Цитати

- Какво искаш да правим, миличка моя Клое? - попита Колин.
- Да се целуваме! - каза Клое.
- Разбира се!... - отговори Колин. - А след това?
- След това ще стане време за обяд.....

- С какво се занимавате?
- Обичам Клое.

Много ме обичаше - промълви Ализ. - Вярваше, че книгите ще склонят да си го поделят с мен. Но това е невъзможно...

През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.

Усмихна се насила. Усмихваше се въпреки мъката от смъртта на тези хора, усмихваше се, защото го правеше винаги. Така бе доказал на лорд Владетеля — и на себе си, — че не може да бъде победен.
Да, той нямаше да се откаже. Още не беше приключил. Изобщо.

... Имах нужда да ми се напомни, че хората продължават да се борят дори тогава, когато положението изглежда безнадеждно.

— Хората са по-издръжливи, отколкото си мислим, господарю. Често вярата ни е най-силна тогава, когато би трябвало да е най-слаба. Такава е същината на надеждата.

— Не зная — рече скептично Вин. — Искам да кажа, щом лошият ти късмет е ограничен, не важи ли същото за добрия? Всеки път, когато се случи нещо хубаво, ще се притеснявам, че съм го похабила.
— Хъм. — Сейзед я погледна. — Предполагам, че зависи от гледната точка.

... Може би ще ви е от полза, господарке, ако се изпълните с мисълта, че късметът ви не винаги е бил лош.

... всеки човек е роден с определено количество лош късмет. Всеки път, когато се случвало нещо неприятно, те се смятали за облагодетелствани — оттук нататък животът им щял да става само по-добър.

Колко дълго вярва едно дете?

Жената ужасява с почти безграничната си способност да се приспособява и когато се връща от друг, не е същата; ако връзката продължи известно време, тя се разпростира до духовните интереси, мненията, преценките ѝ. Понеже отивайки при друг, жената стига по-далеч от мъжа, тя трябва да се преструва , когато се върне, дори в най-обикновени разговори;

... познавам ревността, с която не може да се справи нито едно образование. Напротив, образованието само я натрупва, докато тя стане съвсем първобитна.

мъж, който никога не ще проумее, че добротата му тиранизира другите...

- Досега лъгал ли съм ви?
- Най-добрите лъжци са тъкмо тези, които през повечето време говорят истината.

Жената е човек, преди да я обикнеш, понякога и след това; ала когато е обичана, тя е чудо, значи неудържима ...

за съжаление излишните разговори в живота не се зачеркват...

... Това, което не разбират — и което трябва да разбереш ти, — е, че хората непрестанно манипулират други хора. Нещо повече, манипулацията е в сърцето на обществените взаимоотношения. — Той се облегна назад и повдигна леко бастунчето. — Помисли върху това. Какво прави мъжът, когато търси вниманието на млада дама? Опитва се да я манипулира да го погледне благосклонно. Какво става, когато двама стари приятели сядат да си пийнат? Разказват си разни истории, като се мъчат да се впечатлят един друг. Животът на хората е преплетен с позьорство и внушение. И в това няма нищо лошо — нещо повече, ние зависим от него. Тези взаимоотношения ни учат да общуваме с оставалите. — Пое си дъх и посочи Вин с бастунчето. — Разликата между Усмирителите и обикновените хора е, че ние осъзнаваме какво вършим. Само дето имаме леко… предимство. Но дали то е по-различно от това да притежаваш вродена харизма или чудесни зъби? Не мисля.

— Аз… не вярвах, че някога ще заслужа подобно нещо.
— Какво има да се заслужи? — попита Келсайър, докато навличаше своята пелерина. — Ти си такава, каквато си, Вин.

Келсайър се върна в предната стая, дръпна Доксон настрани и му заговори тихо. Вин се приближи незабелязано, за да ги подслуша, но Сейзед внимателно положи ръка на рамото й и каза неодобрително:
— Господарке Вин. Ако господарят Келсайър искаше да чуете какво казва, не смятате ли, че щеше да говори високо?