Цитати на Мира

Тя рядко се спускаше в падината, но почти всяка привечер заставаше на ръба й, когато над околните хребети се появяваха звезди. Мястото и за почивка бе до малка портичка под един храст — оттам можеше да наблюдава къщата, тъкачницата, покритата с роса градинка, тихия и дълбок вир; оттам се виждаше прозорецът на добре познатата кантора, през чието стъкло в определен час проблясваше с внезапна яркост лъчът на добре познатата лампа. Задачата й бе да следи за появата на този лъч, а наградата й — да го улови с поглед. Понякога той сияеше ярко в чистия въздух, понякога мъждукаше сред мъглата, а понякога проблясваше между дъждовните капки — Каролайн идваше тук във всякакво време.
Имаше нощи, когато лъчът не се появяваше — тогава тя знаеше, че Робърт не си е у дома, и се прибираше двойно по-натъжена;

Читателю! Когато съзреш нечий лик, за чието постоянно униние и тъга не можеш да намериш обяснение, чиято неизменна прилика с някой тъмен облак те дразни с явната си безпричинност, бъди сигурен, че там някъде има рана; рана, която съвсем не е толкова плитка, макар и да е скрита.

Тя бе една съвършено почтена и съвестна жена, която навремето бе изпълнявала такива задължения, от чиито сурови изпитания множество феи в човешки образ с очи на газели, копринени къдри и сребърни гласове биха се отдръпнали в ужас — бе преживяла многобройни и продължителни сцени на страдание, бе проявила непоколебимо себеотрицание, бе жертвувала време, средства и здраве за тези, които и се бяха отплащали само с неблагодарност, и сега нейният главен, почти единствен недостатък беше, че проявяваше критичност към околните.

Да бъдеш фиксиран от погледа на мис Ман, съвсем не бе обикновено изпитание. Робърт Мур го бе преживял веднъж и никога нямаше да забрави случилото се. Той бе сметнал, че това е поглед, способен на всичко онова, което бе по силите на Горгона Медуза, и изрази съмнение дали след тази беда кожата на лицето му се е запазила такава, каквато си е била преди, и дали тъканта й не се е вкаменила.

Прекалената смиреност поражда тирания, а отстъпчивостта създава егоизъм.

Уви, житейски опит! Никой друг ментор не притежава такова опустошено и замръзнало лице като твоето, никой друг не носи мантия тъй черна, никой друг не държи в ръка пръчка тъй тежка, никой друг не тегли новака тъй неумолимо и сурово към задачата му и не го заставя с власт тъй безпрекословна да я доведе докрай. Само с твоите наставления мъжът и жената могат да намерят спасителната пътека сред дебрите на живота — как само се препъват и се лутат те без тях! Зад какви забранени врати се озовават, в какви ужасни пропасти политат!

На осемнадесет години ние не съзнаваме това. Вярваме безусловно в надеждата, която ни се усмихва и ни вещае щастливо утре; приемаме незабавно любовта, която се приближава подобно на скитащ ангел до вратата ни приветствуваме я и я прегръщаме, а никой не забелязва нейното потръпване. Ако стрелите й попаднат в целта, раната, причинена от тях, е като трепета на новия живот — не се боим от отровата, нито пък от остриетата им, които ръката на нито един лекар не може да извади. Тази пагубна страст — жестоко страдание в някои от своите проявления, а за мнозина страдание от начало до край — считаме за някакво неоспоримо добро. С две думи, на осемнадесет години прекрачваме прага на училището на живота и неговите усмиряващи, съкрушителни, смазващи, но въпреки това пречистващи и закаляващи уроци тепърва предстоят да бъдат изучавани.

На осемнадесет години, когато се приближаваме към границите на илюзорните и безплътни видения, светът на вълшебните феи остава зад нас, а пред погледа ни изплуват бреговете на действителността.
........ Но трябва да пребродим много пустини, а често и реката на смъртта или някои поток на скръбта, студен и черен почти като небитието, преди да вкусим от истинското щастие.

Половината миля до дома на пастора скоро бе извървяна. Те се разделиха в градината без целувка, само с едно леко докосване на ръцете. При все това Робърт бе проводил братовчедка си до вратата развълнуван и радостно тревожен. През целия път беше особено внимателен с нея — не с думи, с комплименти или уверения, а с поведението си, с погледа си, по един благ и дружелюбен начин.

Той самият се прибра у дома си сериозен, едва ли не навъсен. Облегнал се с портата на оградата и унесен в мисли под бледата лунна светлина, съвсем сам — пред него бе тъмната и притихнала тъкачница, а наоколо му хълмовете, ограждащи клисурата, — той внезапно възкликна: „Не, не бива така! Това е слабост, всичко е обречено на гибел. Но лудостта — добави той — е само временна. Зная го много добре, изпитвал съм го и преди. Утре вече всичко ще е преминало.“

Старика често обича да казва на Сам :

" КЪДЕТО ИМА ЖИВОТ ИМА И НАДЕЖДА " .

Осведомете се за проблемите на околната среда в своя край. Дръжте под око своите областни управници, кметове, депутати и прочее висшестоящи служители.Изложете своето мнение за онова, което ви притеснява, пред местния вестник, накарайте своите прадставители да знаят, че вие, техният скъп избирател, се интересувате от това, какво става във вашия район.Използвайте социалните мрежи, за да уведомите приятелите си за случващото се по света, не се осланяйте само на подбраната информация от медиите.

Модерните домове са в остър контраст с хобитовите хралупи, ние ги превръщаме в склад за евтини вносни боклуци, които след кратко ползване изхвърляме, както и всички други отпадъци.За много от нас светът навън е това, което виждаме през прозореца наколите си, в поредното задръстване на път към херметично затворените ни офис - сгради.Разпростиращата се урбанизация е " оркификация ", тя превръща градовете вобширни и грозни корпоративни домове за продан.

Средата на август е. Представете си, че стоите пред малка, ръчно изработена дървена врата, през нея се вижда огрян от слънцето двор с ниска дървена ограда.Отваряте вратата и влизате под градинска беседка, покрита с вита лоза - ако се протегнете, ще я стигнете.
...
На влизане в градината ви облива слънчева светлина.На всяко квадратче от градината нещо зрее: лехички с картофи, овощни дървета с клони, натежали от ябълки и круши, които се изпълнват със сок на слънцето, лилаво-червено цвекло се подава от почвата, а високите слънчогледи са обърнали лицата си към слънцето.
...
Навсякъде се чува веселото жужене на пчелите.

Дърветата са от голямо значение за Толкин.Като дете обожавал да води дълги разговори с любимите си дървета.В по-късен етап от живота си, в момент на ярост, той пише, че би приветствал Рагнарьок / митичната апокалиптична битка между нордическите божества/, стига да може да премахне цялата грозота на индустриализацията и да си върне скъпите унищожени дървета.

Изглежда в нашия свят корпорациите и политиците са далеч по-склонни да жертват последната дива местност на света, за да си осигурят евтино гориво и ресурси за ненаситните фабрики.Компаниите за петрил и въглища са покварени също кат омагьосника Саруман, който изсича гората Ветроклин, за да задвижи извратените си машини, които е създал зад черните стени на Исенгард.

Когато Леголас за пръв път влиза в гората Ветроклин, неговата елфическа емпатия надминава всякакви скАли.Дъхът му спира, до такава степен усеща живити присъствие на дърветата.Той осъзнава поразителната сила на вековната памет.Гората мисли.

/Емпатията или съчувствието е способността на човек да съпреживява/

Толкин създава Графството като прототип на Англия преди Норманското нашествие от 1066г., когато местното англо - саксонско население е живяло под формата на демократична монархия.Както в Средната земя, хората там живеели в региони, наречени " графства ", имали
" сборове " и " кметове " . Повечето от тях били фермери.До ХІ век Англия просперирала, две поколения живеели в мир, докато Уилям Завоевателя не доплувал през Ламанша, убил в битка англо - саксонския крал, подчинил армията му и наложил френските закони и език на победените местни жители.

Стърчи стълб и от него се отделят три пътя По който и да тръгнеш - по единия, по втория или по третия, навред различни премеждия, но все гибел.За щастие аз не отивам в онази посока, където пътищата се разделят, а идвам оттам - за мен гибелните пътища край стълба не се разделят, а се събират.Радвам се на стълба и по единствения сигурен път се връщам вкъщи, като си спомням на кръстопътя своите премеждия...

Нека си признаем всички - в живота има срокове, които не зависят от нас; колкото и да се трепеш, колкото и да си талантлив и умен, докато не са назрели условията, докато не му е дошло времето, всичко най-хубаво в теб ще виси във въздуха като мечта и утопия.

Това съвпадаше с всичко, което бях чувал за барса и тигъра : такъв е обичайният им похват - да вървят зад гърба на преследващият ги човек!

С какво успокоява шумът на морето, когато стоиш на брега? Равномерният звук на прилива говори за дългите срокове живот на планетата Земя, приливът е сякаш часовникът на самата планета, и когато тези големи срокове се срещат с минутите на твоя бърз живот сред изхвърлените на брега миди, звезди и таралежи, започва големият размисъл за цялостния живот и твоята малка лична скръб замира и я усещаш глухо и някъде далеч...