Цитати

Робите лъжат, свободният човек казва истината.

Аполоний от Тиана /I век/

... единствената истинска цел, когато си на път, е твоят дом.

Загубата те кара да виждаш всичко като крехко и преходно. И започваш да се съмняваш в понятието за щастие. Ако нещо добро се случи в живота ти, знаеш само, че е въпрос на време, преди да ти бъде отнето.

- Казват, че една снимка е равностойна на хиляда думи ...

Щом трябва да изгоря, по-добре да се хвърля в някой пожар, отколкото да се задуша с въглища.

Aко мъжете знаеха какво могат да постигнат с една сълза,те щяха да бъдат повече обичани, а ние нямаше да бъдем такива разсипници.

Погледите ни се пресякоха за един кратък миг. Миг на ужасна нерешителност. Миг, в който воалът на враждебността се вдигна и под него се разкри дълбока тъга. Миг, в който осъзнахме, че сега и двамата сме сами.

Не можех да натисна спирачките на чувствата си.

Това им е хубаво на книгите. Винаги могат да почакат до следващия път.

Забелязваме колко кратък е животът само по бързината на чувствата!

Животът, скъпи, е прекрасен, зависи през какво стъкло се гледа.

Те са от онези слънца, които залязват така, както са изгрели - без блясък.

Вие съжалявате слепеца, който никога не е видял слънчевите лъчи, глухия, който никога не е чувал звуците на природата,немия, който никога не е могъл да даде гласност на своята душа, а под фалшивия предлог за добродетелност не искате да съжалите слепотата на сърцето, глухотата на душата, немотата на съвестта, които замъгляват разума на нещастницата и въпреки волята й я правят неспособна да различи доброто, да чуе господа и да заговори на чистия език на любовта и вярата.

Винаги е трудно да утешиш болка, която не познаваш.

Мъжете страстно желаят да научат това, което трябва да им причини мъка.

Заобиколени сме само от хора, които взимат от нас повече, отколкото ни дават,и някой ден умираме като кучета, след като сме погубили другите и самите себе си.

Една лъжа те поставя нащрек. Две лъжи потвърждават съмненията ти.

Модите са нанесли повече вреда от революциите.

Жената не помнеше как е намерила обратния път нагоре по стълбите, как са я извели от конака, как е поела по сокаците към къщата си. Стъпките ѝ бродираха от стена до стена тесните улички, кърпата ѝ падна, прошарените ѝ плитки се развиха и увиснаха, устата ѝ хапеше ръцете, отрудени и напукани, люлели чедо за войвода, пояс навили на страхливец.

- Ага, сираче съм аз. От стареца, дето ме отгледа, се научих да се уча. От изгревите знам да грея, от залезите - да заспивам, от реката знам да съм красива, от гората знам да се одевам.