Цитати

Така сме си представяли живота,нали?Хиляди светлини и улици, които водят към безкрайността...

Омразата е киселина, която разяжда душата- без значение дали мразим, или сме мразени.

... те всъщност изпитваха страх, подобен на онзи, който човек усеща, докато слуша да му разказват някоя история, измислен страх, безопасен страх, детински страх, страх за удоволствие.

Любопитството, което го превиваше над страниците, изглеждаше достатъчно силно да опъне лък.

Е, да разбира се! защо да не си починеш?! Виж, на дядо ти Румен не му трябва почивка, защото годинките, както си вървят, току-виж съм си починал завинаги!

През нощта беше валяло сняг. Не че беше натрупало много. С носталгия си спомни как, когато беше малка, по това време на годината валеше сняг на парцали и се задържаше от края на октомври поне до края на януари.

Половите въпроси не ме интересуват. Всеки може сам да си представи едни или други изяви на животинския живот. Друга, велика идея ме зове: веднъж завинаги да определя пагубния чар на нимфетките.

А за мен, макар че отдавна съм се примирил със съществуването на някаква вторична съдба (нещо като несръчна секретарка на Мак Фатум*, така да се каже), която все се сеща за дреболии и пречи на великодушните планове на своя началник, тези спирания със скърцане, това лутане наслуки по булевардите на Брайсленд бяха направо най-тежкото изпитание, преживяно досега от мен. *Мак Фатум - дявола

Чудеха се, че сме се опикали, че някои бяха срали в панталоните си, да помисли човек, че сега откриваха човешките жизнени нужди, да помисли човек, че те самите не са им подвластни, да помисли също, че нашите миризми са по-отблъскващи от техните. Под техните погледи имах чувството, че аз съм изобретил лайното, не че го имам, а че съм го сътворил, че съм отговорен, дори по-зле, че съм виновен за него! Докато ни водеха към участъка, ни преведоха през душовете, което ни позволи да възвърнем приличния си вид. Като видях радостта им при нашето връщане, добих усещането, че ако аз съм измислил лайното, те пък току-що бяха измислили чистотата.

Ако човек пробваше наркотика върху ближните си, никога нямаше да посегне към него.

... животът е улица, по която се скиташ бездомен, докато не срещнеш някого.

Илюзиите са гадно нещо, като мухъл по хляба, отровни са.

... чуждите сънища са голяма скука.

Неговото щастие стана важно за мене. Любовта е стилно отмъщение - когато си влюбен, целият ти егоизъм просто отива на кино. Не стига, че оглупяваш, ами и това!

Любовта е кралство, където си и кралица, и слугиня. Властваш уж напълно, а нямаш власт над нищо.

Трябва да измислят църковен празник да се пали свещ за влюбените, с молитвата да оцелеят, да издържат, а когато всичко свърши, пак да оцелеят.

Веднъж за малко не си разбих главата в една витрина, дори ми донесоха лейкопласт от съседния магазин. Не получих сътресение на мозъка тогава, но аз така и така си го имах. Че какво друго е да си влюбена?

А като все се питаш нещо, е по-гадно и от страха. Изтормозва те до лудост.

Представих си смъртта и се запитах не е ли мъчително да я срещнеш с кутия, пълна с неизживяно минало? И не умираме ли дълго преди това, отказ по отказ от себе си?

Снегът сипеше захарни замъци, а захарта полепваше по устните ми ...