Цитати

В човешкото тяло се крие някакъв особен вид постоянство и вярност.
То копнее и е влюбено дълго време след като любовниците ни напуснат или умрат, дълго след като съзнанието ни се отдръпне от тях, заличи ги и дори започне да ги мрази, вместо да ги обича.

Угаснал вулкан. Малко пепел - това е всичко, което е останало...

Любовта винаги прави обратното на онова,което е необходимо; съзнава го,но въпреки това не престава да го повтаря отново и отново.

В края на краищата всичко трябва да съставя едно цяло, макар сега да прилича на мозайка.

Във всяка катастрофа, която ни сполетява, съществува и голям дял удовлетворение. Тя действува като хирургически нож по отношение на външните сили и при всяко предизвикателство ние откриваме колко много сила и смелост са били скрити в нас.

Koлкото по-бавно е едно пътуване, толкова по-богата е жътвата от него.

Когато продължава достатъчно дълго, всеки страх се превръща в навик и нищо не е толкова учудващо и толкова успокоително, колкото човешката способност да свиква с всичко.

Мъжете имат някаква странна, първична гордост:
тя е вкоренена дълбоко в техния пол и мисля, че онова, което наричат любов, е до голяма степен тяхната потребност да се убеждават отново и отново, че още са силни и добре работещи машини

Споменът е нещо по-различно от знанието.Нещата, за които си спомням, са само смешни дреболии. Скъперна работа. Парченца цветно стъкло, които не образуват дори калейдоскоп.

Но всеки мъж, независимо дали е бил дълго или само малко при теб, оставя нещо след себе си, преди да си отиде:деца, пари, името си, грамофонните си плочи, рецептите за коктейл, малки спомени, шепа опитност, късче знание, копнежна жажда за неговите ръце, за неговия глас, за неговата нежност, капка горчивина, една бръчка на челото ти, една острота в смеха ти.

Никой не получава по-тежък товар от този, който може да носи.

Понякога ми се струва, че в дъното на всяка любов и на всяка целувка дреме частица смърт и убийство.

Човек може да преживее много горчивини, но ябълковите дървета не престават да цъфтят...

Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Криа. Веднъж по време на рецитал техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си „Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която открих под мишницата си една лятна утрин“, в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал „разочарован“ от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесеттомната си епопея, озаглавена „Любимите ми гърголения в банята“, когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му.

Фактът, че едно тъй полезно нещо може да се е развило по някаква случайност, е толкова поразително невероятен, че някои философи виждат в това окончателното и необходимо доказателство за несъществуването на бог.
Спорът звучи горе-долу така:
„— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.
— О, я виж колко лесно стана — казва си човекът и както е насъбрал инерция, решава да докаже, че черното е бяло, и бива прегазен на следващата зебра.“

„Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен и не върви съвсем бавно по пътя към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг. Всеки миг носи в себе си своето спасение, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, във всяко кърмаче — смъртта, а във всички смъртни — вечният живот. Нито един човек не може да разбере до къде е стигнал другият в пътя си: в разбойника и в играча на зарове се намира Буда, в брамина — разбойникът. Отдаден на съзерцание, човек може да преодолее времето, да види едновременно целия минал, настоящ и бъден живот, и тогава всичко е добро, всичко е съвършено, всичко е Брахман....Изпитах с тялото и душата си, че грехът ми е бил нужен, нужно ми бе сладострастието, стремежът към богатства, суетата, позорното разочарование, за да се науча да се съпротивлявам, за да мога да обичам света, за да престана да го сравнявам с измисления от мен свят, с измисления от мен образ на съвършенството, а да го оставя такъв, какъвто е, да го обичам и да изпитвам радост, че му принадлежа...”

По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци от време, които в момента изглеждат само свръзка между минали и бъдещи радости, а се оказва, че всъщност те са самата радост.

Понякога човек трябва да бъде безпощаден; всички заслужаващи уважение хора са безпощадни към себе си.

Аз съм прекалено любопитен, задавам безкрайно много въпроси, за да се задоволя с груб и повърхностен въпрос. А пък понятието "бог" е точно груб отговор - антиделикатес за нас, мислещите - в основата си просто една груба забрана, отправена към нас: не трябва да мислите!

Колко истина може да издържи, да понесе духът! - това стана за мен същинският измерител на ценностите.