Цитати

Да, имам торбички под очите, където се крият мечтите. Когато намеря своята, ще ги изпразня и облекчените ми очи ще грейнат.

Родителите явно съществуват на този свят, за да ни напомнят за страховете, които не изпитваме.

Само когато човек вярва в онова, което надхвърля възможностите му- тоест в мечтата, - човечеството прави онези крачки напред, които му помагат да повярва в себе си.

Когато не се раждат от тишината, мечтите стават кошмари.

Съдбата на всекиго е заложена в името му. Вижте Електра- що за име е това? Като оголен кабел- пипнеш ли го, хваща те ток. Сигурно затова вечно е нервна.

Свободата и престъплението са така неразделно свързани помежду си [..]; ако свободата на човека е = 0, и той не върши престъпления. Това е ясно. Единствения начин да избавиш човека от престъпленията е да го избавиш от свободата.

... дайте време на времето и то ще реши всичко.

За света не е от значение кой какво свършва - горчиво каза Холмс в отговор. - Въпросът е кой успява да накара хората да повярват, че е свършил нещо.

Там, където няма въображение, няма и страх.

Няма нищо ново под слънцето. Всичко вече се е случвало.

Основна грешка е, когато човек теоретизира, преди да е запознат с всички доказателства. Така повлиява на преценките си.

Нито е имало, нито има човек като мен, който да влага такъв обем от знания и самороден талант в разкриването на престъпления. А какъв е резултатът? Няма достойни за разкриване престъпления. В най-добрия случай попадаш на некадърно злодейство, чийто мотив е така прозрачен, че дори един чиновник от Скотланд Ярд лесно го схваща.

Между злодеянията има силна родствена прилика и ако човек познава като петте си пръста всички подробности около хиляда от тях, би било стрпанно, ако не е в състояние да разкрие хиляда и първото.

Всяко лично съществуване се крепи върху тайна и донякъде може би затова културният човек така енергично се застъпва за уважаването на личната тайна.

Ненужните неща и еднообразните разговори отнемат най-ценното време, най-ценните сили и накрая ти остава някакъв осакатен, безкрил живот, някаква безмислица, а да се махнеш и да бягаш е невъзможно, сякаш си затворен в лудница или арестнантска рота.

... всичко е прекрасно на този свят, всичко освен онова, което ние самите мислим и вършим, забравили за висшите цели на битието, за човешкото си достойнство.

Както ми каза един мъдър стар французин навремето, човек е изобретил речта, за да се предпази от мислене. Освен това тя е един безпогрешен начин да разбереш това, което той иска да скрие. Човек, Хейстингс, не може да устои на изкушението да не разкрие личността си по време на разговора. Той се издава винаги.

Убиецът е един вид комарджия и като всички комарджии не знае кога да спре. Мнението му за собствените му способности нараства с всяко ново престъпление. Той има извратено чувство за пропорция. Той не си казва: "Аз бях умен и имах късмет!" Не, той си казв асамо: "Аз бях умен!". Убиецът става все по-самонадеян и тогава, "mes amis", рулетката се завърта, после спира и крупието извиква: "Rouge!"

Поаро каза натъртено:
- Права сте, мадмоазел. Цялата тайна на убийствата се крие във Вашето описание на убиеца, защото без съмнение той е бил убиецът. "Той не е от този тип хора, които правят впечатление". Да, няма съмнение... Вие описахте убиеца!

“…Когато училищата вместо изследователи, критици, учени и творци с въображение започнаха да произвеждат все повече и повече бегачи, скачачи, автомобилни състезатели, механици, прозвището „интелектуалец” съвсем естествено и заслужено стана обидно. Човек винаги изпитва страх от необичайното. Не може да не си спомняш онова особено надарено момче от твоя клас, което най-често са вдигали да декламира и да отговаря на въпроси, докато всички останали са седели като мумии и са го ненавиждали. Нима след училище най-често не биехте и не малтретирахте това момче? Разбира се, че е било тъй. Ние всички трябва да бъдем еднакви... И така! Книгата е заредена пушка в къщата на съседа ти. Изгори я! Извади патроните. Сломи желанието на човека да мисли! Кой знае коя ще бъде следващата жертва на начетените хора?...”