Цитати
Въведени са общо 7153 цитата от 1809 заглавия.
Когато е целия град има само един човек, с който можеш да обсъдиш Хенри Милър, ти никога няма да го разкараш от живота си.
Животът е това, което помним от него.
Правех си сама психоанализа, а това е съсипващо, жалко и нечовешко. Самотата е най-голямото нещастие. Осъзнатата самота. Сигурно затова така отчаяно човечеството търси друг разум, защото като цяло не е особено щастливо насаме със себе си.
"Понякога хвалят бедните за това, че са пестеливи. Но да проповядваш пестеливост сред бедните е както гротеско, така и обидно. Равнява се на това да препоръчаш на човек, който умира от глад, да яде по-малко. За един селски или градски работник пестеливостта е напълно неморална. Човек никога не бива да показва, че може да живее като недохранено животно. Напълно наложително е той да откаже да живее по този начин и трябва или да започне да краде, или да получава помощ заради бедност. Що се отнася до просията, по-сигурно е да просиш, отколкото да крадеш, но е по-достойно да крадеш, отколкото да просиш."/Душата на човек през социализма/
"Често ни казват, че бедните са благодарни на тези, които се занимават с благотворителност. Несъмнено някои от тях са, но най-добрите между бедните никога не изпитват благодарност... Те чувстват, че благотворителността е едно от две неща: или компенсация, която е напълно неадекватна, или милостиня, която е съвсем сантиментална, обикновено придружена с безсрамен опит на сантименталният човек да се намеси деспотично в живота на бедния…
В очите на всеки, запознат с историята на човечеството, неподчинението е първородната добродетел на човека. Прогресът е винаги резултат от неподчинение. Неподчинение и бунт…"/Душата на човек през социализма/
В очите на всеки, запознат с историята на човечеството, неподчинението е първородната добродетел на човека. Прогресът е винаги резултат от неподчинение. Неподчинение и бунт…"/Душата на човек през социализма/
Aко търсиш съвършенство, никога няма да бъдеш доволен.
Лудували в тъмнината в пълен безпорядък на чувствата, кожата им излъчвала плам, а сърцата си усещали сякаш превърнати в гладни раци. Ароматите и вкусовете придобивали там особени качества.
Той бил мургав, добре сложен мъж с мустаци на морж и носел винаги разкопчана куртка, предоставяйки възможност на девойките да оценят косматите му гърди и колекцията му от златни верижки.
Toй е просто мъж...Ти си същият - огромни мъхнати нощни пеперуди, които се блъскат до полуда за някакъв си пламък зад стъклото, толкова прозрачно, че очите ви не го и забелязват. А когато най-сетне налучкате пътя и влетите в пламъка, изгаряте и падате мъртви. А през цялото това време в нощната прохлада е имало и храна, и любов, и нежни пеперуди за вас.”
Най-добрият начин да си платиш за прекрасен момент е да му се насладиш.
Предстоеше ни още много път, но какво от това - пътят е живот.
"Облакът не знае защо се движи в тази посока и точно с тази бързина...Той просто усеща подтик.Небето обаче знае движещите сили и пътища на всички облаци.Ти също ще ги знаеш,стига да се извисиш достатъчно,за да надникнеш отвъд хоризонта "
(...) защото няма къде да отида освен навсякъде...
Бяхме като три деца на земята, които се опитват да разрешат нещо в нощта,но в мрака пред тях тегне цялото бреме на отминалите хилядолетия...
Всеки човек, всички случки в живота ти са в него, защото си ги привлякъл ти. Твоя работа е да решиш какво ще правиш с тях.
По-добре добронамерени лъжи, отколкото мълчание...
При всеки завой в живота ни, всеки път, когато взимаме някакво решение, ние ставаме родители на всички наши алтернативни "аз",които произлизат от него.
Виждал бях такъв блясък веднъж през живота си, преди много години, когато неочаквано ме озари нещо, което досега наричам ЛЮБОВ.Светлината, която виждах сега, беше същата - тъй сияйна, че превръщаше целия свят в мержелееща звездичка, в бележка под линия.
Истината чака всекиго, който пожелае да я открие.
Писането е като целувка, но без устни. Целувка между два интелекта.