Цитати

Това, което моралистите наричат "бездните на човешкото сърце", са само измамните мисли, неволните подтици на личния интерес.Всички тези перипети, тема на толкова декламации, всички тези внезапни промени всъщност са сметки, които имат една-единствена цел - собственото удоволствие.

Писмото е душа, то е толкова верен отзвук на гласа, който говори, че изтънчените създания го причисляват към най-големите съкровища на любовта.

Страстта никога не прави погрешни сметки.

Животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш; но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и това е краят, това е смъртта

И все пак всеки носи в себе си трескавия, неосъществим стремеж към вечност,всеки е нещо като вселена във вселената и всеки изчезва, изгаря безследно в кладата на новите поколения.

Защото любовните думи, които са все едни и същи, добиват вкуса на устните, от които излизат.

Но той не ги виждаше; мисълта му сега се връщаше назад и пред ослепените му от силното слънце очи се носеше образът на г-жа дьо Марел, която, изправена пред огледалото, поправя къдрите на косата си, които винаги й се разваляха в леглото...

Всеки гради своя рай в ада на другите.

Но така е то, хората не знаят какво да правят с добродетелта и непочтеността и вероятно това не е най-малката загадка в живота:
щедро дарените от природата качества, които на думи всички хвалят, служат единствено, за да увеличат по-късно нещастията.

Животът обуздава стремежите ни и рано или късно изисква болезнена и скъпа цена за тях и единствено отритнатите или отказалите се от всичко могат да се надяват, че няма да бъдат принудени да я заплатят.

Жените искат да бъдат заблуждавани, а подаръкът създава илюзията за чувство, даже когато няма такова.

Любовта изисква цялостност, тя не е просто задоволяване на сетивата.

Обикновено животът минава като заменяме последиците от нашите добродетели с последиците от пороците ни.

Нетърпението всякога е щастливо изживяване, макар и леко тревожно.

Чувството, че краят на света настъпва, е станало нещо толкова всекидневно, че почти не го забелязваме.

И човекът като катеричката, мравката и язовеца принадлежи към онези същества, които обичат да трупат. Ние събираме мебели, пари, мръсни парцали и какво ли не, а после си блъскаме главите как да ги приберем и запазим. Живеем като торни бръмбари : събираме всичката мръсотия, до която можем да се доберем, правим я на чистичка топчица, а след това я браним с цената на живота си - затова ще има войни до самия край на света.

Щастието е като радий; то е нещо, което се понася само в безкрайно малки дози, но което черпи само от себе си нови сили, светлина и излъчване.

Истината е нещо твърде велико, възвишено и ценно, за да можем да я разберем.

Нищо на света не е толкова трагично, отчайващо и ужасно, та да не може да бъде същевременно и комично.

Kутийката свири една-единствена мелодия, тя е кратка и свършва бързо...