Цитати

Ана казваше, че разговорът е само за двама. Че когато има свидетели престава да е разговор и става театър.

Ръчният ѝ часовник милостиво беше спрял на числото 8 като число на рулетка.

На човека е отредено да страда, като вижда боговете си развенчани и олтарите им - сринати в забвение; но вълкът и дивото куче, веднъж дошли при човека, за да легнат в нозете му, никога не изпитват подобно страдание.

Законът на хищниците гласеше: "Изяж или ще бъдеш изяден."

"Сестринското сърце е брилянт от чистота, бездна от нежност."

"Ако човешкото сърце, когато се изкачва по стъпалата на любовта, понякога спира да си почива, то рядко спира, когато слиза по стръмното нанадолнище на омразата."

"Който бавно ходи, навреме пристига."

"Споделена грижа е половин грижа, а споделена радост - двойна радост."

"Помогни си сам, та и Бог да ти помогне."

"Гладен вълк и сред село влиза."

"Златото не е по-ценно от ронливата земя."

Съществуват дни, неподвижни като камъни.

Нещата, които изтичат. Нещата, които вече ги няма. Литературата обожава миналото свършено и сегашното мимолетно.

Бяха дни с прекалено много часове и безпрецедентно изобилие на минути ...

Цялото ми детство мина една глава по-ниско от твоето, пълно с преотстъпени играчки, с винаги по-голямото парче от разделения сладкиш, с неизменно спечелени игри, тази твоя изтощителна обич, методична, смазваща ...

Иначе нищо, само лета и зими.

Небето хлътна над къщите, облакът влезе в селото, водата се изля отведнъж, разсипнически, на едри отвесни парцали.

... дращеше резки с погледа си върху стената.

... меда обичаше повече от всичко, защото беше и красив. По цвят и светлина се родееше със скъпоценните камъни и му се струваше трудно за вярване, че нещо толкова чисто и блестящо може да се яде...
Обичаше и играта на меда, начина, по който отказваше да се отдели от себе си, проточвайки една изтъняваща до безкрайност нишка, начина, по който отлагаше да се върне в себе си, така че нишката, когато докосваше повърхността му, не потъваше веднага в нея, а чертаеше фини и все по-усложняващи се писмени знаци, които постепенно уплътняваха очертанията си, удебеляваха се, разширяваха се, докато станеха накрая и те гладка, блестяща повърхност, бавно и без насилие.

Беше една сутрин с ниски каменни облаци, хладна, все едно някой беше отворил една скоба и беше сложил парче есен в лятото ...