по - малко за мен.

"Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си."

Има хора, които идват в живота ни с мисия. За кратко, много кратко, но достатъчно за да ни преобразят. После си тръгват. Точка. Остава само въпросът дали ние също не сме уроци за други, без да го осъзнаваме?

Лекувам те

Лекувам те

С пясък,море и вкус на солени вълни.
С дълги вечери след залез слънце
И студено бяло вино
С шумни стари приятели
И весели нови компании.
С музика,танци и смях.

Страх
Гледам те.
И си представям
Как разговаряме за всичко и за нищо
Как заспивам и се събуждам на гърдите ти
Как те целувам...

Баща ми казваше, че първият път, когато човек се влюби, това променя живота му завинаги и колкото и да се опитва, чувството никога не си отива. Това момиче, за което ми разказваш, е била първата ти любов. И каквото и да правиш, тя ще остане с теб завинаги.

Пиша в едната от тетрадките разни мисли. За какво ги пиша? За кого? Поредният дневник на някой, който доскоро не е имал нужда от дневник. Няма ли вече достатъчно убитаци в света?

Вземете ми здравето, живота, младостта, времето – вземете ми всичко! Нищо не ми трябва, ако нея я няма!
А нея я няма.

-Обичам да съм с теб, защото никога не скучая. Дори когато не разговаряме, дори когато не се докосваме, дори когато не сме в една и съща стая, не скучая. Никога не скучая. Мисля, че това е така, защото ти имам доверие, имам доверие в мислите ти. Можеш ли да разбереш това? Всичко, което виждам у теб, и всичко, което не виждам, го обичам. При все това познавам недостатъците ти. Точно това е – имам усещането, че твоите недостатъци си пасват добре с моите качества. Ние не се страхуваме от едни и същи неща. Дори на нашите демони им е добре заедно! Ти струваш повече, отколкото изглежда, а аз обратното. Имам нужда да ме гледаш, за да натрупам малко повече... материя? Как се казва на френски? Твърдост? Когато искаш да кажеш, че някой е интересен от вътре?
- Дълбочина?
- Точно така! Аз съм като хвърчило, ако някой не държи макарата, фююю, политам... А ти, това е смешно, често си казвам, че ти си достатъчно силен, за да ме задържиш и достатъчно умен, за да ме пуснеш да си отида...
- Защо ми казваш всичко това?
- Щеше ми се да го знаеш.

Усмихвам се, застанала до прозореца, и чакам, без в действителност да очаквам нещо.

Без теб има само многоточие.

Единственият, който мълчи на моя език.

" Твърде много сме. Ние смемилиарди, а това е прекалено много. Никой никого не познава. Идват чужди хора инахълтват в дома ти. Идват чужди хора и ти изваждат сърцето. Идват чужди хора ити вземат кръвта. Господи, кои бяха тези хора? Не съм ги виждал никога в животаси! "

" Повече спорт за всички, повече компании, забавления — и тогава няма нужда да мислиш, нали? Организирайте, организирайте, свръхорганизирайте свръх-свръхспортни забавления. Повече картинки в книгите. Повече рисунки. Мозъкът се храни все по-малко и по-малко. Настъпва глад. Пътищата се задръстват от тълпи, които отиват някъде, някъде, някъде, никъде. Бежанци с коли. Градовете се превръщат в мотели, хората се носят като номадски орди от място на място, следват фазите на луната и тази вечер спят в стаята, в която ти си спал днес на обяд, а аз — миналата нощ..."

— Хората не говорят за нищо.
— Ами, все трябва да говорят за нещо!
— Не, не говорят за нищо. През цялото време дрънкат за разни коли, дрехи или за плувни басейни и само повтарят колко са хубави! Но те всички казват едни и същи неща, никой не казва нещо различно от други."

Няма по-измамно нещо от привидната скромност. Често тя е просто безразличие към чуждото мнение, а понякога - прикрито самохвалство.

Колкото повече опознавам света, толкова повече неудовлетворена се чувствам от него и всеки нов ден затвърждава убеждението ми, че човешкият характер е непостоянен, затова не бива да се вярва на ПРИВИДНОТО достойнсто и разум.

Mного често това, което ни заблуждава, е собствената ни суета. Жените си въобразяват, че възхищението, което някой изпитва към тях, означава повече, отколкото е в действителност.

Дотогава винаги бях мислел най – напред за себе си, смятах, че съм по – значим от нея... Но изведнъж осъзнах, че аз нося отговорността за нея – такава, каквато е. Трябваше да се откажа от нея още когато беше дете, но не го направих. Носех я в сърцето си и тя го знаеше. Ако бях успял да я изтръгна оттам, тя пак щеше да узнае и да стане съвсем друга, така че нямаше да имам власт над нея.