Цитати на Мира

И така по целия свят цереше разногласие.Всеки искаше това, което изпълваше със страх другиго; всеки молеше за собственото си добро, без да пита дали няма да нанесе зло на ближния си.
Затова молитвите им, макар да се издигаха към небето като сребристи птици, не постигаха целта си.И божественият Амон, до когото не стигаше никакъв глаз от земята, седеше с подпрени върху коленете ръце и все повече се задълбочаваше в съзерцание на собствената си божественост, а в света все по-често управляваше сляпата сила и случаят.

Върху лицето на Сфинкса не беше отразена жестокост, а по-скоро резигнация.В усмивката му нямаше сарказъм, а меланхолия.Той не издевателствуваше над човешката бедност и нищожество, по-скоро не ги виждаше.
Неговите пълни с изразителност очи някъде отвисоко гледаха към Нил,към страни, които за човешките погледи чезнеха под небосклона.Дали следеше обезпокоителното нарастване на асирийската монархия или досадната суетня на финикийците, дали раждането на Гърция или може би бъдещите събития,които се подготвяха край Йордан ?...Кой ще отгатне ?
Князът в едно беше сигурен, че той гледа,мисли и очаква нещо със спокойна усмивка,достойна за свръхестествено същество.Струваше му се още, че когато това н е щ о се появи на хоризонта, Сфинксът ще стане и ще тръгне да го посрещне.

Тежката вълна на човешката самота се стовари върху разтрепераното му телце.И майка му беше самотна.Не можеше да се облегне на светостта на брака, на закрилата на семейната любов, не можеше да се уповава на конституцията на Съединените щати,нито на градската полиция, в този миг не можеше да се позове на никого освен на собственото си сърце, а в него сега нямаше друго освен безпомощно объркване и желание да се подчини на страха.Това беше личен проблем,който търсеше своето лично разрешение.Той също трябваше да приеме самотността си и да се оправя, както може.

Тежките моменти в живота, какви са те,питаше се той, докато караше колелото - раждане, съзряване,смърт.Първият трудно можеше да бъде променен, ала останалите три ?

Ами храната? Месото беше с пикантни подправки, сосовете лютяха от къри, зеленчуците бяха облени с масло, бисквитите лепнеха от бистрия мед;всичко беше ужасно вкусно, сочно и тъй невероятно освежително, че над трапезата се понесе някакво тихо мучене, сякаш прегладняло стадо вилнееше по поляна със сочна детелина.

Слязоха в мазето с дядо си и докато той отделяше цветенцата от стеблата, те се загледаха в цялото изминало лято, подредено по полиците и пробляскващо в неподвижни потоци - в бутилките с вино от глухарчета.Номерирани от едно до деветдесет и някое, шишетата от доматен сок, почти всичките вече напълнени, грееха в здрача на избата, по бутилка за всеки преживян летен ден.

Бабо, неведнъж му се бе искало да я запита, кажи ми ,оттук ли води началото си този свят?Защото къде другаде би могъл да се зароди освен в място като това?Без съмнение кухнята бе центърът на сътворението, всичко се въртеше около кухнята;тя беше фронтонът, на който се крепеше храмът.

- Сандвич, изяден сред природата, престава да е сандвич.вкусът му е съвсем друг,нали?Става по-ароматен.Ухае на мента и борова мъзга.страшно разпалва апетита.

- Ах, дявол да го вземе!
- Бележници, тефтерчета, тетрадки, гуми,водни бои,линеали,компаси,сто хиляди все такива неща!
- Не гледай нататък, може да излезе мираж.
- Да,да - мираж! - отчаяно изохка Том - Училище.Училището ни чака!Защо, кажи ми ти, защо тези витрини показват такива неща мног опреди края на лятото?Развалят ти половината ваканция!

Той вдигна една от бутилките към светлината."Зелен здрач от най-пресен приспивателен студен въздух", прочете той, " Извлечен от атмосферата на белия Арктик през пролетта на 1900, размесен с вятър от високата равнина на Хъдзън през месец април 1910, съдържащ прашинки, огрени от залеза по ливадите край Гринъл, Айова, в оня летен ден, когато се вдигна хладният полъх откъм езерото,рекичката и бистрия извор "
- Сега да видим пък какво пише със ситните букви - вторачи се мистър Джоунъс. - Слушай :
"Съдържа също и молекули от аромата на ментол, лимон, папайя и пъпеш, както и камфора и билките изтравниче, а също и хладина от река Дес Планц.Гарантирано освежителен и разхлаждащ.Да се приема в летни нощи, когато температурата е над деветдесет градуса Фаренхайт "

Следователно, щом трамваите, автомобилите, приятелите и първите приятели могат да заминат за известно време или да те напуснат завинаги, да ръждясат, да се развалят или да умрат, и щом хората могат да бъдат убивани, и щом някой, като например прабаба, която щеше уж да живее вечно, може да умре...щом всички тези неща са истина...тогава аз, Дъглас Споулдинг, някой ден....също ще...
Но, светулките, изтощени сякаш от подобни мрачни мисли, неусетно се бяха изгасили.

- Но това е смешно!Че то е съвсем очевидно.Всеки е бил млад по някое време.
- Но не и вие - прошепна тихичко Джейн, свела поглед.Изблизаната сладоледена фунийка бе паднала долу и лежеше на дъсчената веранда сред бяло ванилено езерце.
- Но, разбира се ,че съм била и на осем, и девет и десетгодишна, като всички вас.
Двете момиченца се изкискаха.
.............-И аз като вас съм играла на дама ! - викна подире им мисис Бентли, но те си бяха отишли.

Как да му се отблагодаря на мистър Джоунъс за онова, което стори за мен, запита се Дъглас?Как да се отблагодаря, да му се отплатя?Не, няма как, това не е възможно.За подобно добро не можеш да се отплатиш.Е,и тогава какво ми остава?Какво?Ще се опитам аз от своя страна да сторя същото за някой друг, каза си той, да предам неговата добрина на някой друг.