Цитати

Боже, що за живот е нашият! Вечно противоречие на мечтата с онова, което съществува!

„Възторженото вълнение което те измъчва като физическа болка, защото не може да продължи вечно, не е щастие. То е наркотично опиянение след което идва страшна абстиненция. Докато го изпитваш сърцето ти се гърчи от удоволствие, когато свърши, сърцето ти спира, скрива се дълбоко в шкафа на гърдите и тихо хлипа.“
К.Терзийски

Белият секс се състои в това, че си купувате пълен хладилник с йогурти, сирена, млека, пудинги, вино, плодове и зеленчуци, аранжирате си ги с вкус и според големината и цветовете, и след това ходите да гледате какво имате там, какво бихте похапнали ей така и в каква последователност.
Принципът на белия секс може да се пренесе и в други зони, например в банята. Ако някога в близост до ваната попаднете на четири вида сапун, половин метър шампоани, подредени по цвят, балсами за коса, пилинги за тяло, посветени на годишните времена, и други двайсет препарата, които дори не подозирате за какво могат да служат, е ясно, че сте се озовали в апартамента на познавач на белия секс в банята.

Страшно много обичам морето.Заложено ни е в семейството. Майка ми дълго предизвикваше вълнение сред околните с детайлно разработената идея да се потопи Унгария и така да се получи пряк излаз на море и ползи за туризма.Унгарците щяха да живеят на кораби и изкуствено създадени острови. Разбира се, това щеше да им се съобщи предварително ...

Въпросът не е толкова в това как и кого обичаме, а какви сме, когато сме с него.

Книгите са безпощадни завоеватели.Наглед нищо и никакви, с безкрайно търпение и все по-многобройни,те окупират пространството.Скоро започват да излизат от рамките на библиотеката.Подобно на множествата охлюви в романите на Патриша Хайсмит започват да се катерят по стените,стигат до таваните,настаняват се върху камините,масите,масичките,превземат ъглите,проникват в гардеробите,скриновете и сандъците,а когато лежат по земята,се размножават по мокета или върху плочките в нестабилни и дръзки купчини.
Няма помещение,забранено за книгите.Нищо не може да им се опре.Ония,които не успяват да достигнат салона,кабинета или стаята,се задоволяват с тоалетните,килерите,коридорите и дори тесните тъмни помещения,в които стоят картофите,бурканите с конфитюр,запечатаното с восък вино,прахосмукачката и кълбетата с конци.Групирани,притиснати една о друга,те притежават стабилността и устойчивостта на неолитните побити камъни.Преди време мишките ги гризяха,но почти всички се отказаха,поради безчислеността на множащите се корици.Мишките са доказателство,че прекомерното натрупване на печатен текст може да обезкуражи всеки.

Жал ми е за тях и виждам мъката им. Всъщност виждам мъката им по-добре от всичко останало, защото тя е едно втвърдяване, едно силно сгъстяване между гърлото и стомаха. Някои носят по цели камъни в себе си. Не при мен, разбира се, а горе, на повърхността. Още преди да са слезли в моето царство, те вече ме носят в гърдите си. Много пъти тук долу дори им олеква, но няма как да им кажа това.
Аз съм Хадес и наистина съществувам. Навсякъде.

Ние с баща му го объркахме. Научихме го да цени това, което ние не разбирахме, и да защитава това, за което никога не сме си мръдвали пръста. И докато сами лъгахме себе си, той ни повярва.

Погълнал съм стотици и стотици по-бързо забравени, отколкото прочетени книги. В някои от тях имаше трохичка очарование, забавни шеги, интересни моменти. И в най-посредствения футболен мач все нещо ще запомните: някое връщане на топката към собствената врата, някой удар в гредата, някое технически красиво движение... Човек чете несполучлива книга с надеждата, че следващата ще е по-добра, дори превъзходна, а ако притежава толкова голямо любопитство, колкото е моето, подобно нещо му се случва често.

-Точно така трябва!Не молете никога и за нищо!Никога и за нищо,особено по-силните от вас.Те самите ще ви предложат и самите ще ви дадат всичко.Седнете, вие сте горда жена!И тъй,какво желаете срещу това,че бяхте днес тука домакиня?Какво желаете,че по време на бала бяхте гола?На колко оценявате вашето коляно?Говорете!И вече без стеснение,защото сега аз ви го предлагам.
Сърцето на Маргарита се разтуптя,тя въздъхна тежко и взе нещо да обмисля.
-Хайде,хайде,по-скоро!-насърчаваше я Воланд.
На Маргарита й секна дъхът и тя вече щеше да произнесе съкровените,скътани в душата й думи,но изведнъж пребледня,разтвори широко уста и очи."Фрида!Фрида!Фрида!-изкрещя в ушите й нечий натрапчив и молещ глас.-Казвам се Фрида!"И като се запъваше в думите,Маргарита заговори.
-Значи,аз...мога да ви помоля...за едно нещо?
-Да поискате,да поискате,дона-отвърна Воланд и се усмихна с разбиране,-да поискате едно нещо.
Маргарита въздъхна още веднъж и каза:
-Искам да престанат да поднасят на Фрида кърпата,с която е задушила детето си.
---
-И тъй това не се брои...Какво искате за себе си?
-Искам още сега,още тази секунда да ми бъде върнат моят Любовник, Майстора-каза Маргарита и лицето й се изкриви конвулсивно.

... назовеш ли едно нещо, всичко става неприятно обикновено.

Защо? Защо старинното ни привличаше нас градските изчадия? Може би се преструвахме. Не е изключено, имаше и преструвки и мъничко игра, и пристрастяване към необичайното занимание, и подражание. Да, да, да! Но в старата греда, в старото огнище, в стария съд има нещо, което вдъхва доверие, което те кара да се чувстваш по-сигурно. Новостта винаги буди подозрения, колкото и да е удобна и изумяваща, дълго време не се чувстваш както трябва. С нея трябва да свикваш, да се приспособяваш. А старото, надживяло столетията, ни покорява с непреходността си ... Старото, защото е по-близко до първичното, защото е по-свързано с природното, изглежда по-истинско.

Когато в стаята гори печка и огънят си шушне, човекът не се чувства самотен. Угасне ли печката, отвориш ли вратичката и видиш само пепел без нито едно тлеещо въгленче, разбираш какво значи пустош и студ.

... родителите никога не забелязват, кога децата им са станали възрастни, те все си мислят, че децата им искат да се правят на възрастни. Така и децата никога не предполагат, че възрастните не се чувстват толкова остарели, колкото изглеждат.

Вин се постара да прикрие омразата и бунта в очите си. Просто сведе поглед, та Кеймън да види само онова, което би желал. Имаше и други начини да си силен. Този урок го бе научила сама.

Смятам се за принципен човек. Но кой не се мисли за такъв? Дори главорезите, открих, намират известен „морал“ в действията си.
Сигурно, когато някой друг се запознае с историята на моя живот, ще ме нарече религиозен тиранин. Ще сметне, че съм арогантен. Но с какво неговото мнение е по-вярно от моето?
Предполагам, че всичко се свежда до един-единствен факт: в края на краищата аз съм този, който командва армията.

— Как го правиш? — попита Менис и смръщи вежди.
— Кое?
— Как се усмихваш толкова често?
— О, просто съм щастлив човек.
...........
— Питаш ме защо се усмихвам? Ами, лорд Владетеля, изглежда, смята, че смехът и радостите са позволени само на него. Решил съм да го оборя. Това е една от битките, която не изисква особено усилие.

— Когато доживееш до моята възраст, ще разбереш колко е важно да си пазиш силите. Някои битки просто не си заслужава да се водят.

... Последния път, когато опитах господарска храна, три дена ме боля стомахът. Новите вкусове са като новите идеи — колкото си по-стар, толкова по-трудно ги смилаш.

Той е човешко същество в детски дрехи. Той притежава физиката и чувствата на своя животински вид, но не са му дадени правата, които се полагат. И не само той има този проблем. Тази страна плува в самодоволния сос на масовата заблуда, че човек става личност чак когато достигне възраст за гласуване и пиене на алкохол. Голяма грешка.