Цитати

У нас се усъвършенства способността да различаваме чувствата, които изпитваме и които сме изпитвали.

И ето че после, докато другият вече спи, чертаете планове, каквито си правят затворниците, ето че нощем сте решени на всякакъв обрат, на бягство, дръзки и вдетинени, и не от страст, а от копнеж по страст, ето, че стягате куфарите.

Лила вярва, че с времето порядъкът се въдворява от само себе си, тя вярва в добрите джуджета, и това е трогателно.
Само човек, който не е в хармония със света, се нуждае от порядък, за да не загине. Лила е в хармония със света.

Актьорът, който трябва да изиграе куц човек, не е нужно да куца на всяка крачка. Достатъчно е да куца в подходящия момент. Колкото по-пестеливо, толкова по достоверно. Цялата работа обаче е в подходящия момент. Ако куца само когато знае, че го наблюдават, създава впечатление на симулант. Ако пък куца постоянно, то забравяме, че куца. Но ако понякога си дава вид, че изобщо не куца, и започва да куца, щом стане сам, ние му вярваме. Това като поука. Дървеният крак в действителност куца непрестанно, но ние не го забелязваме непрестанно, ето кое трябва да пресъздаде изкуството на превъплъщението: неочакваните мигове, само тях. Внезапно подсетени, че този човек куца, ние се засрамваме, задето сме забравили за страданието му, и срамът ни въздейства убеждаващо ...

Той вървеше, забил поглед в обувките си от червеникавокафява кожа, и с учудване забеляза, че едната го води в една посока, а другата - в противоположна. Вглъби се, мислено прекара ъглополовящата на образувания от двете посоки ъгъл и тръгна по нея.

Подобни творби са лесно усвоими, особено за жените, които ненавиждат яснотата.

Работата е там, драги Писателю Барнс, че Да владееш френски не е въпрос на граматика, и това важи за всички аспекти на живота. ...
Не казвам, че има живот след смъртта, но в едно съм сигурна - когато си на трийсет или четиридесет, ти е достатъчно да си много добре с граматиката, но когато вече си глух или смахнат, ти трябва също така Да владееш френски. (Схващаш ли какво имам предвид?)

Откъм едната страна на шосето духаше вятър, а откъм другата - не. Човек можеше да си избере онази, която повече му харесва. Всяко второ дърво хвърляше сянка и само в едната канавка скачаха жаби.

Нали съм ти казвал, че те харесвам и като цяло, и в подробностите.

Есента е пролет втора употреба

След минути есента
идва и започва.
Дъжд и щъркели, листа -
като пролет точно,
само че в обратен ред,
ползвани, разбити,
стари, подлепени с мед
мокри реквизити.

Хубава събота

Колко е хубаво
времето вкъщи!
Беля си ябълка,
книжка разгръщам.
Тихичка музика
бавно бълбука.
Слънце ли?!
Аз пък не мърдам от тука!

"Седя сама в малката си цветна къщичка.Мисля.И нищо не измислям.Не може да бръкнеш в нечия глава и да наместиш нещата там по твой вкус."
Ваня Щерева

Добрият баща става положителен пример за подражание - лошият баща създава конфликти, чието изясняване един ден помага на детето, независимо дали е момиче или момче, да си изгради отношение към мъжкия пол. Състоянието на женския пол е природна даденост. Състоянието на мъжественост е нещо, което трябва да се възпитава.

Нашите егоистични инстинкти работят по непредсказуем начин, или по-точно, работят независимо от онова, което смятаме за морално приемливо.

Странно, нали, как и най-красивата жена става част от обстановката, след като отмине времето, през което непознатостта на тялото ѝ е удесеторявала удоволствието от секса? Това не е обида за жената, нито е някаква форма на мъжка импотентност. То е преливане на моментната тръпка от оргазмите - чести, буреносни, изтощителни, няма човек, който да не ги помни и да не иска отново да ги преживее, - в продължителната наслада от присъствието. По любов или като интелектуално приятелство, или и двете едновременно, присъствието на жената, която иска да остане завинаги при теб и отхвърля съблазните на толкова много хищници мъже, е признание за нещо повече от мъжката ти потентност.

Нашата професия няма никога да стане излишна. Но едва ли ще стане по-ефикасна. По времето на Шерлок Холмс и Агата Кристи логиката е била всичко. В днешно време хората живеят нелогично.

... че се докосва отново до българската действителност, и на трепетно очакване, че утробата, в която се беше завърнал, ще покрие студенината на сърцето му с най-топлото одеяло, изтъкано от детска сигурност, еуфорично щастие, сладки спомени, разбираем език и юношеска еротика.

... тъмнозелени, усмихнати, италиански очи ... красиви до непоносимост, непоносими до отчаяние ...

Планината беше величествена ... почти колкото морето. Единственият ѝ недостатък беше, че се издига нагоре: погрешната посока, в която хората вярват, че могат да стигнат до въображаемото божествено. Величието на морето, край което ти и аз израснахме, неговото съвършенство е в това, че има водоравен хоризонт : идея за безкрай, но в човешки мащаб.

Играеше герой,когото бях измислила,а това е красноречиво.
В отчаяната любов винаги става така нали? В отчаяната любов винаги измисляме роля на партньора си и искаме да бъде такъв,какъвто ни трябва,а после,щом откаже да играе създадената от нас роля,
се чувстваме опустошени.