Цитати

Хората, които си нямат живот, винаги трябва да се бъркат в живота на другите.

Нали знаете какви са децата. Дълбоко в душите им Бог е вложил доброта, но те повтарят онова, което чуват вкъщи.

... Но понеже вие сте мъжът, вие трябва да поемете инициативата.
Положението вече изглеждаше доста мрачно.
- Инициатива? Кой, аз да я поема?
- Какво искате? Човек трябва да плати някаква цена за умението да пикае прав.

Щеше да му е приятно да знае, че някой е пожелал да го опази жив, че го е помнел. Често казваше, че съществуваме само докато някой си спомня за нас.

Когато си духам носа, сгъвам кърпичката, та никой да не вижда сопола, той е тайна.

- "Живей свободно", това означава да не ти струва нищо ли?
- А, не, не. Означава...никой да не ти е шеф.

Краденето е лошо, но ако аз бях крадльо, щях да крада хубави неща като коли и шоколади.

- Не, не са лоши - възрази Фермин. - Слабоумни са, което не е едно и също. Злото предполага някакво нравствено съждение, намерение и известен размисъл. Слабоумният или идиотът дори за миг не спира, за да помисли или да разсъди. Той действа инстинктивно като добиче, убеден, че върши добро, че винаги има право, и гордо преебава - с извинение - всеки, който му изглежда по-различен от него - било то поради цвета на кожата, поради вярата, езика, националността или, както в случая с Дон Федерико, поради предпочитани развлечения. На тоя свят са нужни повече действително лоши хора и по-малко междинни тъпанари.

- Хората обичат да си чешат езиците. Човекът не е произлязъл от маймуната, от кокошката е произлязъл.

- Телевизията е Антихристът, друже мой; казвам ви, че само след три или четири поколения вече няма да знаят как да пръднат сами. Човекът ще се върне към пещерите, към средновековната варварщина и към едни състояния на тъпоумие, които даже плужеците са превъзмогнали през плейстоцена. Тоя свят няма за загине от атомна бомба, както ни казват вестниците - не, ще загине от смях, от баналност, от факта, че се прави шега с всичко, че и лоша шега на това отгоре.

- Искам да напише писмо на мама. За да не се чувства сама.
Баща ми ме изгледа, без да мигне.
- Майка ти не е сама, Даниел. Тя е заедно с Бог. И с нас, макар че не можем да я видим.
......
- А на Бог за какво му е притрябвала мама?
- Не зная. Ако някой ден го видим, ще го питаме.

Водещата новина за деня възхваляваше общественото строителство и благоустройство.
- Мили Боже! Още един язовир? - чух го да възклицава - Тия фашисти накрая ще превърнат всички ни в народ от монахини и жаби.

- Най-добре е да го върнеш в магазина. Не заслужавам никакъв подарък.
- Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на получаващия.

Всяка книга, всеки том, който виждаш тук, има душа. Душата на онзи, който го е писал и душата на читателите, които са го изживели и сънували. Всеки път, щом дадена книга попадне в нечии ръце, всеки път, щом някой плъзне поглед по страниците й, неговият дух израства и укрепва.

Растях сред книгите, срещах невидими приятели по страниците, които се разсипваха на прах и чиято миризма още усещам по ръцете си.

Старостта е свикване.

Лабиринтът е нечие вкаменено колебание.

Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.

Развивам особена памет за тези места без памет, хотелите. Идеалната хотелска стая е преди всичко изтриване на паметта. Леглото да забрави предишното тяло, да се постеле нов чаршаф, да се изпъне, банята да се изчисти до блясък. Всяка следа от предишно човешко присъствие - косъм на чаршафа, бледо петно от червило по възглавницата, е провал. Асептична е само забравата.

Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.

Смъртта е череша, която зрее без нас.