Цитати

По повод следното описание на една битка в разказа "Конармия" (Исак Бабел):
"Ура"-то стихна. Канонадата се задави. Един ненужен шрапнел се пръсна над гората. И ние чухме великото безмълвие на сечта",
Пауновски пише:
"Не разбирам от финанси. Може би това описание струва милиони."

"Когато за първи път записвам някой разказ, ръкописът ми има отвратителен, просто ужасен вид! Това е сбор от няколко, повече или по-малко, сполучливи късове, свързани помежду им с най-досадни служебни връзки.
Оттук започва и работата. Аз проверявам фраза след фраза. Най-напред изхвърлям от фразата всички излишни думи. Нужен е остър поглед, защото езикът ловко крие своята смет.
Когато сметта е изхвърлена, проверявам свежестта и точността на всички образи, сравнения, метафори. Сравнението трябва да бъде точно като логаритмична линийка и естествено, като мириса на копър."
из изповедта на Исак Бабел за творческия процес при него

Има ли нещо по-красиво от слънцето? Често го гледам да изгрява, тъй като заради неспокойния си сън се будя рано сутрин.
Всеки път, когато съзирам успокояващия му жълт блясък над хоризонта, се изпълвам с още мъничко решителност и надежда. В известен смисъл слънцето е едно от нещата, които ми помагат да продължа.

— Хам често задава въпроса дали такова нещо като злото наистина съществува.
— Господарят Хамънд обича да задава въпроси — отвърна Сейзед, — но дори той не поставя под въпрос отговорите. Има зли хора… също както и добри.

— Веднъж вече те убих — продължи лорд Владетеля.
— Опита се — отвърна Келсайър и силният му глас отекна над площада. — Но не можеш да ме убиеш, лорд Тиранино. Защото аз представлявам това, което никога не си бил в състояние да убиеш, колкото и да се мъчиш. Аз съм надеждата.

Шофьорът караше бързо; дърветата падаха като покосени, телеграфните стълбове хвърчаха назад, селските къщи политаха една към друга като върху разлюляна картина, километражните камъни се открояваха със своята белота, но бързаха да изчезнат преди да разчетем цифрите върху тях, и по бурния вятър, който ме шибаше в лицето, разбрах, че се носим напред с шеметна скорост.

... жените винаги реагират изненадващо силно на чувства, на илюзии.

Илюзиите не се смъкват със същата лекота, с която спада живакът в термометъра.

... тъкмо по безумствата човек би могъл да съди за величината на дадена страст.

Ала халюцинациите сред мрака са като цветя в оранжерии, там те избуяват по-трескаво и по-тропично, покълват в знойната почва и ексцентрично се сплитат в ярки лиани, които пристягат гърлото; най-абсурдните кошмари се оформят със скоростта на сънища и препускат из нажежения мозък.

...смелостта често не е нищо друго, освен обратната страна на малодушието.

"- Не -рече той, - нямам право. Никой няма право да отнема и най-малкото чуждо изпитание. Всекиму е обещан по един живот и по една смърт. И всеки има право на своята мъка."

"Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът."

" - Оправяш се - отбеляза Самуел. - Някои хора мислят, че ако оздравеят, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака. "

"А Том продължаваше да му поднася пилешка супа, от което вече му идваше да го усмърти. Бабините деветини все така владееха света и все още се намираха хора да вярват, че пилешката супа лекува всяко страдание и болест, та дори би добре дошла и за погребение."

.. докато сам не обикнах, също отлично знаех какво е любов.

Когато човек е неудовлетворен и се чувства нещастен, колко пошли му изглеждат липите, сенките, облаците и прочее природни красоти, самодоволни и равнодушни!

Имаше неща, неща, които вършиш самият ти и след които не можеш никога да бъдеш същият. Чат от душата ти загива:изгаря, изпепелява.

Той ме биеше. Непрекъснато. Ругаеше ме, крещеше ми, плашеше ме, че ще ме зареже. Всеки ден си повтарях, че го мразя. И го обичах. Все още го обичам. Боли ме, като си помисля, че си отиде завинаги.

— Не можеш да престанеш да обичаш някого само защото те е наранил — продължи той. — Макар че би било по-леко.