Цитати

"Не съм умрял все още. Предстоя. На минус три месеца съм. Не знам как се брои това отрицателно време в утробата. Тук е тъмно и уютно, вързан съм за нещо, което мърда. След три месеца ще мина отвъд. Тази смърт някои наричат раждане."

...не сте ли забелязали, че четиримата най-велики поети в света са мюсюлмани? В същото време всички мюсюлмани, които срещаш, са или неграмотни, или покрити от глава до пети с черна бурка, или се оглеждат за сграда, която да взривят?

Разстояния

„Обичам те” – й рекъл той
(преди да бе обичал още).
„Щастлива съм” – отвърнала
(преди да бе щастлива още).
Избързалите думи отлетели,
пробили хоризонтите
и се превърнали в далечини,
в пространства, в необятност...
Напразно дирели и двамата
една опорна точка,
една възможност,
една илюзия,
за да се заловят –
ръцете им увиснали.
Веднъж, за да се приближи,
той се опитал да й спомни
първата им среща.
Да, да – отвърнала
(без да си спомня нещо).

И пак отново като колело
се завъртели празни думи,
безсилни, немощни да стоплят
тясното легло...

Отплата

Защо си днес ти блед и мълчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли? Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причестих,
и пях молитвено смирени песни.

Сега - свободен си. Върни се там
и ако можеш - забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка се полагам.

Иди при нея, мене прокълни -
аз даже, както трябва, не обичам:
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича.

"Тя е изменчива, тя е капризна, тя е непохватна, изпълнена с тръпчива грация на палаво хлапе. Неудържимо е привлекателна от глава до пети - като се почне от готовата панделка и фибите в косата и се свърши с малкия белег долу на стройния ѝ глезен (ритнало я момче от Писки с ролкова кънка) точно над равнището на бялото късо вълнено чорапче."

"Внезапно обаче се оказахме влюбени един в друг - безумно, недодялано, безсрамно, мъчително; бих добавил - безнадеждно, защото лудешкият ни стремеж към взаимно притежаване би се оказал утолен само ако всеки от нас би погълнал и усвоил всяка частица от тялото и душата на другия..."

Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов.

Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина.

- Какво пише там? - заинтересува се Пипи.
- Пише: "Страдате ли от лунички?" - обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
- Не! - заяви решително тя.
- Какво обичаш? - попита дамата.
- Не! - повтори Пипи.
- Не разбирам, какво искаш да кажеш - учуди се дамата.
- Не, съвсем не страдам от лунички! - заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
- Ами, че да! - отвърна Пипи. - Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!

"Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена."

"Можем ли да избягаме от болката? Да, но няма да научим нищо. Можем ли да опознаем нещата, без да ги преживеем? Да, но така те никога няма да станат част от нас."

"Открих защо един мъж плаща, за да има една жена: иска да бъде щастлив. Не е възможно да плаща по хиляда франка само за да изпита оргазъм. Това, което иска, е да бъде щастлив. И аз искам, всички искат, но никой не го постига. Какво ще изгубя, ако за известно време се превърна в… трудно ми е да изрека и да напиша думата… хайде… какво мога да изгубя, ако реша да бъда проститутка за известно време?

Честта си. Достойнството си. Себеуважението си. Като се замисля, никога не съм имала нито едно от тези три неща. Не съм се родила по собствено желание, не намерих никой, който да ме обича, винаги съм вземала погрешни решения. Повече няма да позволя на живота да решава вместо мен."

"... време да плачеш и време да се смееш;
време да тъгуваш и време да играеш;
време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш и време да губиш;
време да къташ и време да пилееш;
време да раздираш и време да съшиваш;
време да мълчиш и време да говориш;
време да обичаш и да мразиш;

Звучеше като раздяла. Но беше най-хубавата, която бих могла да имам в живота си.
Прегърнах го, той също ме прегърна, легнахме на килима до камината. Продължавах да изпитвам чувството на пълнота, сякаш винаги съм била щастлива жена.
- Как можа да влюбиш в проститутка?
Отначало и аз не разбирах как. Но сега, след като поразмислих, разбрах: знаейки, че тялото ти никога няма да е само мое, можех да се съсредоточа върху това да завладея душата ти.
- А ревността?
- Не можем да кажем на пролетта: "Ела по-скоро и остани дълго." Можем само да ѝ кажем: "Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш."
Думи, само красиви думи. Но аз имах нужда да ги чуя, а той имаше нужда да ги каже. Не разбрах кога съм заспала. Сънувах, но не определен човек или ситуация, а някакъв парфюм, който обгръщаше всичко."

"Ако трябва да съм вярна на някого или на нещо, в такъв случай трябва да съм вярна първо на самата себе си!"

"Единайсет минути. Светът се въртеше около нещо, което трае само единайсет минути.
И заради тези единайсет минути в рамките на едно денонощие (ако приемем, че всички правят секс с жените си всеки ден, което би било лъжа и пълен абсурд) мъжете се женеха, издържаха семейство, понасяха плача на децата си, търсеха оправдания за закъсненията си, захласваха се по десетки, стотици други жени, с които биха желали да се разхождат край Женевското езеро, купуваха скъпи дрехи за себе си и още по-скъпи за жените си, плащаха на проститутки, за да компенсират онова, което им липсваше; на тях се крепеше една огромна индустрия от козметични средства, диети, гимнастика, порнография, власт — а когато се срещаха с други мъже, изобщо не говореха за жени, както е прието да се мисли. Разговаряха най-вече за работа, пари и спорт."

"Всъщност любовта наистина е в състояние да промени живота на човек само за миг. Но съществува и обратната страна на медала, онова, което те кара да поемеш по друг път, съвсем различен от планирания: нарича се отчаяние. Да, може би любовта е в състояние да преобрази някого; отчаянието обаче преобразява човека по-бързо."

"Който е влюбен, прави любов през цялото време, дори и когато това в действителност не се случва. Когато телата се срещнат, това е само капката, която кара чашата да прелее. Могат да останат заедно часове, цели дни. Могат да започнат да танцуват днес, а да свършат утре или дори, ако удоволствието е много голямо, никога да не свършат. Това няма нищо общо с единайсетте минути..."

"Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки, че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми…"

" - Колко време можеш да обичаш жена, която не те обича, Сесил?
- Жена, която не ме обича? О, цял живот!
- Аз също, но колко е трудно да срещнеш такава жена..."

"Понеже всички ме наричаха Щастливият принц и аз наистина бях щастлив, ако удоволствието може да се сметне за щастие."