Цитати

Всички са си отишли. Опустял е градът на радостта, прибрал си е багажа и си е заминал, никой не е останал, освен този нещастник Гарати, за да срещне очи в очи задаващата се пустота от смачкани шоколадови обвивки, избледнели фасове от цигари и празни консервени кутии.
Всички са си отишли, с изключение на един единствен войник, млад, рус и красив по някакъв свой начин. В едната си ръка стиска сребрист хронометър, в другата държи карабина. Няма милост в лицето му.

Единственото, което правиш през целия си живот, е да вървиш право към гроба; кожата покрива черепа само за известно време. Разтегни това черепно покривало в усмивка.

"По въпроса за това дали съм смел, ето какво ще ви разкажа: аз съм един извънредно смел мъж и не съм страхливец, обаче постоянно ме гризе усещането, че нещо в света не е наред. Наричам го "гадното ненаименовано усещане". Налазва ме сутрин към девет и половина, засилва се във всеки един момент, в който светът, опитвайки се да ме излъже, започва да изглежда слънчев и о'кей, и ме оставя на мира единствено в периодите, когато всичко очевидно се разпада и прецаква, така че да не се налага да се чудя какво точно не е наред..."

...Но кажете ми, кой от вас помисли за другото страдание - за страданието на бога-отец, който остави своя син да бъде разпнат? Кой от вас си спомни мъката на бащата, когато той се наведе от своя небесен трон, за да види Голгота?..

..."Sine termino, sine termino!" О, щастлив е бил Христос, който е могъл да падне под кръста си! О, щастлив е бил Христос, който е могъл да каже "Свърши се!". А тази участ няма край. Тя е вечна като пътя на звездите, като червея, който не умира, като огъня, който не угасва..."Sine termino, sine termino!"

"В своите отношения с човека съдбата никога не приключва сметките си."

"Дори само близостта й събуди у него най-странното усещане, като онази топлина, полъхваща, когато някой пън се разпадне на пепел в огъня."

"Не че този път беше особено лек и безгрижен. Но все пак беше моят път и също като мен беше уникален."

"Старче, като бях малък, с баща ми отивахме в града кадиевата къща да градим. Бях немощен още, та яхах магарето, а баща ми вървеше пеша. Срещнаха ни хора и казваха: "Ама че син: язди, а баща му пеша!" Слязох и тръгнах пеша, а баща ми яхна магарето. Срещнаха ни хора и рекоха: "Ама че баща: язди, а малкото бъхта пеша!" Качих се и аз на магарето, други пък ни укориха: "Виж как мъчат магарето!" Слязохме и двамата, присмяха ни се: "Гледай глупаци: и двамата пеша вървят, а магарето тича свободно!" Къде е истината, старче?"

"При един западен владетел живееше поет. Тиранът му даваше хляб и постеля, слагаше го до дясното си коляно на пир и като гледаше как поетът захласва народа, завидя му и рече и той да стане поет. Един ден повика поета и му прочете поема, а поетът му рече:
- Лоша е тая поема!
Разгневи се тиранът, заточи го да работи в далечна каменоломна. Подир някое време завърши нова поема и нареди да докарат поета. След първите стихове поетът стана и тръгна.
- Къде отиваш? - му рече тиранът.
- В каменоломната, господарю! - отговори поетът."

"Време е да се обърнем към бъдещето...ако откажем да направим това, съвсем сигурно ще трябва да заплатим висока цена."

"Последната кайсия гние на поляната...Пълнолуние. Канавката е дълбока, земята е черна, черна, черна."

"Ако непрекъснато потушаваш импулсите си, накрая ще се превърнеш в слузест съсирек. Изплюваш храчка, която окончателно и напълно те изсушава, и едва години по-късно осъзнаваш, че това не е било храчка, а твоят най-съкровен Аз."

"- Понякога хаосът и любовта изглеждат по един и същи начин. ...
- Така е, но ако се вгледате по-дълбоко, ще видите, че любовта и хаосът може да си приличат по това, че са могъщи и съблазнителни, но се различават като луната и слънцето."

"Богинята Никс: - Знаеш ли, кой е най-големият подарък, който съм направила на своите деца?
Замислих се дълбоко, но мисълта ми беше твърде объркана, за да открия отговора.
Гласът на Афродита прозвуча силно и отчетливо:
- Свободната воля.
Никс се усмихна.
- Точно така, дъще. А щом веднъж дам нещо, аз никога не го отнемам. Дарът се слива с личността на носителя си, а ако аз се изправя и изискам подчинение, ще разруша личността."

"... властта променя хората и ги кара да правят грешки."

Знам, че животът прилича на циганче, очистиш му нослето, измиеш му личицето, облечеш му нови дрешки, а то, докато се обърне и брои до пет, отново се наплесква, та не можеш да го познаеш.

...Но не само от този роднина, а от всички роднини съм наследил, изглежда, по нещо, тъй че понякога се чувствам като циганска торба, натъпкана с отпадъци от чужди навици и страсти.

Ние, хората, не се сблъскваме внезапно със съдбата си.

Странно е наистина, че само защото можем да я уловим с поглед, външната форма е в състояние да ни въздейства толкова силно. Душата трябва да се поучи на много неща от тялото, за да постигне простичкото и ясно усещане, че наистина съществува.