Цитати

Сега клиентът иска да покаже на босовете, които внимателно наблюдават какво става на екрана и в живота, че може ей така да хване един милион долара и да ги хвърли на боклука. И затова колкото по-лоша е рекламата, толкова по-добре за него.

— Ще го изчезнат — каза тя.
— Ще го какво? — попита той изненадан и се изсмя смутено. — Какво значи това?
— Не знам.
— Защо ще го изчезнат?
— Не знам.
— Това е безсмислица. Дори е граматически неправилно. Какво, дявол да го вземе, значи да изчезнат някого?
— Не знам.
— Исусе Христе, голяма помощ ми оказваш!
— Защо се заяждаш с мене? Искам да помогна. Не съм аз виновна, че искат да го изчезнат, нали? Не трябваше да ти казвам.

Бъч влезе във всекидневната и веднага беше впечетлен от вечерния тоалет на Рейдж: черно кожено палто до глезените, черен потник и черни кожени панталони. Носеше обувки с дебели подметки,които придаваха допълнителна височина на двуметровия му ръст. В това облекло въмпирът беше неустоимо превликателен. Дори за доказано хетеросексуалния Бъч.
Кучия син беше толкова сексапилен, че можеше да победи дори законите на природата. Русата му коса беше подстригана късо на тила и оставена дълга отпред. Очите му бяха синьо-зелени,с цвета на океанските води край Бахамските острови. А лицето му би накарало Брад Пит да се чуства като кандидат за "Пълна Промяна"

Надникна в коридора и не можа да повярва на очите си.
Братята и Бъч се бяха проснали на пода точно пред вратата на операционната като жива бариера. Мъжете спяха дълбоко,изтощени не по-малко от нея. Вишъс и Бъч се бяха подпрели на стената един до друг,между тях имаше малък телевизор и два пистолета.Рейдж се беше проснал по гръб и похъркваше с кинжал в ръка. Тормент беше подпрял глава на коленете си. Фюри лежеше на едната си страна и притискаше към гърдите си звезда за мятане,сякаш това го успокояваше.

Господи дори знаеше имената им. Рейдж, Фюри и онзи ужасен тип,Зейдист.
Да, някакви имена като Том,Дик и Хари за вампирите.
Така де, може ли да си представи човек, че един сеещ смърт кравопиец ще се казва Хауърд или например Юджин?
О,не,Уоли,не хапи.

- Няма да се влюбя в теб! - каза тя - Не мога да си го позволя. Няма!!
- Всичко е наред, моята любов е достатъчна и за двама ни. - отвърна той.

- Как можеш все още да ме понасяш? След всичко, което ти сторих?
- Единственото, което не бих могъл да понеса е да си тръгнеш!!

- Защо постъпваш така с мен? - Той повдигна рамене.
- Защото те обичам!
- Моля? - прошепна тя.
- Обичам те!

- Необходими са много проби, преди да се достигне съвършенството. - Млъкна и размисли. - Е, изключение правят родителите ми. Те са успели от първия път.

- Тук ли е Ейдриън?
- Кой?
- Ейдриън. Висок. Кестенява коса. Зелени очи.
Тя се намръщи.
- Да не би да имаш предвид Джет?
- Аз... не съм сигурна. Пуши ли като комин?
Момичето кимна вяло.
- Аха. Сигурно имаш предвид Джет. - Извърна се и извика: - Хей, Джет! Търси те някаква търговска пътничка.
- Нека влезе - провикна се познат глас.
- Той е на терсата.
...
- Я ми кажи нещо, Сейдж - заговори без да се обръща към мен. - Защо по дяволите, някой ще построи сграда близо до плажа, на която нито една тераса не гледа към океана? Всички са обърнати към хълмовете. И освен ако съседите не се заемат с нещо интересно, съм готов да обявя тази постройка за пълна загуба на време и средства.

- Очакват ви. Влизайте. - Ейдриън се наведе до ухото на Кийт и със заплашителен тон допълни: - Ако посмееш. - Смушка Кийт в рамото и се изсмя зловещо.

– Имам нужда от питие.
....
- Да, точно това искам. Да помогна на гаджето си да си върне старото гадже, имам нужда от две питиета.

Той замръзна и това беше от онези редки моменти, в които Ейдриън Ивашков е хванат абсолютно и тотално неподготвен.
- Знаете ли, - рече бавно той, – че Виктор Дашков седи на едно от леглата ви?
- Да, - казах. – И за нас беше шок.

Осъзнах, че не можеш да обичаш насила. Любовта или я има или я няма. И ако я няма трябва да умееш да си го признаеш.

- Къде отиваш? - попита ме.
- Да разбия нечие сърце. - отвърнах.

В гърдите ми изригна изграряща агонизираща болка и нямах представа как да я угася. Едно беше да приема, да се примиря, че не мога да го имам. Но съвсем друго бе да осъзная, че някоя друга можеше.

- Ако ме научиш да ругая на руски, може да го разбера по-добре.
- И без това вече достатъчно ругаеш.
- Ами искам да се изразявам по-цветисто.
- О, Роза ... - Той въздъхна, а аз само потръпнах. "Роза" беше моето име на руски. Дмитрий рядко го използваше. - Ти и без това се изразяваш по-цветущо от всеки друг, когото познавам.

- Нищо не е свършило. Няма да се откажа от теб!
- Но аз се отказах от теб - отвърна той също толкова тихо. - Любовта угасва. Моята угасна.

Ах, дъще - пророни. - На осемнадесет и вече си обвинена в убийство, оказала си помощ на осъдени престъпници и си оставила след себе си повече мъртъвци, отколкото мнозина пазители някога ще видят. - Замълча. - Не бих могъл да съм по - горд. (Ейб Мазур)

Лиса и аз бяхме най-добри приятелки още от детската градина, където учителката ни сложи една до друга за уроците по писане. Да караш пет годишни деца да произнасят буква по буква сложни имена като Василиса Драгомир и Роузмари Хатауей, си беше жестоко, така че ние - по-скоро аз - реагирахме както бе редно. Бях запратила учебника си по учителката и я бях нарекла фашистко копеле. Не знаех какво точно означават тези думи, но пък знаех как се улучва движеща се мишена.
Оттогава двете с Лиса бяхме неразделни.