Цитати

Четем се помежду си като книги.

За влюбения мъж, всички жени са само жени, освен тази, в която е влюбен: за него тя е човек.
За влюбената жена всички мъже са човеци с изключение на този, в когото е влюбена: за нея той е мъж.

" Може би грешим, може би децата все пак са компетентни.
...
Когато казвам, че децата са компетентни, имам предвид, че са в позиция да ни научат на това, което имаме нужда да усвоим. Дават ни обратната информация, която ни е нужна, за да възстановим собствената си изгубена компетентност и ни помагат да отхвърлим неплодотворните си, лишени от обич, саморазрушителни модели на поведение."

И веднага дръннаха тънки звуци, толкова разпокъсани, сякаш кокошка се разхождаше по арфа.

Улиците бяха празни, светли и безслънчеви. Трамваи не се чуваха. Само уличен пазач с прошарена брада,...метеше булеварда.Той вдигаше тежко и падащо веднага надолу облаче пясъчен прах и бавно се движеше към мен - като пергел, на който той беше острият край, а метлата с дълга дръжка - графитената приставка, която чертаеше полукръгове ...

Такива целувки прекалено засягат сърцето, та да действат на тялото.

Минаха две седмици и през това време чувството ми за щастие ставаше от ден на ден все по-неспокойно и трескаво, с примес от нервната тревога, вероятно присъща на всяко щастие, което прекалено плътно се сбива в няколко дни, вместо тънко и спокойно да се ширне за години.

Сякаш от собствен влюбен опит се убеждавах, че може красиво да говори за любовта само онзи, за когото любовта се е превърнала в спомен, че може убедително да говори за любовта само онзи, у когото е засегнала чувствеността, и че трябва да мълчи за любовта онзи, когото е ударила право в сърцето.

Удивително нещо е отдалечаващият се гръб на несправедливо засегнат и завинаги отиващ си човек.

И двамата се питали дали това се дължало на картите, които им раздал животът, или на начина, по който те самите играли с тях.

За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло.
Миналото, тъгата и литературата - само тези три безтегловни кита ме интересуват.

Куршумите скимтят и пищят. Техният поплак расте непоносимо. Куршумите раняват земята и се забиват в нея, треперейки от нетърпение.

Селото плаваше и отичаше; червена глина течеше от тягостните му рани. Дъждът шибна ракитите и отмаля. Вечерта излетя към небето като ято птици ...

Отново заваля дъжд. Мъртви мишки заплуваха по пътищата. Есента обкръжи със засада сърцата ни и дърветата, голи мъртъвци, поставени на два крака, се залюляха по кръстопътищата.

Валеше дъжд. Над измокрената земя се носеха вятър и мрак. Звездите бяха угасени от набъбналите мастилени облаци.

Неуморимият вятър, чистият нощен вятър пее, налива се със звън и люлее душите. Звездите пламтят в тъмнината като венчални пръстени, падат по Льовка, заплитат се в косите му и гаснат в чорлавата му глава.

И чудесна нощ разпъна своя шатър. И в този шатър имаше звезди-кандилца.

Спокойствието на залеза беше направило тревата край замъка синя. Над езерцето изгря луната, зелена като гущер. През прозореца виждах имението на графовете Рациборски - ливадите и плантациите с хмел, скрити в копринените панделки на здрача.

И двамата гледахме на света като на ливада през май, като на ливада, по която ходят жени и коне.

Оранжевото слънце се търкаля по небето като отсечена глава, нежна светлина припламва в клисурите на облаците, щандартите на залеза се веят над нашите глави. Мирис на вчерашна кръв и убити коне капе във вечерната прохлада.