Цитати на Мира

Земляците присядат в окопа и гледат морето.Всичко им се струва преобразено и чуждо,чувствуват се заблудени и загубени в непознат и далечен свят. Наблизо, покрай окопа ходи часовият, снегът хрущи под стъпките му, натъкнатият нож се белее и проблясва.Но сам той изглежда да е съвсем равнодушен към всичк наоколо.Той се взира внимателно само към морето.

Това беше при село Кочмар.
Една румънска бригада настъпваше по шосето откъм Добрич.Авангардът заемаше Кочмар, главните сили бяха до Карапелит.
......................................................
Ескадроните, които досега се притаяваха и подобно на хищници дебнеха жертвата си, нахвърлиха се върху нея.

Раненият веднага позна първия кон - нали видя как вървеше с надигната глава, странно спокоен сред тоя ужас.Той беше, той,сивият кон, добрият, слепият кон!...

Като всички други коне в ротата и тай нямаше име.Наричаха го "коня на ротния командир" или просто "сивия кон" .

Отиват си вкъщи.Аз гледам дълго след тях.Те ще избикалят много, защото през големите улици с гладък паваж, дето сега се скитат елегантните дами и мъже с уморени от скука погледи, там строгите стражари не ще ги пуснат.И някъде далеч при Конювица, дато наместо електрически глобус кротко грее луната, те ще спрат пред малка бедна хижа.С вик и шумна радост ще ги посрещнат рояк боси, палави дриплювци..И когато той, уморен от тежкия труд, веме притвори очи и сън го обори - още веднъж ще си спомни за своите другари - те са близо,дели ги една стена само, и той чува тежкия им дъх и спокойното, монотонно преживяне.

Аз зная краища в България, дето на воловете казват "ангели", и когато момите и младите булки, връщайки се от чешмата с пълни менци вода, срещнат на пътя си тежкото, равнодушно животно, което спокойно и важно върви по средата на улицата - те, младите булки и моми, се спират, струват му път, както това биха направили пред белите коси на един старец, пред свекъра или пред всеки почитан човек.

Защото волът, който е умрял или отнет, оставя същата празнина и скръб, като кога умре човек от къщи.Изчезва една душа, изчезва нещо обично и свидно...

Аз знаех, че тая вечер заминават с параход 31 и 44 полкове.Войници от Силистра, Добрич, Балчик, Каварна - от полетата на цяла Добруджа.Не можах да ги изпратя, отдалеч просълзен аз слушах и гледах.Войната се свърши и те се завръщат.Но къде, къде ще отидат те сега?И струваше ми се, че това не беше ура, а някакво глухо, болезнено стенание.

Сърцата се разкриваха, обливаха се в кръв.И през трепетните думи, подобно видения насън, минаваха чудните, далечни картини на родния край.
Какво виждаха тия тъжни, замечтани очи?

Станах и намерих нови вестници на масата си. Взех един и вниманието ми се спря на съобщението : "Смесената румъно-българска комисия е привършила работата си.Новата граница започва 13 км назапад от Тутракан,... 13 км на юг от Добрич..." - вестникът падна от ръцете ми, почувствах сълзи на очите си и една скръб,нетърпима скръб..13 кма на юг от Добрич! Значи,всичко е свършено вече!

- Седмата вълна, тя е страшна! - говореше рибарят. - Зададе ли се - пази се!Седмата вълна милост не знае...
- Каква седма вълна? - попита някой - Има ли седма вълна?
- Има.Да излезем утре на морето и ще видиш.Вълните идат всякога по седем, изредят се и там морето малко по малко утихва.После - други седем идат.Всякога е тъй.От първата до четвъртата са малки, петата - по-голяма, шестата - още по-голяма.Ама седмата - иде като някой звяр.
Внимавай, обръщай право към нея!Инак ще катурне лодката и хоп - на дъното, като камък.

По-внимателни стават войниците, когато има буря.Случва се често тогава морето да изхвърли някоя лодка или дори гемия.Ако това не стане, от някое далечно корабокрушение вълните може да довлекат добра и скъпа плячка : буре с кокосово масло или с маслини, някоя каса с лимони или с портокали.

Но има часове, приятели, има часове, когато времето не само престава да хвърчи, но сякаш спира или върви тежко и болезнено бавно.Всичко ти става много познато, овехтяло, безцветно и неинтересно.Хората те гнетят с пустотата си,с дребнавите си сметки и неутолимия си егоизъм.И обзема те тогава неудържима носталгия за тука, спомняш си с радост за коравото легло и за големия огън на землянката, мислиш си за другарите, за войниците, за ординареца си, за верния си кон, за планините.
Влече те тоя живот ако не с друго, поне с широкия си и свободен размах, с непритворната си и чистосърдечна привързаност, с всичко ,което е грубо, сурово и тежко, но ясно, здраво и привично.
Да, понякога това се случва.

При Добрич, около мястото на ежегодния панаир, стана едно от най-големите сражения в Добруджа.Ще дойдат мирни дни и грядущите поколения отново ще празнуват своя празник на плодородието и на жетвата.Но, наред с великия подвиг на труда,тука ще се празнува и единственият равен нему и още по-велик подвиг: подвигът на освобождението.

И ако има нещо оригинално в изгледа на тоя град, то е странната илюзия на мираж, която неизбежно иде през летните дни: облян от слънце, разноцветният град е открит и уединено блещи сред безкрайната пустиня на полето.

Ето че иде същото туй момиче - Ирмина,тъй се казваше - и: не бива,казва,бабо,да го колиш.Я къкъв е бял!Я какъв е хубав!Не бива, кай, да го колиш.На ти един лев, ама няма да го колиш.Баба Стояна взима лева и пуща петела.

Рядко някога,като и додее от сядане и ставане, ще се сопне:
- И-и-и!Да ти се не види и виното, и намярата!Че кажи да ти наточа една кофа или напълня голямата бъклица, да пиеш и се напиеш, та да не ставам час по час.
- Не може! - ще промърмори той през нос - Тъй се пие вино.Прясно трябва да е, искри да пуща.То не е боза.

/разказът Под шарената черга/

Из път,нали сме младоженци,пусто и върло - ахо-ихо,цуни-гуни,туйцък-онуйцък, - не разгърнахме даже разговорника и се изсипахме незабялязано във Венеция.

Тук лимони,там лимони,не се виждат никъде.Запътихме се към един голям магазин.Влизаме и си мисля :
" Лимон,си мисля, на френски значи ситрон,на немски -цитрон, на италиански прилича му да е или читрон,или читроне.Другояче не може да бъде!Сигурно е читроне!По му прилича някак"

Рим - град като град.По-голям от Дряново.Стар град, стари паметници,стари черкви и скъпотия.Инак - всичко му хубаво.