Цитати

"- Всички знаят, че капката се слива с океана, но малцина знаят, че океанът се слива с капката."

"- Искам да кажа - намери някой нов човек, когото да обичаш. За да се излекуваш, трябва да мине време, но не забравяй да споделиш сърцето си с някой."

"Ако вярата беше рационална, по дефиниция намяше да е вяра. Вярата е убеждение в онова, което не можеш да видиш, да докажеш или да докоснеш. Вяра е да вървиш с лице напред и с пълна скорост към тъмнината. Ако наистина знаехме всички отговори предварително - например за смисъла на живота, за природата на Бог, за съдбата на душите ни, - нашето убеждение нямаше да е скок на вярата и нямаше да е смел човешки акт; щеше да е само...благоразумна застрахователна полица."

"- Сигурно е бил такъв. Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало - такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си."

"В края на краищата ти си онова, което мислиш. Чувствата ти робуват на мислите, а ти робуваш на чувствата си."

"Бях толкова изненадана, като разбрах, че на трийсет години още не искам (деца). Споменът за тази изненада ме предупреждава да не правя сериозни допускания за чувствата си на четирийсет."

"Напоследък в Европа има битка за надмощие. Няколко градове се състезават един с друг кой ще се окаже най-големият европейски метрополис на двайсет и първи век. Дали Лондон? Или Париж? Берлин? Цюрих? Може би Брюксел - центърът на младия съюз? Всеки се стреми да надмине другия културно, архитектурно, политически, финансово. Но трябва да отбележим, че Рим не си прави труда да влезе в надпреварата за статус. Рим не се състезава. Рим само гледа кавгите и боричканията напълно невъзмутим и внушава нещо като: Хей, правете каквото искате, но аз още съм Рим. Възхитена съм от царствената самоувереност на този град, толкова дълбоко уседнал и цялостен, толкова старомоден и монументален, съзнаващ, че е на сигурно място в прегърдката на историята. Бих искала да съм като Рим, когато остарея."

Кетут каза, че може да отговори на върпоса ми с картина. Показа ми рисунка, която направил веднъж, докато медитирал. Беше андрогинна човешка фигура, изправена, със сключени за молитва ръце. Имаше четири крака, но нямаше глава. На мястото на главата бяха избуяли цветя и папрат. В сърцето имаше нарисувано малко усмихнато лице.
- За да намериш равновесието, което търсиш - заговори Кетут чрез преводача си, - трябва да се превърнеш в това. Трябва да държиш краката си толкова здраво стъпили на земята, все едно са четири, а не два. По този начин ще останеш в света. Трябва обаче да спреш да гледаш на него през главата си и да го погледнеш през сърцето си. Така ще познаеш Бог."

" - Коя е т я?

Той отвърна:
- Моята духовна учителка.
Сърцето ми спря за миг, а после с всичка сила се препъна в себе си и падна по лице. После се изправи, изтупа прахта, пое си дълбоко въздих и съобщи: "Искам духовна учителка!" "

"Обичам те и винаги ще те обичам. Времето е нищо."

"- Мъчно ли ти е понякога за него? - пита ме тя.

- Всеки ден. Всеки миг.

- Всеки миг - повтаря тя. - Да. Така е, нали?"

"Животните имат по-добра душа от нас."

"Защо любовта става по-силна от отсъствието?"

"Как може да не държим на същество, на което сме държали? "

"Бях напипала същественото: обичах го, защото у него нямаше нищо лошо. Понеже лошото му беше чуждо, не изпитвах любов към него."

"Как е възможно да сме толкова арогантни? Планетата винаги е била и ще бъде по-силна от нас. Не можем да я унищожим. Ако преминем определена граница, Земята ще се погрижи да ни изтрие от лицето си, но ще продължи да съществува. Защо не започнем да казваме, че не бива "да позволим планетата да ни унищожи"? "

"Всички знаем, че има една болест в Централна Африка, която се нарича сънна болест. Трябва обаче да знаем, че има подобна болест, която атакува душата - тя е много опасна, тъй като идва неусетно. Когато забележите и най малкия признак на апатия и лиспа на ентусиазъм спрямо ближните, бъдете нащрек! Единственият начин да се предпазим от това заболяване е, като осъзнаем, че душата страда, при това страда много, когято я принуждаваме да живее повърхностно. Душата обича красивите и дълбоки неща."

"Когато хората започнат да разсъждават над решенията, които трябва да вземат, накрая обикновено се отказват - за определени постъпки се изисква много смелост."

"- Масонството ми вдъхва дълбока почит към всичко, което надхвърля способностите на човек да го разбере. Научих се никога да не затварям ума си за каквато и да било идея просто защото ми изглежда странна."

" - Добре, сега ме слушай и разбери веднъж завинаги, защото няма да повтарям. Ние всички имаме в себе си лоши черти и всички решаваме сами дали да им се подчиним, или да се борим с тях.
- Това не е същото като...
- Млъквай и слушай! - избухнах аз. - За никой от нас не е същото. За някой хора единственото, с което трябва да се справят, е дали да си поспят още малко и да пропуснат първия час, или да си вдигнат задника и да отидат на училище. За други нещата са по-сложни, например дали да влязат в клиника и да се изчистят от дрогата, или да се предадат напълно. За теб нещата са още по-трудни - дали да се бориш за твоята човечност, или да се оставиш на мрака и да станеш чудовище. Но аз ти казвам, че все още имаш избор. Решението е твое."