Цитати

Жената може да направи три неща за руския писател. Може да го изхранва. Може искрено да повярва в неговата гениалност. И накрая, жената може да го остави на мира. Впрочем третото не изключва второто и първото.

Мисля, че в любовта няма мерки. Има само да или не.

"Защо да ходи човек в Германия, когато може да си я въобрази? - попита Крейзи. - При това по-хубава Германия. Без германци."

"Вратата се отвори и те заизлизаха - петдесетина стари мъже и жени, които си приличаха: всичките облечени в широки, не по мярка дрехи, подарени от някой милостив човек, всичките прегърбени, с изпити и тъжни лица, всичките ужасяващо безпомощни. Една купчина човешко нещастие."

Вървяхме редом - две сълзи
И не успяхме да се слеем ...

Жените някакси свръхестествено помнят дрехи.

Из главата му се носят неспокойни мисли, накъсани като телеграми: "...Храна...Цигари...Дом..."

Типичното ѝ облекло от зимната психоколекция се състоеше от лилава пижама и черен хавлиен халат.

Лукас и Антония седяха чинно един до друг, подобно на двойка състезатели по фигурно пързаляне, които очакват с нетърпение съдийските оценки.

Той владееше изкуството да разбира погрешно въпроси, които не съдържаха и най-малкото двусмислие.

Животът е съвпадение ...

В пъстрото ветрило на месеците през годината всеки месец си знае към кое годишно време се числи и се държи подобаващо, всеки месец освен един - март.

Беше ранимо сърце, доверчива душа, ходещо парче хаос ...

Няма благодаря от никого. Не казваме никога благодаря за хубавата вечеря, нито добър ден, нито довиждане, нито как сте, не си казваме никога нищо.

Не умее да изразява чувствата си освен в подигравателна форма. Установявам, че няма сили да ме обича против волята на баща си, да ме вземе, да ме отведе. Плаче често, тъй като не намира сили да обича отвъд страха. Неговият героизъм, това съм аз, раболепието му, това са парите на баща му.

Връзката с мизерията е пак тук, в мъжката шапка, тъй като ще трябва някакси парите да дойдат в къщата, все едно как, но ще трябва. Край нея е пустиня, синовете не ги бива, нищо няма да направят, солените земи също, парите ще пропаднат, свършено е. Остава малката, която расте и която ще знае може би един ден как да направи така, че парите да влязат в къщата. По тази причина - тя не го осъзнава - майката позволява на малката да излиза пременена като невръстна проститутка И пак по тази причина малката вече знае как да постъпи, за да отклони вниманието, предназначено за самата нея, към това, което поглъща собственото й внимание - парите. Майката гледа на това с усмивка.

Казва: все едно дали се обичат или не се обичат, винаги е ужасно след това.

Той е мъж с навици, изведнъж се замислям за него, навярно идва сравнително често в тази стая, този мъж навярно се люби много, този мъж се страхува, навярно се люби много, за да надвие страха.

Нямаше защо да се разпалва желанието. То е у тази, която го пробужда или не съществува. То е вече тук още от първия поглед или изобщо не го е имало. То е непосредствената връзка между половете или нищо.

Как да се справи с добротата на любимите си хора? Можеше ли да се воюва срещу добротата?