Цитати

Лукас и Антония седяха чинно един до друг, подобно на двойка състезатели по фигурно пързаляне, които очакват с нетърпение съдийските оценки.

Той владееше изкуството да разбира погрешно въпроси, които не съдържаха и най-малкото двусмислие.

Животът е съвпадение ...

В пъстрото ветрило на месеците през годината всеки месец си знае към кое годишно време се числи и се държи подобаващо, всеки месец освен един - март.

Беше ранимо сърце, доверчива душа, ходещо парче хаос ...

Няма благодаря от никого. Не казваме никога благодаря за хубавата вечеря, нито добър ден, нито довиждане, нито как сте, не си казваме никога нищо.

Не умее да изразява чувствата си освен в подигравателна форма. Установявам, че няма сили да ме обича против волята на баща си, да ме вземе, да ме отведе. Плаче често, тъй като не намира сили да обича отвъд страха. Неговият героизъм, това съм аз, раболепието му, това са парите на баща му.

Връзката с мизерията е пак тук, в мъжката шапка, тъй като ще трябва някакси парите да дойдат в къщата, все едно как, но ще трябва. Край нея е пустиня, синовете не ги бива, нищо няма да направят, солените земи също, парите ще пропаднат, свършено е. Остава малката, която расте и която ще знае може би един ден как да направи така, че парите да влязат в къщата. По тази причина - тя не го осъзнава - майката позволява на малката да излиза пременена като невръстна проститутка И пак по тази причина малката вече знае как да постъпи, за да отклони вниманието, предназначено за самата нея, към това, което поглъща собственото й внимание - парите. Майката гледа на това с усмивка.

Казва: все едно дали се обичат или не се обичат, винаги е ужасно след това.

Той е мъж с навици, изведнъж се замислям за него, навярно идва сравнително често в тази стая, този мъж навярно се люби много, този мъж се страхува, навярно се люби много, за да надвие страха.

Нямаше защо да се разпалва желанието. То е у тази, която го пробужда или не съществува. То е вече тук още от първия поглед или изобщо не го е имало. То е непосредствената връзка между половете или нищо.

Как да се справи с добротата на любимите си хора? Можеше ли да се воюва срещу добротата?

Погледите ни се срещнаха над клечката кибрит.

... в стъклата на очилата му светулките се отразяваха и умножаваха, така че приличаха на небосвод от жълти звезди, побрани в прости телени рамки.

"един ден някой ще намери роман на Уилям Голдинг без автограф и той ще струва цяло състояние."
Уилям Голдинг по време на литературния фестивал в Торонто през 1989 година

"Когато се възхищаваш от нещо, реакцията ти е само една дума - "Да". Това е реакция на утвърждаване, приемане, знак на признателност. И това "да" е нещо повече от реакция на нещото, което я е предизвикало, то е "Амин" към целия живот, към света, в който това нещо съществува, към мисълта, която го е създала, към себе си, защото си способен да го видиш. Но способността да кажеш "да" или "не" е същност на притежанието. Тя е твоето притежание на собственото ти аз. С други думи, тя е твоята душа. Душата ти има една-единствена основна функция - способността да оценява. "Да" или "не", "желая" или "не желая". Не можеш да кажеш "да", без да кажеш "аз". Няма утвърждаване без кочев, който да утвърждава. В този смисъл всичко, на което даряваш обичта си, е твое. /.../ Когато проектирам къща, аз съм сам със себе си, Гейл, и ти никога не можеш да опознаеш начина, по който я притежавам. Но ако й кажеш твоето "Амин", тя е и твоя. И аз се радвам, че е твоя.
/.../
-Хауърд, след като веднъж човек реагира с "да", може ли да го оттегли?
/.../
-Никога."

"Най-краткото разстояние между две точки не е правата линия, а посредникът. Колкото повече са посредниците, разстоянието се скъсява. Това е психологията на витата баница."

"желанието прави всички неща да цъфтят, притежанието ги кара да вехнат"
Пруст

"Спорът, г-жо Гилеспи е сред най-излишните и най-неприятните неща. Оставете го на умните мъже. Умът, разбира се, е опасно признание за слабост. Твърди се, че мъжете развиват ума си, след като са се провалили във всичко останало"

"-Имах една такава статуя. Май беше Хелиос. Взех я от един музей в Европа. Много трудно се сдобих с нея, тъй като, разбира се, не се продаваше. Изглежда се бях влюбила в нея, Алва. Донесох я вкъщи.
-Къде е? Иска ми се да видя нещо, което харесваш.
-Строшена е.
-Строшена? Та нали е била музеен експонат? Как се случи?
-Аз я строших.
-Как?
-Хвърлих я във вентилационната шахта. Долу подът е бетонен.
-Да не си полудяла! Защо го направи?
-За да не може никой никога да я види"