Цитати на Мира

В такива нощи винаги си спомнях Данияр.Той спеше обикновено в копите сено до самия бряг.Нима не го беше страх?Как не го проглушава шумът на реката?Спи или не?Защо нощува сам край реката?Какво удоволствие намира в това? Странен човек, не е от този свят.Къде ли е сега?Гледам наоколо - никой не се вижда.Бреговете се губят в далечината като полегати хълмове, в мрака се открояват гребените на планините.Там, към горното течение, е тихо и звездно.

Първото, което видя насреща си, беше луната над снежния склон.В тихата безоблачна нощ тя изглеждаше толкова наблизо и така ясно се очертаваше на звездното небе, че сякаш можеше да се скочи върху нея.Вълчицата унило се запъти към ромолящия ручей, поброди със сведена глава по брега,после приседна, като прибра опашка, и се загледа в кръглата луна.И тогава за първи път видя на луната съвсем отчетливо и ясно вълчата богиня Бюри-Ана.
На Акбара и се стори, че лунната вълчица я вижда и чува.И високо вдигнала муцуна, Акбара започна да и изплаква мъката си.

" Трудолюбието е качество то вселенски характер, с което са надарени всички хора, само че едни го развиват в себе си, а други го занемаряват, защото, като си помисли човек, толкова много мързеливци има по света - и възрастни, и млади, и мъже, и жени.Сякаш хората не разбират колко нещастия и неприятности в живота им идват и са идвали във всички времена само от мързела."

" Хората търсят съдбата, а тя търси хората...По този вечен кръг се движи животът...И ако е вярно, че съдбата винаги се стреми да постигне целта си, то именно така стана и този път.Всичко се случи безкрайно просто и тъкмо затова безвъзвратно като жребий... "

- Спомняш ли си правилото на преподавателите, на тези,които обучават бъдещите Писари :" Бъдете за учениците си търпелив учител и с благи думи заслужете уважението им, като събудите чувствителността им.Възпитавайте, като предизвиквате обич! "

Само мързеливците и посредствените хора се придържат стриктно към заповедите, защото се страхуват от другите и за самите себе си.Колкото повече човек се подчинява и не проявява никаква инициатива, толкова повече той се превръща в бездеен камък.

" Трябва и вие скоро, още докато не се е стопил снегът да видите това, което наистина трябва. В нивата, зад автобусната спирка, най-неочаквано видях пет напети коня.Отначало дори не можех да повярвам на очите си, трябваше повторно да се вгледам и едва не казах : конете пасат.Но нали всичко е затрупано от сняг! Конете хрускаха снега.Те бяха опитали да поразтопят с муцуни снежната покривка и да намерят нещо отдолу.Ала това сигурно бе безсмислено, нали земята е скована от мраза.И тъй, мили, спете добре, и конете, и снегът, всичко изглеждаше действително странно и красиво."

" Когато се касае за тежки дати, тя трябва просто да се измъкне от своята сивост и настойчиво да помоли за подкрепа от страна на децата.Та тя не изисква нищо друго, освен присъствие."

" Махайки с ръка, майка ми стои до градинската врата, докато загубва от очи колата.За пътуващите в автомобила тя се смалява съвсем.Тогава външният и образ напълно изчезва от тях.За дъщерята това означава, че вътрешният образ на майката става великански."

" - Не съм крив, че не мога да ям и да спя -отговори той. - Повярвайте ми, не го правя нарочно.Ще ям и ще легна щом мога.Все едно, че увещавате да си почине давещ се човек, който почти се е добрал до брега!Първо трябва да стигна брега и едва тогава ще си почина."

- Байя!Какво хубаво име.На моята ливада растат едни много красиви жълти цветя, те се наричат байя, което значи лютичета.И твоята рокля е от жълтите листенца на лютиче.
Момиченцето само се усмихна.
- Как мога да открия изгубените калинки? - попита Саламури.
- Не се тревожи.Аз ще изпратя светулките и те непременно ще ги намерят.Светулките са много добри, те светят на заблудилите се в нощта и им помагат да намерят пътя.
И тя изпрати светулки по всички посоки на света.

Искаше да изкрещи.Искаше му се да изкрещи в тишината това единствено изречение - че не може да живее без други хора, - толкова голямо бе злочестието му, толкова отчаян бе страхът от мъртвилото на старото дете Жонатан Ноел.Но в момента, в който понечи да изкрещи, той получи отговор.Чу шум.
Чукаше се.И продължаваше да се чука.После трети, четвърти път, някъде горе.А след това чукането премина в монотонно барабанене, докато накрая вече не беше барабанене, а мощно, обилно плющене и Жонатан разбра, че това бе шумът от дъжда.
И тогава стаята се върна в своя ред.

Но той заджапа енергично в локвите, пляскаше в средата им, вървеше на зиг-заг между тях, дори веднъж отиде на другия тротоар, понеже видя една особено хубава, голяма локва и закрачи през нея с плоските си жвакащи подметки така, че опръска обилно витрините от едната страна и паркиралите коли от другата, а също и панталоните си.Беше чудесно - Жонатан изпита наслада от тази малка детинска свинщина като голяма, отново спечелена свобода.

Защото той не обичаше случките, дори мразеше онези от тях, които нарушаваха вътрешното му равновесие и разтърсваха начинът му на живот навън.

Лицето на фараона изглеждаше синкаво.Съвсем безкръвно.Луната беше го направила такова.А очите му заблестяха в тъмнината още по-силно.Трудно бе да откъснеш поглед от тях.

Ка-нефер е смайващо красива.Истинска жена!С тялото си.С лицето си.С ръцете си и с дългите си като на сърна крака...
Той бавно се извърна, бързо - едва ли не тичешком - се приближи до стената и се прислони до прохладните тухли.За да поизстине малко...А тя, без да го вижда, но чувствувайки всичко до най-малката подробност, повтаряше :
- Обичаш ме..Обичаш ме..Обичаш ме..
- Мълчи. - замоли се той.
- Обичаш ме.

Соколът винаги трябва да бъде готов за падане.От най-голяма височина! Падането, а не излитането прави сокола сокол, а иначе това е врабче, което се къпе в праха.

Може ли да се долови границата между нощта и утрото? Да, разбира се...
...Непременно ще доловиш тази граница, ако стоиш на брега на Хапи - царицата на реките, ако си преминал през огъня на пустинята и си жарил петите си на камък и всяка твоя дума е като ръмжене на лъв...
- Дълго чаках този миг - тихо каза Нефтеруф.

Той изглеждаше учуден, подтиснат и разстроен.На нея изведнъж и се стори, че той не я позна.Или че я е забравил.Това се случва с хора, които са урочасани от лоши очи.Може би тук имат пръст завистниците ? И те по неведоми пътища са забулили очите му с мъгла?...
Така стоят те един срещу друг.На прага.В неговия дом.Сред светилници, които осветяват малката стая с измамна светлина.

Има неща незабравими.
Незабравим е например Древен Египет или, както са го наричали самите египтяни, Кеми.
Всеки, който се опита да стигне до изворите на световната цивилизация, неизбежно ще дойде в Египет.А който веднъж се е докоснал до неговата история, архитектура, скулптура, литература, той за цял живот си остава духовен пленник на тайнствената за нас в много отношения държава Кеми.